24 януари 2016 г.

Какво е компютър?

Компютърът е устройство с общо предназначение, което може да бъде програмирано да извършва набор от аритметични и/или логически операции. Възможността поредицата такива операции да бъде променяна позволява компютърът да се използва за решаването на теоретично всяка изчислителна/логическа задача. Обикновено целта на тези операции е обработката на въведена информация (данни), представена в цифров (дигитален) вид, резултатът от които може да се изведе в най-общо казано използваема форма.
От функционална гледна точка всички компютри са съставени от четири основни елемента:
аритметично-логическо устройство (АЛУ), което изпълнява аритметичните и/или логически операции;
управляващо устройство (УУ), което може да променя реда на изпълнение на операциите въз основа на записана информация; 
памет (RAM), в която се съхраняват входните, изходните и евентуални междинни данни; -- входно-изходни устройства, чрез които данните постъпват в и напускат компютъра. 

На практика, в повечето съвременни компютри, аритметично-логическото устройство, управляващото устройство и част от паметта са обединени в общ компонент, наричан централен процесор (CPU)

Компютрите могат да имат различно устройство, като чисто механични конструкции за аритметични изчисления са известни още от древността, но почти всички съвременни компютри са изпълнени с електронни компоненти. Първите изцяло електронни компютри са създадени в средата на 20 век, като най-ранните от тях са с размерите на голямо помещение и с електрическа мощност от порядъка на 100 kW. Съвременните машини, базирани на интегрални схеми, имат милиони до милиарди пъти по-висока производителност при консумирана мощност от няколко до няколко стотици вата.
Днес някои по-прости компютри са достатъчно компактни, за да се поберат в различни мобилни устройства, и достатъчно икономични, за да се захранват от малка батерия.
В ежедневната реч под „компютър“ най-често се разбират персоналните компютри в техните разнообразни форми, които в наши дни са се превърнали в символ на Информационната епоха. В същото време далеч по-многобройни са вградените компютърни системи със специализирани функции, неизменна част от различни устройства – от MP3 плейъри до изтребители и от детски играчки до промишлени роботи.

****

В английския език най-ранното известно използване на думата „компютър“ (на английскиcomputer, буквално „изчислител“) е в книгата от 1613 г. „The yong mans gleanings“ на английския писател Ричард Брейтуейт. Там с нея [думата компютър] е наричан човек, извършващ изчисления, като това остава основното значение на тази дума до средата на 20 век. От края на 19 век тя започва да се използва и в значение, близко до съвременното – машина, която извършва изчисления.

В българския език, особено в специализираната техническа литература до към 90-те години на 20 век, компютрите първоначално се наричат „електронноизчислителни машини“ или „цифрови електронноизчислителни машини“ (често съкращавано на ЕИМ и ЦЕИМ). Впоследствие се разпространява и заемката от английски „компютър“. Освен това, в зависимост от използваните електронни компоненти, се говори за 
 - първо поколение – изградени с електронни лампи
второ поколение – с полупроводникови транзистори идиоди, но с обемен монтаж, 
- трето поколение – с повърхностен монтаж и интегрални схеми с ниска степен на интеграция
- четвърто поколение – с интегрални схеми с висока степен на интеграция. 
Появата на микропроцесора през 1971 г. дава началото на изграждането на компютри от пето поколение.


Няма коментари:

Публикуване на коментар