Видове кабели

Кабелът е метален електрически проводник, изолиран с токонепроводим материал. Кабелите имат широко разпространение за електрозахранване, при битовите и електрически уреди и в телекомуникациите.
Видове:

• Влакнесто оптичен кабел
• Кабел за директно предаване
• Кабел за радио честотно предаване
• Коаксиален кабел

Подводен комуникационен кабел е кабел, положен на океанското дъно, който свързва наземни станции, осигуряващи преноса на телекомуникационни сигнали през ширините на световния океан. Първият подводен комуникационен кабел е положен през 1850 г и е предавал телеграфна информация. Последващите поколения кабели пренасят телефонна информация, след което - цифрова информация(данни). Съвременните кабели (2014 г.) използват оптични влакна за да предават цифрова информация, включваща телефонен, Internet, и данни.....

Коаксиалният кабел е кабел с оплетка /една или няколко/, която служи за екранирането на сигнала в кабела. Наименованието идва от геометричното разположение на активния (активните) проводници и оплетката. Разположението е ко-аксиално, т.е. осите им съвпадат. Най-често коаксиални кабели се използват за пренасяне на ВЧ. енергия с възможно най-малко загуби и без да излъчват енергия в пространството. Ако тази среда е атмосферен въздух, c = 3 . 10^8^m/s (скоростта на светлината). При индустриално произвежданите кабели за изолация на проводниците се използват плътни или „разпенени“ изолационни материали. Те оказват влияние върху скоростта на разпространение на сигнала по кабела и се пресмята при определяне на „вълновото“ съпротивление на кабелите. Най-разпространени са кабелите с „вълново“ съпротивление 50, 75 и 100 ома.

Типове покрития са: Поливинилхлорид (PVC), Полиетилен, Полипропилен, Тефлон и други. При условие, че е нужно кабелът да издържа на температурни влияния може да се използва Халар или Тефлон.

Оптичен кабел е кабел, съставен от едно или няколко оптични влакна. Всяко от тях е обвито в пластмасов кожух в определен цвят, с който се означава конкретния вид на влакното.

Предимства на оптичните кабели за комуникация

• оптичният кабел е значително по-малък и по-лек от електрическия със същото предназначение. Това означава, че разходите за полагането на оптичния кабел значително се намаляват;
• оптичният кабел струва значително по-малко от меден кабел със същия преносен капацитет;
• проведени са успешни експерименти, при които по едно влакно с 132 оптични канала са предадени данни с обща скорост 5,28 Tbps на разстояние 120 km. Този капацитет е достатъчен, за да поддържа около 60 милиона некомпресирани телефонни разговора (64 Kbps за всеки канал). Известно е, че максималният брой телефонни обаждания в даден момент в целия свят е тридесет милиона. Оказва се, че само чрез една двойка оптични влакна може да се поеме върховият телефонен трафик в света. Повечето реализирани на практика оптични системи обаче не се стремят да направят това, тъй като е по-евтино да се ползват множество отделни влакна, отколкото усъвършенствана мултиплексна технология;
• липса на електрическа връзка. Очевидно това е много важно предимство. В една електрическа система винаги има опасност от поява на “утечки”, причиняващи сериозни проблеми в компютърните среди. Когато връзката е електрическа, често се налага да се използва изравняване на потенциалите чрез заземяване. Един малко известен проблем е, че винаги има напрежителен потенциал между ‘земя’ в различните участъци на мрежата. Освен това електрическите вериги винаги трябва да бъдат защитени от пренапрежения. Една светкавица може да причини огромни щети дори и при подземни телефонни кабели. Разбира се, оптичните кабели нямат такива проблеми, но трябва да се знае, че често оптичните кабели са укрепват с метални проводници;
• липса на електромагнитна интерференция. Тъй като връзката не е електрическа, не може да се създаде електрическа интерференция. Това означава, че в една сграда оптичните кабели могат да се поставят почти навсякъде, където електрическите биха имали проблеми. Съществува много по-голямо разнообразие в избора и начина на окабеляване. Кабелите могат да бъдат поставени в близост до течности или площи под напрежение без да има опасност за хората или оборудването;
• разстояния между регенераторите. Тъй като сигналът преминава по комуникационната линия (оптичното влакно и други пасивни възли) той губи от мощността си и нивото на шума се повишава. Традиционният начин за възстановяване на сигнала е използването на регенератори или усилватели. При по-дългите оптични кабели разстоянието между регенераторите обикновено е 40 км. Това е около пет пъти по-голямо разстояние в сравнение с 7-8 km с коаксиални кабели. Броят на необходимите регенератори и заеманият от тях обем е главен фактор при определянето на цената на комуникационната система. Някои нови системи с оптични усилватели покриват разстояния около 240 km;
• отворен капацитет. Максималният преносен капацитет, който има теоретично един инсталиран оптичен кабел е много голям. Това означава, че могат да бъдат добавяни нови преносни капацитети към вече съществуващи кабели;
• по-добра защита на информацията. Въпреки това, по принцип е възможно оптичния кабел да се подслушва. Но това е много трудно и е сравнително лесно да се открият допълнителните внесени загуби от прикачена апаратура. За да се включи такава подслушвателна апаратура, е необходимо за кратко време да се прекъсне обслужването на мрежата и това от своя страна алармира операционната система за създалата се ситуация. Но съществуват точки на достъп, от където нарушителят може да направи подслушването.

Недостатъци на оптичните кабели за комуникация

• По–висока цена на метър.(вече са по-евтини дата 05.07.2010)
• Необходимост от по–скъпи лазерни предаватели и приемници.
• По–трудни за съединяване (сплайсване–става под микроскоп ) .
• Не могат да носят електричество за захранване на усилвателите, компенсиращи затихването по кабела(освен ако не е положен комбиниран кабел оптичен + захранващ).
• Необходимост от скъпо двукратно преобразуване на електричния сигнал в оптичен и обратното, поради това че всички крайни устройства работят с електрични сигнали(не е скъпо към 2014).

Почти всички тези недостатъци са преодолени или заобиколени и комуникационните системи сега са немислими без влакнестата оптика. В напредналите държави както и в България се ползва услуга «оптика до вкъщи», която предоставя на абонатите високоскоростен Интернет, телефонна линия и телевизия.

източник  - уикипедия