29 януари 2016 г.

Историята на пънка и хардкор пънка

Пънкът (на английски: Punk) е младежка субкултура, зародена в САЩ, Великобритания и Австралия в края на 60-те и началото на 70-те години на 20 век. Той има няколко елемента: музикалният стил пънк-рок, пънк модата и характерна идеология и философия, в основата на която стоят антиконформизмът, индивидуализмът и анархизмът. С думата „пънк“ освен музикалния жанр може да се означи и човек, който принадлежи към пънк субкултурата или просто изпитва удоволствие от музиката. В българския език често се използва и думата „пънкар“, за да се опишат почитателите на пънка.

В английския език, думата „пънк“ се използва и като пейоративна (дума или израз, изразяващи отрицателна оценка; те имат обиден и „негативен“ ефект, тоест те изразяват омаловажение, презрение или антипатия от страна на говорещия) обида към някого с цел обиденият да бъде представен като дребен, незначителен. В други случаи думата бива използвана за оприличаване на млад престъпник.

В музикално отношение пънкът се характеризира с бърз равноделен ритъм, мелодичност и подчертаване на баса спрямо китарата. Пънк рокът е тясно свързан с изкуството на Анди Уорхол и продуцираната от него група Велвет Ъндърграунд.


Пънк идеология


Пънк-идеологията се свързва със запазване, отстояване, и увеличаване на личните права на отделния човек. Идеите на пънк-субкултурата са свързани в повечето случаи с директна, драстична и по някои път дори екстремна промяна на обществото. Голяма част от пънк-течението е поддържала, и продължава да съхранява анархистката идеология в движенията си. Анархизмът се приема с цел постигане на утопично общество, в което липсват класовото разделение, корупцията, дискриминацията и злоупотребата с човешките права. Пънк етиката се състои от редица идеи,които са част от основите на пънк-културата. 

Те включват идеята за антиконформизъм, която се състои в желанието единичният човек да се отдели от масата, често постигайки това чрез противопоставяне на общоприети норми, които са в разрез с правото на личен избор, разбиване на обществени догми, ограничаващи свободата на израз на личността. 

Идеята за самоизобретателност (в оригинал на англ. Do-It-Yourself) призовава всеки пънк към отхвърляне на много готови, оформени и обработени от други хора продукти. DIY е незаменима част от пънк-движението, която дава силен израз в музиката, начина на обличане и изграждането на пънк-образа. Според DIY-етиката, хората трябва да се отърсят от ролята на консуматори на безброй продукти, включително дрехи, храна, украшения, съдове и др., и да се стараят да влизат в ролята на създатели и моделиери на заобикалящата ги среда, с цел тя да бъде нагласена към вътрешното Аз. 

Друга основна цел на самоизобретателността е примамливата за всеки пънк възможност да се противопостави на едрия производител и неговото влияние, да нанася удари по машината, изградена с цел нарушаване на икономичния баланс и разширяване на класовата пропаст между малкия процент крайно заможни и огромния процент социално-средни и слаби хора. Други елементи на пънк-идеологията са критиката и отрицанието. 

Критиката е движеща сила на пънка. Много от хората, въвлечени в пънк-субкултурата виждат света като грешен и небалансиран, обръщайки внимание на най-болните теми на обществото. Част от пънка (по-конкретно Анархо-пънк), в известна степен представлява вечна критика и отрицание към обществените недъзи. Но именно силният критицизъм в пънк-субкултурата я прави почти невъзможна за едно общо, широко категоризиране на идеите ѝ.


Конфликти с определени политически и обществени идеи


Повечето пънкове презират крайно-десните политически идеи. Те се борят против класово разделение, малтретиране и експлоатация на класова, полова и етническа основа. Повечето пънкове поддържат анти-нацистко отношение, едновременно заради строгата дисциплина и железния ред, които представляват нацисткия режим, а също и заради крайно-дискриминационния му характер. 

Според пънк-етиката колкото по-тежки закони и по-строг режим има, толкова по-ужасни са злоупотребите, които се извършват зад кулисите, толкова по-силни са недоволството и съпротивата на несъгласните. Пънк-етиката също така е строго против всякакъв вид война и военни действия. Наблягането на индивидуалността не допуска по никакъв начин идеята за това хора да бъдат убийци, воюващи и жертви по воля на административния апарат.


Разногласия и критика във и към пънк-субкултурата


За съжаление, в пънк-субкултурата има голям брой разногласия, наложени стереотипи, много щети, нанесени от медията и от ентусиазирани деца, които се опитват да навлязат в пънк-културата, слагайки си определение "ПЪНК", но в същото време неспособни да разграничат кое наистина е лошо и кое добро според пънк-етиката. 

Групи и хора категоризират себе си като Пънк, изграждайки добре поддържан имидж, подражавайки на някой пънк-стереотип и появяващи се по популярни медии, неосъзнавайки че това е крайно противно на пънк-културата от която те толкова много са взели. Тежки пукнатини в пънк-идеологията създават най-вече модата, имиджа и грешните пънк-стереотипи които много хора поддържат. 

Пример за корупция в пънк-етиката е грижливото поддържане на определена фрапираща прическа (Гребен) и стереотипни пънк-дрехи с цел издигане на самочувствието пред останалите. Оригиналната идея на ярко-оцветената, стърчаща коса е тя да бъде символ, противоположен на авторитетните, модни символи. Стърчащата коса е било средство с което да постигнеш отхвърляне от останалите. Оригиналната ѝ цел е да е нещо неприемливо от хората с висок авторитет. 

Пънк-модата е израз на желание да отхвърлиш символите на сила, авторитет, богатство и самочувствие, които сякаш е задължително да харесваш. Докато богатия човек би се гордял със скъпа, всепризната за хубава, блестяща дреха, един пънк би направил точно обратното. Той би облякъл евтина, собствено накъсана и/или модифицирана и изработена от него самия дреха, отхвърляйки по този начин вдъхващото страх и респект пре-скъпо притежание на богатия човек, който винаги обича да приема образа на „силния“.


Друг много грешен подход който има в пънк-средите е поддържането на стереотип. Пример за това е образа на пънк-непукист, който пънковете считани за фалшиви обичат да поддържат. Те обичат да влизат в имиджа на див, бесен пънк, на който на му пука от нищо, който обича да се снима с цигара в уста и шише бира в ръка. 

Съществуват и доста така наречени пънк-групи които поддържат подобен имидж, техните текстове обикновено не съдържат никакви добре определени политически или обществени послания. В текстовете на подобни пънкове, смятани от мнозина за неистински, има също открито полово дискриминиране, педофилия и налагане на акохола като стереотип, което е в директен разрез със анархистките идеи, свободата и равенството. 

Пънка, който е зависим от цигари, алкохол или наркотици само спомага на алчни, богати производители да печелят още повече, което също е в директен разрез със анархизма. Самото възприятие на думата анархизъм често води до голяма корупция в самата пънк-субкултура, а основното му правило е: всеки да е свободен, но в същото време да не нарушава свободата на другия.


Пънк групи


От началото си до днешни дни главна движеща сила на пънк-културата е пънк-музиката. Сега има различни стилове пънк, някои все още придържащи се към старите си корени, други въвеждащи по-тежки елементи в музиката си, трети дори сливащи се с поп-музиката.


Някои международно известни музикални пънк изпълнители са:


Dead boys, Бед Релиджън - (Bad Religion), Блек Флаг - (Black Flag), Блонди, Дед Кенедис - (Dead Kennedys), Дисендънтс, Ди Тотен Хозен - (Die Toten Hosen), Демнд, Експлойтед, Клеш, Крас, NOFX, Buzzcocks, Pennywise, Рамоунс - (Ramones), Пати Смит, Rancid, Rise Against, Секс пистълс - (Sex Pistols), Флипър, Той Долс, Free Fly, Мисфитс, The Position, Millencolin, The Stranglers, Cockney Rejects, Zebrahead, Yellowcard, Simple Plan, Green day



Български пънк групи

В България пънк музиката се развива по-късно, но някои групи са създадени още в края на 70-те. Основни представители са: Аборт, Битов Терор, Кокоша глава, Контрол, Милена, Нови цветя (създадени в края на 1970-те и смятани за първата българска пънк група), Ревю, ТВУ, Хиподил, Холера, Чувал чувал, Swindle Cord, Cool to Hate, Crowfish, Цироза, Ремонт, Спънка, Второто национално нищо, DDT ( dichloro diphenyl trichloroethane ), УЗЗУ, Побой, Момчета с кубинки Конфронт, Игнор, Таран, Аве Мария, Кале, CounterBuff, Bombshelter, Без Изход, Blank Generation, Alcoholical Skills, FAYD, Разврат и поквара, Бензин, Регионална Психоза, МПС, Пройдоха, Фитил, Punkyblues, Летците, Bright Sight, Разкол, Джаста Праста, No Regrets

***


Хардкор пънк


Хардкор пънк (или само хардкор) е стил в музиката и отделна субкултура, произлизащ от американската и британските пънк сцени в края на 70-те. Той е по-простият, бърз и гневен събрат на класическия пънк, като с течението на времето е стигнал развитие и свързване с много други жанрове и подстилове. Темите засегнати в песните биват най-разнообразни - политика, религия, социална несправедливост, расизъм, сексизъм, вегетарианство/веганство, стрейт едж, война, положението на самата субкултура, а в някои групи дори окултизъм и мистицизъм.


Класически хардкор пънк (1978-1986 г.)


Хардкорът възниква като отговор на социалното положение в САЩ към края на 70-те. За родно място на субкултурата са сочени спокойните предградия на всички големи градове в Америка, без да се изключват и бедните, опасни квартали на Ню Йорк, Детройт и т.н. Първите банди от този период носят типичния за културата D.I.Y. (Do It Yourself - Направи си сам) манталитет. 

Той се изразява в издаването на зинове и дискове, организирането на концерти и поддържането на банди, без намесата на големи звукозаписни компании. Едно от основните имена в пънк сцената в началото на 80-те е безспорно Bad Brains, за които се казва, че с всеки концерт променяли стотици човешки съдби. Уникалното при тази група, освен техните емоционални и внушителни изпълнения и вкарването на реге елементи, е това,че всички членове на групата са афроамериканци. Тяхната музика повлиява в широк аспект на цялата източнокрайбрежна пънк сцена - най-вече във Вашингтон и Ню Йорк. 

В същото време по западното крайбрежие пънк сцената е в разцвета си. Въпреки липсата на силна урбанизирана среда, каквато може да се срещне в Ню Йорк, в покрайнините на Лос Анджелис и Ориндж Каунти се появяват едни от най-обичаните и известни хардкор банди, а именно Black Flag, а по-късно и The Circle Jerks. 

Black Flag са абсолютен феномен. Съчетавайки пънк етиката, бързите рифове и хоровите напеви, групата за бързо време успява да се сдобие с широка фенска маса почти във всички краища на САЩ и е една от най-бързо развиващите се банди в сцената. В по-късните години на съществуването си, групата привлича вокалиста на стрейт едж пънк бандата State Of Alert - Хенри Ролинс, който е един от най-известните представители на сцената. 

Концертите са съпроводени със страшно много насилие и агресивно взаимоотношение между публика-група и в чести случаи - полиция. Агресивното поведение на групите бързо се предава към публиката, което преминава от типичния пънкарски пого танц към по-бързия, брутален и неконтролируем мош. Повратна точка в хардкор сцената от началото на 80-те е появата на група Minor Threat, чиито членове преди това са свирили под името The Teen Idles. 

Основно лице на групата е Иън Макей, който,смятайки,че сцената върви към своето самоунищожение чрез злоупотребата с алкохол,напсива песните Out Of Step и Straight Edge, създавайки субкултурен феномен, известен под името "стрейт едж" - целенасочено отказване от всички вредни субстанции като алкохол, цигари и наркотици. И докато в началото Minor Threat просто изказват своето виждане за нещата, идеите им биват възприети от по-агресивно настроените групи в Бостън като Social System Decontrol (SSD), DYS и Negative FX, които често създавали проблеми на неприемащите стрейт едж идеологията хардкор младежи. 

Наред с тях се появяват и страшно много по-експериментални и мелодични банди като Mission Of Burma, Flipper и Husker Du. Към средата на 80-те, нюйоркската сцена бележи огромен подем, особено повлияните от траш метъла и ой музиката банди като Agnostic Front, Cro-Mags, Leeway и Iron Cross, които и до днес се сочат за еталон в жанра. Към края на 86-та повечето хардкор пънк банди или променят стила си към по метъл звучене, като Black Flag, DYS или се разпадат. Отделно в Англия социалното положение намира отклик в банди като Amebix, Discharge, Varukers и Chaos UK, които са представители на UK Hardcore вълната от началото на 80-те. Тяхното мрачно и апокалиптично звучене полага основите на европейските crust и d-beat стилове.



Youth Crew Хардкор (1986-1990 г.)


Новото поколение хардкор хлапета в САЩ идват предимно от семейства средна класа и страстта им по стари банди като Minor Threat дълго е възпирана, тъй като повечето от тях са под 21 годишна възраст (легалната възраст за консумиране на алкохол в САЩ) и често не били допускани в клубовете, където свирели любимите им групи. 

Решението било да се слагат х-ове по ръцете на малолетните, за да не им се сервира алкохол. С все по-силното навлизане на стрейт едж-а, х-овете по ръцете се превръщат в символ на отдаденост и уважение към тази субкултура. Повечето хлапета, които са на по 15-16 години основават собствени социални групи от приятели известни като "ют крю" (youth crew - младежки екип), а техният манталитет е отразен в много банди, представляващи този период. 

Основното нещо, което отличава ют крю бандите от старите хардкор пънк е по-бързото и траш-повлияно звучене на песните, съпроводено с насечени рифове и хорове. Друго важно нещо е външният вид - ют крю поддръжниците не носят кубинки и тесни дънки като старите хардкор пънкове, а вместо това са с много къси - военни прически, тениски и суичъри на любимите си групи, къси гащи или средно-широки дънки, завършващи с високи кецове, най-често Найк или Ванс. Текстовете на песните засягат предимно социалното положение в страната както и положението на самата хардкор субкултура. 

За основна група в поджанра се сочат Youth Of Today, чийто вокалист Рей Капо, за пръв път обръща внимание на правата на животните и открито говори и пее за вегетарианство и веганизъм, както и за алтернативна религия - Кришнарство. Стрейт Едж е една от най-основните теми засягани в ют крю банди като Insted, Bold и техният култов химн "Nailed To The X", Gorilla Biscuits, Chain Of Strength, които изпяват култовото "True Till Death", Inside Out, със сегашния вокалист на Rage Against The Machine - Зак Де Ла Роха както и по-агресивно настроените Judge, Project X и бостънците Slapshot. 

Youth crew бандите са мразени от мнозина, най-вече защото се смятало, че внасят смут в сцената, а въпросните ют крю-та привличали само агресивни хлапета, които създавали проблеми и нападали физически, тези които не били съгласни с идеите им. Друга причина за силната неприязън към този род групи е обявяването им за "позьори" от множество хардкор хлапета, след като голяма част от тези групи скъскват със стрейт едж-а, както правят Gorilla Biscuits и Chain Of Strength.



New School Hardcore (1990-1998 г.)


С постоянното развитие на хардкора и идва и тенденцията за метализиране на пънкарския звук. Точно тази тенденция полага основите на ню скуул хардкора, който години по-късно прераства в метълкор. Редица стари банди като Judge, Cro-Mags, Leeway и Agnostic Front имат открити траш метъл влияния в музиката си, а това от своя страна повлиява по-новите банди изникващи на хоризонта. 

Една от най-значимите хардкор банди от края на 80-те и началото на 90-те е кливлъндската формация Integrity (преди известни като Die Hard), чиито членове повлияни от негативния и мрачен подход на Judge, стигат до нови крайности като вкарват открито тежки, насечени части наред с бързите хардкор рифове, съчетани с китарни сола. Промяната не е само в чисто музикален аспект. Това, което истински шокира свикналите да слушат за крю-та и политика хлапета, са текстовете на групата, които представляват чисто апокалиптични виждания за края на света и навлизането на чудовищни демони в нашия свят. Друго голямо име са Earth Crisis от Сиракуза, които са първата изцяло веган стрейт едж ориентирана банда, която да придобие световна фенска база


Ето ви и малко заглавия:

01. Mae - March Of The Pigs (Originally Performed By Nine Inch Nails)
02. Plain White T's - Song 2 (Originally Performed By Blur)
03. Gym Class Heroes - Under The Bridge (By Red Hot Chili Peppers)
04. Copeland - Black Hole Sun (Originally Performed By Soundgarden)
05. Hit The Lights - Hey Jealousy (Originally Performed By The Gin Blossoms)
06. Emery - All I Want (Originally Performed By Toad The Wet Sprocket)
07. Scary Kids, Scaring Kids - Losing My Religion (Originally Performed By R.E.M.)
08. Cartel - Wonderwall (Originally Performed By Oasis)
09. The Killing Moon - You Oughta Know (Originally Performed By Alanis Morissette)
10. Bleeding Through - Stars (Originally Performed By Hum)
11. Anberlin - Enjoy The Silence (Originally Performed By Depeche Mode)
12. Eighteen Visions - Beautiful People (Originally Performed By Marilyn Manson)
13. The Starting Line - Big Time Sensuality (Originally Performed By Bjork)
14. So They Say - In Bloom (Originally Performed By Nirvana)
15. Bedlight For Blue Eyes - Jumper (Originally Performed By Third Eye Blind)
01. Get Scared - My Own Worst Enemy (Originally Performed By Lit)
02. Memphis May Fire - Interstate Love Song (Originally Performed By Stone Temple Pilots)
03. Asking Alexandria - Closer (Originally Performed By Nine Inch Nails)
04. The Color Morale - Everlong (Originally Performed By Foo Fighters)
05. Chunk! No, Captain Chunk! - All Star (Originally Performed By Smash Mouth)
06. Mayday Parade - Comedown (Originally Performed By Bush)
07. Motionless In White - Du Hast (Originally Performed By Rammstein)
08. Yellowcard - Today (Originally Performed By Smashing Pumpkins)
09. Hands Like Houses - Torn (Originally Performed By Natalie Imbruglia)
10. The Ghost Inside - Southtown (Originally Performed By P.O.D.)
11. Falling In Reverse - Gangstas Paradise (Originally Performed By Coolio)
12. Ice Nine Kills - Good Riddance (Time Of Your Life)
01. Breathe Carolina - Savages
02. Blessthefall - Hollow Bodies
03. Get Scared - Badly Broken
04. Mayday Parade - Hold Onto Me
05. Real Friends - Late Nights In My Car
06. Chunk! No, Captain Chunk! - Haters Gonna Hate
07. The Downtown Fiction - Some Place On Earth
08. Motionless In White - Sick From The Melt (Feat. Trevor Friedrich)
09. Hellogoodbye - (Everything Is) Debatable
10. Ice Nine Kills - The Power Of Belief





Няма коментари:

Публикуване на коментар