Класификация според предназначението
- Суперкомпютър – извънредно бърза машина
- Клъстер – множество отделни машини, работещи под управлението на специализирана програма, обединяваща тяхната изчислителна мощност
- Мейнфрейм компютър – предназначен за централизирана обработка на големи масиви от данни и едновременна работа на 100 и повече потребители
- Миникомпютър – многопотребителска машина, способна да обслужва едновременната работа на 10 и повече потребители
- Работна станция – специализиран мощен компютър
- Персонален компютър – обикновено предназначен за операции, изпълнявани от един човек
- Виртуален компютър – Webtop 2.0 – изцяло виртуализиран персонален компютър с операционно ядро
- Лаптоп
- PDA
- Клиент-сървър
- Вградена система – тясно специализиран компютър (контролер) за изпълнение на определена дейност, който често е част от по-сложен уред
Тази класификация е доста обща, защото непрекъснато се откриват нови приложения на компютрите. Много задачи, които допреди няколко десетилетия са били непосилни за персоналния компютър, днес могат да бъдат изпълнени от портативни или свръхминиатюрни компютри и уреди.
Класификация според елементната база и технологичното изпълнение
От първоначалното им създаване технологиите за изработка на компютри са се променили радикално. Първите компютри са били изцяло механични. През 30-те години на 20 век се въвежда използването на релета, а през 40-те Джон Атанасов и Клифърд Бери създават първия електронен компютър (ABC). От 60-те години досега компютрите се изграждат на базата на полупроводникови компоненти – транзистори, диоди и интегрални схеми. Освен тези основни технологии, в развитието на компютрите е имало опити и с други доста екзотични такива. Например, за икономическо моделиране са били използвани канали с различни стеснявания, през които тече вода.
Според активните компоненти и вида и характеристиките на пасивните компоненти, от които е изградена една ЕИМ (или с популярното название компютър), е приета следната класификация:
- Електронно-изчислителна машина от нулево поколение (Zero generation computer) е с елементна база от релета.
- Електронно-изчислителна машина от първо поколение (First generation computer) е изградена с използването на електронни лампи за определяне на двоичното състояние на логическите елементи. Така е изграден хардуерът на компютъра „Атанасов-Бери“ и експерименталният първи български компютър „Витоша“.
- Електронно-изчислителна машина от второ поколение (Second generation computer) е с логически елементи, изградени изключително от дискретни полупроводникови прибори – диоди и транзистори. В България с такива елементи и изградена, произвеждана от края на 60-те години на 20 век.
- Електронно-изчислителна машина от трето поколение (Third generation computer) има елементна база от интегрални схеми с ниска и средна степен на интеграция. В България произвежданата ЕИМ с такава конструкция е ЕС 1020.
- Електронно-изчислителна машина от четвърто поколение (Fourth generation computer ) има за елементна база интегрални схеми с висока степен на интеграция. [14]
Днес се разработват нови технологии, които да увеличат производителността на компютрите. Ето основните от тях:
За класифицирането технологията е важна, защото предопределя колко са например функциите, които изпълнява компютърът, и каква е скоростта на обработка и обема на обработена информация за единица време. Изключение правят единствено квантовите компютри, тъй като тяхната технология би позволила дотолкова да се увеличи скоростта на обработка на информация, че това ще доведе до качествено нови функции на компютъра.
Няма коментари:
Публикуване на коментар