15 януари 2016 г.

Меркурий

Меркурий.
Мечтите, колкото и смели да са, понякога се сбъдват.

- Huston, Ikarus 3 here. Over. I've reached the orbit. Over. Awaiting orders.
- Ikarus 3, Huston here.... Begin descend into the atmosphere.
- Copy that, Huston. It's done. Over and out!
- (machine voice) Landing protocols initiated! Please fasten your seat-belt.

Най-после. Меркурий - последната непосетена планета в Слънчевата система. Чакахме векове за това, а аз сега ще направя първата стъпка.

Минаха няколко часа от приземяването. Временната база бе сглобена, но тъй като се намирах на тъмната страна, звездите бяха видими през цялото време, повечето - дори с просто око. Милиони диаманти и рубини блещукаха в небето. Каква прелест! Докато извършвах рутинните измервания, активирах аудиочипа в ушната си кухина, за да си опресня знанията за планетата, на която човечеството стъпваше за пръв път.

Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система и най-близката до Слънцето, около което прави по една обиколка на всеки 87,969 земни денонощия. Орбитата на Меркурий има по-голям ексцентрицитет от орбитите на всички други планети в Слънчевата система, като планетата има и най-малкия наклон на оста. Тя прави три завъртания около оста си на всеки две обиколки около Слънцето. Перихелият на орбитата на Меркурий прецесира около Слънцето с допълнителни 43 дъгови секунди на столетие, явление, обяснено едва през 20 век от общата теория на относителността.

Докато преглеждах данните и снимките от Маринър 1 и Месинджър 6, улових нещо с периферното си зрение. Увеличих образа на камерата и след няколко секунди го видях. Или по-точно Я видях? Не знам защо, но реших, че е женски индивид.
Едно същество, цялото излъчващо червеникава светлина, стоеше на границата между осветената и неосветената част на планетата. Обекът се раздвижи. Приближаваше се към мен.

Буквално се парализирах от страх. Бях подготвен за срещи от трети вид, но мислех, че ще са между хуманоиди.


greatings earthling do not be afraid I will harm you not


Тези думи звучаха директно в мозъка, явно беше замесена телепатия... или бях изгубил тотално ума си от пътуването.

в съзнанието ти следи от един и един друг език откривам на кой да говорим

- На този, нарича се български. Здравей, аз съм Никита.
Здравей, Никита. Аз Елея от огнен народ живее на друга страна на планета.

“Радиация”, помислих си веднага. Има хуманоидни черти, но това светене и тъмно-червена кожа, оставяща впечатление на горяща... сигурно ДНК-то им вече е променено до неузнаваемост.

Да ние хуманоиди както ни наричаш. Искам да дойдеш с мен, но в градани радиацията много е. - съществото протегна ръка и докосна люка на скафандъра. - Това нещо слабо не може теб да пази!
- Аз... не знам... - хрумна ми, че никой не очакваше от нас да идем на Светлата страна, но като се замисля, не очакваха и, че планетата ще се окаже обитаема. – нека попитам Хюстън?
- Кой Хюстън е?

Съществото премигна с вертикалните си зеници и докара нещо като усмивка, но очите и светеха в яркожълто и не се смееха заедно с устните й. Трудно ми беше да чета изражението й при постоянния поток от червеникава светлина, която излъчваше наоколо.

- Хюстън е нашата база на Луната, от която...
- Не можеш обадиш на тях!
- Какво... защо!?
Знаеш ли защо си тук?
- Да, мисията на Икар 3 е да донесе образци от...
Bullshit! Извинявай търсех по силна дума твоята азбука. Глупости, misconception, deceit, долни лъжи… Не, ще му го кажа, ПРЕСТАНИ... ако ти не се изкючиш, аз ще те... добре тогава!

Изведнъж в главата ми проехтя много силно бучене, което блокира мислите ми и ми докара силно главоболие.

- Добре. Сега няма да ни пречат.
Боли ме глава. Ти ли го направи. Какво беше това бучене?
Прекъснах връзката с Висшите ни главнокомандващи и я пренасочих двустранно към теб. Сега ще говоря по-правилно твоя... Бъл-гар-ски, защото съзнанията ни са едно. Ето какво трябва да знаешНикита, в кораба ти има съоръжение, което е създадено с единствената цел да ни избие.
- Но как...во говориш? Евроазиатската Репубика не би позволила на Доминиона да...
Тихо! Нямаме много време. Поставих енергийно поле около кораба, устройството няма да може да се събуди.
- Събуди ли? За какво говориш... ъъъъ.... Елея, и защо за ти вярвам? Това не е военен кораб, а капсула, на борда няма нищо, което...
- Words are cheap. Не значат нищо. Важно е какво правиш... Ела с мен!

Пътувахме в много странно превозно средство. Наподобяваше сфера, която се движеше чрез въртене, но имаше жироскоп, който се грижеше винаги да сме в  хоризонтално положение. Движеше се всичко, освен малката кабина.
Понеже теренът беше еднообразен и вътре беше толкова меко и топло и уютно, отново активирах аудиочипа:

Меркурий е една от четирите земеподобни планети в Слънчевата система и, подобно на Земята, представлява скално тяло. Това е най-малката планета в Слънчевата система с екваториален радиус 2439,7 km. Меркурий е по-малък, макар и по-масивен, дори от най-големите естествени спътници в Слънчевата система, Ганимед и Титан. Меркурий е съставен по маса от приблизително 70% метали и 30% силикати. Средната плътност на планетата е втора по големина в Слънчевата система - 5427 kg/m³, малко по-малка от земната (5515 kg/m³) Ако се отчете ефектът на гравитационната компресия, материалите, от които е съставен Меркурий, са по-плътни с некомпресирана плътност 5300 kg/m³ при стойност от 4400 kg/m³ за тези на Земята. Меркурий е известен още с..........

Превъртях записа няколко часа напред, защото го бях чувал ститици пъти и дори го бях преподавал с години. Полюбувах се на звездите през прозрачния таван на меркуриохода или каквото беше там и после отново се отпуснах, слушайки тихия, напевен глас на AI-то:

…………...Кратерите на повърхността на Меркурий я правят много подобна на тази на Луната. Най-голямата забележителност на повърхността на планетата (от тази част, която е била картографирана) е Басейнът Калорис, който представлява огромен кратер с диаметър приблизително 1350 km. Характерни също са дългите стотици километри стръмни скални откоси, чието наличие се обяснява с изстиването и последвалото го свиване на голямото желязно ядро на планетата, което е довело до „набръчкване“ на кората на планетата. По-голямата част от повърхността е заета от равнини. Една част от равнините са сравнително млади и образувани вероятно под въздействието на сблъсъци с метеорити и последвалите ги потоци от разтопена лава.
Меркурий е разтеглен (значително повече от другите планети) във форма на елипсоид, ориентиран с дългата си ос по посока към Слънцето, поради слънчевите приливни сили.


Пътуването сякаш нямаше край – кратери, пясък, дюни, пак кратери... и все пак след няколкото месеца в космоса си беше като концерт на Quantum maniacs. Попитах червената си домакинка кога ще стигнем, а тя ми каза телепатически, че имам още 5 минути да прослушам аудиочипа. Нямах идея откъде знаеше за съществуването му, но едва ли имаше смисъл да питам, затова просто се облегнах назад и и продължих заниманието си:

Средната температура на повърхността на Меркурий е 452 K, но локалната температура може да варира от 90 до 700 K главно поради бавното въртене и липсата на атмосфера. На тъмната страна на планетата температурите са средно около 110 K. Слънчевата енергия, която достига до Меркурий, е 8,9 пъти по-голяма за единица площ от тази на Земята. (9126,6 W/m²)
Изненадващо, наблюдения през 1992 г. показват, че на северния полюс на планетата има замръзнала вода. Вероятно е тя да се намира в кратери, чието дъно остава постоянно в сянка (подобно на тези на Луната) и е била депозирана от комети и/или произлиза от газове от вътрешността на планетата.
Меркурий има само следи от атмосфера. Атмосферата му е крайно разредена, което се вижда и от факта, че молекулите на газовете се сблъскват по-често с повърхността на планетата, отколкото една с друга. Газовото съдържание е главно атомен кислород и газообразни калий и натрий.
Атмосферата на Меркурий е в динамично равновесие — от една страна част от нея постоянно „отлита“ в междупланетното пространство, но от друга страна нови частици от слънчевия вятър биват прихванати от магнитното поле на планетата. Калиевите и натриевите атоми се задържат средно 3 часа в атмосферата (когато Меркурий е в перихелий — само 1 час). Освен прихващане на частици от слънчевия вятър, атмосферата се обогатява от изпарения, вследствие на микрометеоритни сблъсъци, изпарение на леда в полярните кратери и посредством газове от вътрешността на планетата.

Стигнахме, излез! - тази огнена мацка май не си губи времето. - Мини през този шлюз!

Пристъпих бавно, защото наклонът беше голям. Намирахме се в центъра на огромен кратер. Беше ми познат, виждал го бях на снимки... да, бяхме в сърцето на Басейнът Калорис.

Сградата... ъъъ... съоръжението... това, в което влязохме, беше огромно. Виждал съм хеопсовата пирамида и Empire State, но бях порзен от размерите на това чудо. Застанах пред "шлюза", както тя го нарече и го разгледах:

Пред мен стоеше отвор, като каса на врата, но без самата врата. Още не смеех да вляза, защото не знаех какво възнамеряват да правят с мен там. Не бях поглеждал нивото на кислорода в костюма си от известно време и тъкмо щях когато... изведнъж ми се зави свят и припаднах.

- Никита, буден ли си! Никита! Събуди се!
- Ох, извинявай, явно кислородът в костюма е... Боже мой! Къде е скафандърът, къде са ми дрехите? Какво сте ми направили? - опитах се да стана, но очите на Елея сякаш ме държаха в капан и не можех да мръдна.
- Скафандърът ти е вече преработен, той не ти трябва. Скоро ще...
- Какво ще стане скоро?
- Няма значение. – съществото очевидно не искаше да лъже, но не желаеше или не му поволяваха да ми каже.
Ще ми върнете ли поне дрехите? - последното не го изрекох на глас, защото така и така ми четяха мислите. So, why bother?
- Дрехи не са ти необ.... – преди да продължи, Елея се загледа в мен, но сякаш не ме виждаше. Бях се научил да разпознавам този виновен, но упорит поглед; някой от Висшите й се караше -  ...а, да, разбира се, веднага, изчакай ме тук!

Когато съществото излезе от тясното помещение, аз сe огледах. Стаята беше цилиндрична, без ръбове и прозорци. Усетих как костеливата ръка на Ужаса ме хваща за гърлото. Задушавах се. Сърцето ми затуптя много бързо. Инхалатор, трябва ми инхалатор! Къде отиде Елея?

Станах и стигнах до вратата. Беше същата като отвън, само малко по-тясна и ниска. Само каса. Нямаше някакъв модул за отпечатъци или въвеждане на код. Празна, правоъгълна дупка.

На кой му е притрябвала каса, ако няма врата?

Както и да е, явно не бях затворник. Отново се задъхах. Не можех да дишам. Тръгнах към изхода, с протегнати ръце... Ръката ми се спря в нещо прозрачно но твърдо. Какво е това? Опитах пак. Мъчих се няколко минути и накрая разбрах, че има енергийно поле, което покрива входовете и изходите. 

За какво тогава им трябват врати и ключове?

Бях затворник, очевидно. Потреперах. Не от студ, макар че бях гол и в помещението имаше само едно легло и две възглавници, а от ужаса какво ще ми направят тези същества. Къде попаднах? Какво щях да правя сега?

Успокой се, Никита от EР, ти си наш гост, не затворник. Но не можеш да се освободиш. Корабът ти вече го няма, а нямаш и скафандър. Ето ти дрехи, но няма да ги носиш дълго време, защото The Convertion е насрочена за утре в 3.
- Моля? Конверцията? Това да не е нещо като.... Имаш ли нещо против дааа... се обърнеш докато се обичам? - още докато го задавах, осъзнах безсмислието а въпроса си - ... промяна, преобразуване ли е... – бърборех нервно докато си обувах слиповете и някакви размъкнати, но удобни летни дрехи.
- Никита, нямаш причина да се боиш от нас. Ние сме твои приятели. Ние те познаваме - не си Избран случайно от земните власти! Позволи ни да ти помогнем да живееш сред себеподобни, а не сред алчни и завистливи човечета. От утре ще си свободен!
- Няма да мръдна от тук докато не ми обясните какво искате от мен! - говорех много силно, докато закопчавах ризата. Скъсах няколко копчета, което ме ядоса още повече и продължих. - Ти каза, че не съм затворник, а се намирам в килия, пазена от силово поле! Пуснете ме! ВЕДНАГА!
- Не. – тя ме гледаше в жълтите си светещи зеници, а лицето и изразяваше непоколебимост - Ако те пуснем, ще умреш. Няма с какво да се върнеш. Сега това е твоят дом.
- Моля те... – реших да сменя тактиката аз, като възприех най-мекия възможен тон - вие очевидно разполагате с техногите да изпратите съобщение до Луната или Земята. Те ще дойдат да ме вземат.
- Земяните няма да дойдат. Ако го направят, ще стане след като сме мъртви. Ако ти не се върнеш, ще помислят, че..... да, Ксеран, прав си!  Но първо трябва да мине през Преобразуванието. Не, не, изслушай ме, той ще...................................

Тук мислите започнаха да течат на някакъв непознат за мен език, а аз покрих интимните си части с една от възглавниците - по-скоро от срам, отколкото от студ. Температурата в помещението беше, до колкото можех да определя, около 24-26 градуса.

- Никита! Висшия съвет смята, че не си готов да чуеш това, което ще ти кажа. Аз смятам, че си. Но колкото и думи да изговоря, няма да разбереш, затова трябва да ти покажа. Затова ще те попитам само веднъж – готов ли си да разбереш истината за нас и истинската причина да ти тук?
- Да. – казах кратко аз, като забелязах, че тя не говори телепатично.
Добре. Сега искам да се отпуснеш, да освободиш съзнанието си и да затвориш очи. Ще трае пет минути.

.... Става тъмно, тихо и топло. Изведнъж нажежено острие пронизва мозъка ми и всичко просветлява. Милиони картини и звуци навлизат в съзнанието ми: отчаяни вопли, плач, викове на агония, истерични смехове, изживявам стотици животи, раждам се и умирам, после пак се прераждам, обичам, страдам, жертвам себе си и близките си, боря се, убивам, отново умирам... стотици, хиляди, милиони съзнания минават пред невроните всяка минута.

И изведнъж, всичко свършва. Пак е тихо.


- Как се чувстваш? - Елея ме гледа с жълтите си ириси, без да мига.
- Не знам... отвратен, възмутен, ужасен?!!
Имаш право. Старейшините настояваха Преобразувнието да стане още днес, но аз няма да им позволя докато не си готов.
- Готов съм.
- Не бързай, имаш един неден да помислиш.
- Неден?
- Вие земяните се нуждаете от сън. Това обикновено става когато е тъмно – при неден. При нас винаги е светло и нямаме дума за когато не е, затова – неден.
- Ще помисля.

Цяла нощ не мигнах, а премислях последните събития, думите й, заедно с картините и звуците. Очевидно тази раса беше със земен корен, но защо Елея твърди, че земяните искат да ги избият? Че са пратили мен, астронавта пацифист, да затрие цяла колония? Ако това наистина беше колония? Какви бяха тези същества? Мога ли да се доверя на тези видения? Изобщо, тези същества са много по-напреднали от нас, нали? Силови полета, телепатия? Най-малкото, издържат на чудовищната разлика в темрературата и дишат… дали изобщо дишат?

Вярно, имаха много шансове да ме убият досега. Но за какво им бях необходим? Шпионин? И дали наистина Доминиона ги иска мъртви до крак? Или това е поредната политическа маневра между ЕР и Доминиона? Това нямаше значение сега, аз бях на първо място човек-земянин и като такъв, бях длъжен да си задам най-основния въпрос:
Мога ли да вярвам на огнените хора?

Не можех.

Привет, Никита! – този път Елейните очи също се усмихваха, светейки в жълто – Наспа ли се добре?
- Да, Елея! - усмихнах се и потвърдих телепатически.
- Готов ли си за... процедурата?
- Готов съм. - казах със стиснати юмруци и я последвах през силовото поле.


Няма коментари:

Публикуване на коментар