30 януари 2016 г.

Шлагери, Естрада, Поп музика, Шансони

ШЛАГЕР

Шлагер (на немски език Schlager, свободно преведено като "хит") е стил в популярната музика, който е преобладаващ в Централна и Северна Европа, по-специално в страните Финландия, Швеция, Швейцария, Австрия и Германия, но в по-малка степен и в балтийските страни, Франция, Белгия и Холандия.

Типичните песни в стил шлагер са или леко сладникави, или силно сантиментални балади с проста, ефектна, лесно запомняща се мелодия или леки поп-мелодии.

Текстовете на песни от този стил обикновено са за любовта, отношенията и чувствата между хората. Северният вариант на стила, особено във Финландия, е възприел елементи от северните и славянските народни песни, с текстове, съдържащи меланхолични и тъжни теми.

Думата шлагер е също така възприета в много езици (включително на български език), в които означава музикален хит.

Стилът е често представян на конкурса за песен Евровизия и става много популярен още в първото издание на конкурса през 1956 г., въпреки че с годините все повече е заменян от други стилове в поп музиката.


EСТРАДА

Естрадна музика в България се нарича популярната развлекателна музика, създадена в периода между 50-те и 90-те г. на 20 век. Името ѝ произлиза от естрада, вид издигната платформа. Често самата музика или събирателно певците в този жанр съкратено биват наричани естрадни (напр. „българската естрада“). През 50-те и 60-те години на 20 в. в България масово навлиза в употреба и понятието забавна и танцова музика, което е най-точното за жанра, но днес е възприето световното ѝ наименование – попмузика. Някои рок групи също са причислявани към българската естрада.



Етимология и употреба


В средата 60-те години на 20 в., когато западната попмузиката навлиза в България и дава отражение като жанр, за да бъде разграничена от класическата музика, тя е наричана забавна и танцова, развлекателна музика или най-често естрадна музика. Първите естрадни изпълнители като Леа Иванова, Георги Кордов, Мими Николова, Маргрет Николова, Ирина Чмихова, Кирил Семов, Росица Николова, Паша Христова, Емил Димитров, Лили Иванова, Йорданка Христова и др. изнасят концерти под формата на развлекателни програми, като редуват изпълнения на песни с малка инструментална група или голям оркестър и изпълнения на скечове от театрални актьори. 
Обичайно това става на открити сцени или подиуми в паркове, летни театри, летни кина, а в последствие и на стадиони. Тези открити сцени се наричат естради или естрадни сцени, а изпълняваната на тези сцени музика – (разговорно) естрадна музика. С течение на годините тази употреба се налага като название на този жанр музика в България.



Влияния в развитието


Ранните естрадни изпълнители са били повлияни предимно от италианската музика, която оказва огромно влияние върху формирането на българската и световна попмузика през 50-те , 60-те , 70-те и 80-те години. Много от певците в началото на 60-те години на 20 век са включвали в репертоара си италиански, по-рядко френски и испански песни, и още по-рядко англоезични, но с алтернативен български текст и аранжимент от български аранжор. 

Спорен е въпросът дали песните по това време имат влияние от СССР, тъй като българската естрадна музика е била високо ценена там поради нейните музикални качества. Също така тя е оказвала силно влияние предимно в СССР поради високата си мелодичност и чувственност. В края на 70-те чуждите влияния отпадат и взема превес чисто българското звучене. След падането на комунистическия режим през 1989 г. и отпадането на всякакви ограничения от радиостанциите за излъчване на западна поп музика рязко се променя музикалната култура в България. 

Много хора определят естрадната музика като остаряла и неактуална, а други я свързват с комунизма, макар естрадната музика през 60-90 години да няма политически оттенък. Резкият спад на интереса на публиката към естрадната музика кара много от актуалните по това време изпълнители да прекратят дейност, а други решават да положат усилия за осъвременяването ѝ.



Естрадната музика днес


След рязкото навлизане на западната попмузика много от изпълнителите решават да осъвременят и модернизират нейното съдържание и звучене, като решават да смесват естрадната музика с други стилове или да я направят близка по звучене със западната попмузика. 
Тези опити са неуспешни най вече поради несъвместимостта на лирическите послания и разликата в културната стойност на вече разпространяваща се свободно западна попмузика. Въпреки всичко остават български изпълнители като Георги Христов, Лили Иванова, Веселин Маринов и др., които продължават да пеят естрадна музика, използвайки чисто българско звучене и са против модернизирането ѝ в какъвто и да е аспект.


ПОП МУЗИКА

Поп музиката или само „поп“ (на английски: Pop-music, съкратено от Popular music, буквално „популярна музика“) е жанр в музиката, който обикновено има танцoв ритъм, опростена мелодия и повтаряща се структура. За първи път терминът възниква през 1926 година, а от 1954 година става отделен жанр. Той включва в себе си разнообразни подстилове. В България в продължение на много години поп музиката се е наричала „естрада" или „естрадна музика", но в случая и двата термина са неправилни.

Концепцията на попа е да представя на хората нещо ново, лесно запомнящо се и различаващо се от шаблонната представа за музика. Характерно за мелодиите е, че те са лесни за запаметяване, което спомага за бързото приемане от публиката. Най-често се залага на силно изразен ритъм или мелодични балади. Аудиторията ѝ е главно от младите хора.


История и развитие


Музиковеди често се определят следните характеристики, типични за жанра поп музика:

- цели се да привлече широката аудитория, а не конкретна субкултура или идеология;
- акцент върху изработката, а не официално „художествено“ качества;
- акцент върху запис, производство и технология, но живо изпълнение;
- склонност да отразяват съществуващите тенденции, а не постепенно развитието ;
- многото поп музика е предназначена за насърчаване на танци, или да се използват денс-ориентирани, бие или ритъм.

Обикновено дължината на една песен е 2-5 мин. Структурата е куплет-припев, дълги инструментални части и сола са рядко срещани. Залага се на масовия вкус и комерсиалния характер. B поп музиката доста често изпълнителите предпочитат да не издават цял албум, а само една песен-сингъл, с която стават популярни. 

Когато певците изпълняват песни на други изпълнители, /и официално обявят това/ се наричат кавъри. Когато изпълняват свое творчество, се наричат авторски песни. Много често певците не изпълняват собствени парчета, а музика, писана за тях, като за целта се обръщат към композитори и текстописци.

Текстът на съвременната поп песни обикновено се фокусира върху прости теми — често любов и романтични отношения — въпреки че има ясно изразени изключения .

Подстилове

През 70-те години на 20 век най-популярната музика е в стил диско, през 80-те главните течения са R&B, рок и ню уейв. В 90-те години гръндж музиката е популярна, но от средата на десетилетието започва да властва тийн поп-ът. Той обаче замира през 2001, когато популярната музика се обръща към R&B, примесен с хип-хоп звучене. От тогава тече това явление, което вече е започнало едно своеобразно завръщане към тийн поп и денс музиката. Япония и Южна Корея имат свой собствен вид поп — J-pop (съкратено за "Japanese pop", в превод „Японски поп“) и K-pop (съкратено "Korean pop", в превод „Корейски поп“).


ШАНСОН

Шансо́н (на френски: chanson — песен) е музикален жанр, който се използва предимно за вид френска и руска песен. Може да означава:

1. Песен на френски език от епохата на Средновековието и Ренесанса.
2. Вид естрадна песен в стил кабаре

Съвременни изпълнители на този жанр са Шарл Азнавур, Жилбер Беко, Жак Брел, Лео Фере, Жулиет Греко, Ив Монтан, Едит Пиаф и други.

Руският шансон, по аналогия с френския, е събирателен термин, който обозначава различни музикални жанрове като бард песни, градски романс, народни, военни и някои естрадни песни. По този начин в руския шансон влиза доста широк спектър от изпълнители - Петър Лещенко, Михаил Шуфутинский, Клавдия Шулженко, Марк Бернес и Елена Ваенга. В Кремълския дворец от 2001 година насам се провежда церемония по връчване на наградата „Шансон на годината“.

Няма коментари:

Публикуване на коментар