27 януари 2016 г.

GNU/Linux distributions

Linux (Линукс) или GNU/Linux (вж. Противоречия за наименованието) е общото название, което се дава на всички операционни системи, основаващи се на ядрото „Linux“ и системните инструменти и библиотеки от проекта GNU. Различните такива операционни системи се наричат Linux-дистрибуции, като те се различават по това с какъв друг софтуер пристигат. Linux е флагман и един от най-известните представители на свободния софтуер.
Официалната емблема на Linux е топчест пингвин на име Тъкс (на английски: Tux) и е създадена от Лари Юинг (Larry Ewing) през 1996 г. Идеята за емблемата идва от Линус Торвалдс, създателят на ядрото на Linux – той е ухапан от пингвин, когато е бил в Австралия.

ИСТОРИЯ:

Проектът и движение GNU, чиято цел е създаване на нова операционна система свободен софтуер, е основан от Ричард Столман през 1984 г. Системата съдържа голям брой инструменти и програми, например компилатори, текстови редактори и сървъри. Софтуерът се разпространява с лиценза GNU GPL, което гарантира бъдещата му свободна достъпност. През 1991 г. към почти завършената операционна система е добавено ядрото Linux, написано от Линус Торвалдс. С Linux GNU става напълно работеща операционна система и това спомага за бързото ѝ разпространение.


ДИСТРИБУЦИИ:

Различните Linux дистрибуции са насочени към различни целеви потребителски групи. Могат да се различават по графичния интерфейс, който използват, приложните програми, които идват при инсталацията, системните инструменти, които използват (напр. мениджъри на пакети), както и по много други показатели.

Десктоп-насочени дистрибуции
Десктоп-насочените Linux дистрибуции са тези дистрибуции, които са предвидени за крайни потребители на персонални компютри в дома или офиса, пакетирани с разнообразни приложни програми, често и несвободни кодеци и драйвери.

Linux система, използваща KDE
Linux Mint е безплатна и отворена операционна система, и е предназначена не толкова за професионалистите, колкото за обикновените потребители, предлагаща много лесно използване, логичен интерфейс, опростено инсталиране на програмно осигуряване, драйвери, кодеци и всичко необходимо за ежедневната работа. 

Linux Mint е Ubuntu базирана Linux дистрибуция за персонални и преносими компютри. За разлика от Ubuntu в нея има инсталирани Java и Adobe Flash. Първите ѝ версии се базират в значителна степен на Ubuntu кода, но след версия 2.0 (Barbara), Mint поема изцяло по свой път, като се възприема същият 6-месечен цикъл на обновяване. 

Интересното е, че при това съвместимостта между двете операционни системи се запазва. Тя печели много потребители с приятния си интерфейс, изключително лесното си използване и поддръжката си на софтуерните хранилища на Ubuntu. 
Linux Mint изцяло поддържа български език, а минималните системни ресурси са следните:
- Процесор: х86
- Оперативна памет: минимум 512 МB, препоръчва се 1 GB за комфортна работа
- Дисково пространство: 5 GB, препоръчително 20 GB
-Графична карта: минимална резолюция 800х600 пикела, препоръчва се 1024х768 точки

В новата версия на Linux Mint 17 - Qiana е променен мениджърът на обновяванията, който сега работи значително по-бързо и показва повече информация за всеки ъпдейт.
В Linux Mint 17 “Qiana” сега е възможно инсталирането на драйвери, без да е необходима връзка с Интернет. Подобрена е поддръжката на няколко монитора и сега може да се избира кой от тях да се използва по подразбиране. Променена е фоновата анимация, която сега се нуждае от по-малко ресурси и други.

Linux Mint, в зависимост от версията, по подразбиране идва с графична среда Mate или Cinnamon, а на официалния ѝ сайт могат да бъдат намерени и още версии с други графични среди — KDE, Xfce, Fluxbox и LXDE. Девизът (мотото) на тази дистрибуция е „From Freedom Came Elegance“ („От свободата дойде елегантността“). 

Ubuntu 12.04 (Precise Pangolin) 
Основна статия: Ubuntu

Ubuntu е една от най-популярните дистрибуции[1], чиято цел е да предостави безплатна, бързо стартираща, лесна за използване, поддържаща повечето езици и достъпна за всички Linux дистрибуция.[2] Думата „Ubuntu“ означава на зулу „човечност“[3].
Официални подпроекти на Ubuntu са Kubuntu, Xubuntu и Lubuntu. По подразбиране Ubuntu пристига с графична среда GNOME, докато Kubuntu e с KDE, Xubuntu с XFCE, а Lubuntu с LXDE. Това е единствената разлика между тях. Друг официален подпроект е Edubuntu, която включва много образователен софтуер. Благодарение на спонсора си, Canonical Ltd., компания, собственост на основателя на Ubuntu – Марк Шътълърт, инсталационни Live CD се разпращат безплатно до целия свят.[4].


Типове

Семейството на Ubuntu в момента има следните роднини:
Ubuntu - Unity графична среда
Kubuntu - с графична среда KDE
Xubuntu - с графична среда Xfce - лека, разработена за по-слаби или стари конфигурации
Edubuntu - предназначена за нуждите на образованието
Lubuntu - идва с леката графична среда LXDE, разработена за по-слаби или стари компютри
Linux Mint - представлява Ubuntu с променена графична среда и вградени аудио и видео кодеци
Mythbuntu - Убунту като медия център
Ubuntu Studio - Дистрибуция, предназначена за дизайнери, аниматори, музиканти и др.
Server - сървърна версия, без графична среда и добавени поправки по сигурността
Ubuntu NetBook - дистрибуция за нетбуци - лаптопи с малки екрани и по-малка изчислителна мощ, идват с Gnome или KDE преработени за малки екрани



УСУ е българска операционна система, базирана на Ubuntu. Първата ѝ версия е създадена през 2008 г. Идеите, заложени в него, са приети и доразвити в стремежа да се предложи завършена среда от операционна система и побрани полезни приложения за употреба в образователната сфера и за ежедневни нужди. Понастоящем са предлагани три варианта на УСУ:
УСУ Десктоп – вариант с най-голямо количество допълнителен софтуер, с поставен акцент върху образователните приложения. Подходящ за използване в домашни условия и в учебни заведения.
УСУ Мини – основен вариант на УСУ, съдържащ само най-необходимите приложения на ежедневна употреба, както и всички характерни особености на УСУ. Подходящ за използване в домашни условия и от бизнеса.
УСУ Нетбук – вариант на УСУ Мини, оптимизиран за използване върху системи с малък екран и ограничено дисково пространство, като нетбук и неттоп системи.


Mandriva Linux 2010.2
Mandriva е френско-бразилска дистрибуция, получена при сливането на бившите Mandrake и Conectiva. Предлага се в три варианта:
Mandriva One – Свободно Live CD за пробване и инсталация
Mandriva PowerPack – платена версия, съдържаща някои комерсиални драйвери, кодеци и програми.
Mandriva Flash – USB Flash устройство, от което се зарежда операционната система.
Системата притежава мощен контролен център, като така от една програма се настройва цялата система, което е голямо улеснение за начинаещите потребители. Предлага се перфектно реализирана поддръжка на системи с 64-битова архитектура. Mandriva е преведена на над 70 езика [5] и може лесно да бъде настроена да работи с всеки един от тях.

PCLinuxOS 12
PCLinuxOS
 Основна статия: PCLinuxOS

PCLinuxOS, често съкращавана до PCLOS, е друга известна, потребителски-насочена Linux дистрибуция. Ползва KDE за работна среда, като съществува и версия с GNOME, наречена „PCLinuxOS Gnome“, поддържана от обществото. Слоганът на дистрибуцията е „Radically Simple“ (англ. – „радикално просто“). Базирана е на Mandriva, като са запазени най-добрите черти от нея – например контролния център. Основната разлика е, че PCLinuxOS използва apt за пакетен мениджър. Към момента PCLOS има версия единствено за 32-битови системи и не се очаква поддръжка на 64-битови.

OpenSuse 12.3 с KDE 4.10
OpenSUSE е обществен проект, спонсориран от компаниите Novell и AMD, пряк наследник на германската дистрибуция S.u.S.E,започнала като превод на Slackware. Името е акроним от Software- und System-Entwicklung (немски: Разработване на софтуер и система).
През 2003 г. S.u.S.E Linux е закупена от Novell, след което настъпват големи промени в лицензите, насоката на работа и развитието на дистрибуцията. Оформят се различни дистрибуции, базирани на SuSE, които се предлагат комерсиално от компанията, а като обществен проект е отделен openSUSE, пряко спонсориран от Novell.
Сред предимствата на системата са мощен инструмент за системна администрация – YaST и бързото въвеждане на всякакви иновационни технологии. Напоследък отношението към системата стана по-отрицателно от страна на потребителите след лицензната сделка между Novell и Microsoft. 


dora 14 GNOME

Fedora е обществен проект, получен след като компанията Red Hat Inc. решава да остави името Red Hat само за комерсиалните си предложения. Въпреки това Red Hat остава основен спонсор на дистрибуцията и много от нейните служители допринасят за нея. Fedora е известна с характерната за Red Hat изключителна сигурност. Използва Yum (Yellow Dog Updater, Modified) за мениджър на RPM пакети.
Сървърни дистрибуции
За сървъри могат да се използват не само специализираните дистрибуции, разглеждани в тази секция, но и версии на много от посочените по-горе, използвани по-често за десктоп дистрибуции. Например Ubuntu се разработва отделно и сървърно издание. Също така голяма сървърна популярност имат системите с общо предназначение Debian, Slackware и Gentoo, които са разглеждани в следващата секция.
Red Hat Enterprise Linux
Основна статия: Red Hat Linux
Red Hat Enterprise Linux е Linux дистрибуция, разработвана от Red Hat и насочена към комерсиалния пазар. Red Hat поддържат всяка версия на своя продукт седем години след всяко издание. Официалната поддръжка на Red Hat, тяхното обучение и сертификационна програма се центрират върху Red Hat Enterprise Linux платформата. Името на системата е често съкращавано до RHEL, но Red Hat са противници на това

CentOS
CentOS е свободна Linux дистрибуция, базирана на Red Hat Enterprise Linux. Този проект цели да бъде 100% бинарно съвместим с комерсиалния продукт, следвайки неговата политика на развитие. Името на системата означава Community ENTerprise Operating System.
Red Hat Enterprise Linux е съставена от свободен софтуер, но е използваема в бинарна форма (като на компакт диск) само за плащащи абонати. Поради изискванията, Red Hat разпространява целия изходен код на продукта публично, съгласно условията на GNU General Public License и други лицензи. Разработчиците на CentOS използват този код, за да създадат финален продукт, който е много подобен на RHEL. CentOS е свободно достъпна за изтегляне и използване, но не е поддържана от Red Hat. Има и други дистрибуции, базирани на кода на RHEL, но CentOS по принцип е тази най-съпътстваща промените на Red Hat.
Suse Linux Enterprise Server
Suse Linux Enterprise Server (SLES) е Linux дистрибуция, разработвана от Novell, насочена към комерсиалния пазар. Насочена е към сървъри, като за десктоп компютри Novell разработва отделен комерсиален продукт – Suse Linux Enterprise Desktop. Нови главни версии се издават в интервал от 24-36 месеца, докато по-малките версии (наречени сервизни пакети) се издават на всеки 9-12 месеца. SUSE Linux Enterprise продуктите са тествани много повече от другите SUSE Linux продукти с намерението, че само зрели, стабилни версии на включените компоненти ще стигнат до крайния продукт.
Дистрибуции с общо предназначение

Debian 7
Debian
 Основна статия: Debian
Debian е гъвкава широкообхватна стабилна дистрибуция, използвана и за десктоп работа, и за сървъри. Тя се състои изцяло от свободен софтуер. Разработва се от доброволци от целия свят и се издържа чрез дарения. Освен за ядрото Linux, Debian е налична и за GNU Hurd. Налична е за следните архитектури: alpha, amd64, arm, hppa, i386, ia64, mips, mipsel, powerpc, sparc.
Cross Linux from Scratch
Cross Linux form Scratch всъщност е книга, която дава нужните инструкции за това как да се създаде базова Linux дистрибуция само с команден ред. CLFS поддържа широк набор от процесори и използва сложни техники, като построени в различна среда инструменти, съвместна работа на 32- и 64-битови библиотеки и алтернативни хардуерни архитектури като x86-64, Itanium, SPARC, MIPS, and DEC Alpha.
CLFS нито предлага, нито използва пакетен мениджър. Всички изисквани пакети за построяването на базовата CLFS система са изходен код, пакетиран като tarball архиви и компресиран с bzip или gzip. По същият начин всички пакети, които допълнително ще бъдат добавени към базовата система, като X11, графична среда, офис система и т.н., се създават от изходен код. Инструкции за създаването на над 900 допълнителни пакета могат да бъдат намерени в уикито на Community Beyond Linux from Scratch.

Slackware 13.37
Slackware
 Основна статия: Slackware
Slackware е една от първите Linux дистрибуции и най-старата все още поддържана такава. В нея почти липсват каквито и да са специализирани инструменти, което я предпазва от възникване на бъгове. Това е и една от причините Slackware да е една от най-стабилните дистрибуции. Конфигурацията ѝ се извършва изцяло с редактиране на текстови файлове и за Slackware се казва „Ако знаеш Slackware – знаеш Linux. Ако знаеш Red Hat – знаеш Red Hat.“ . Системата разполага със съвсем опростен мениджър на пакети, който не инсталира автоматично зависимостите. Името на дистрибуцията произлиза от английската дума Slack – мързел. Дадено ѝ е, за да не се създава впечатление в началото, че проектът е сериозен. По-късно, когато проектът реално става сериозен, името се запазва.
Slackware се предпочита както от десктоп-потребители, така и от много системни администратори за техните сървъри, поради голямата гъвкавост и стабилност на системата. Тя не е подходяща за начинаещи потребители поради сложното конфигуриране и инсталиране на пакети.

Десктоп с XFCE по подразбиране в Gentoo Linux Live CD 2008.0

Дистрибуцията, кръстена на субантарктическите пингвини, на англ. Gentoo penguins, е базирана на пакетния мениджър Portage. Той е създаден с идеята да бъде модулен, портативен, лесен за поддръжка, гъвкав и оптимизиран за потребителската машина. Пакетите обикновено се създават от изходен код, въпреки че за удобство някои големи софтуерни пакети са също така достъпни като готово компилирани бинарни файлове за различни архитектури.
Въпреки че Gentoo Linux дистрибуцията е създадена за x86 архитектура, тя е била пригодена за много други и в момента може да работи върху x86, x86-64, IA-64, PA-RISC; PowerPC, PowerPC 970, SPARC64, MIPS, DEC Alpha, System Z/s390, PS3 клетъчни процесори и SuperH. Официалната поддръжка за 32-битов Sparc хардуер е прекратена.


Противоречия за наименованието

Фондацията за свободен софтуер настоява дистрибуциите на операционната система да се назовават GNU/Linux, защото всяка от тях използва компонентите на операционната система GNU[12] (започната от Ричард Столман през 1984 г.) и ядрото, създадено от Линус Торвалдс, наречено Linux. В статия по въпроса[13], написана лично от Ричард Столман, се казва:

Проектът GNU е идеалистичен и всеки, който насърчава идеализма, днес е изправен пред огромно препятствие: преобладаващата идеология окуражава хората да отхвърлят идеализма като „непрактичен“. Нашият идеализъм е бил изключително практичен: това е причината да имаме свободна операционна система GNU/Linux. Хората, които обичат тази система, би трябвало да знаят, че тя е нашият идеализъм, реализиран на практика.

—Ричард Столман, Защо GNU/Linux?
Въпреки становището на Фондацията за свободен софтуер, по-голяма част от наличните дистрибуции (например Ubuntu, СуСе) наричат себе си само „Linux“. Други, като Debian и Arch Linux, държат на наименованието „GNU/Linux“.

Няма коментари:

Публикуване на коментар