2 декември 2015 г.

Anika

Животът ти - препускане по стръмното,
надбягване безжалостно със себе си,
във мрак се будиш, и заспиваш в тъмното,
препускайки сама след целите,
но спри за миг,
огледай се...
Добре ли си?
Спомни си откъде са тези белези...

Поспри за миг, 
огледай се,
светът прекрасен е и без това препускане 
да свършиш всичко днес, веднага,
преди дори да си започнала...
А кога ще поживееш?
Времето лети, недостижимо е.
Просто спри, послушай птичките,
всичко зарежи,
счупи ти навиците и привичките...
Посмей се с мен
и полежи 
от утрото до вечерта
и през нощта, която следва ги
ти не ще си повече сама
щом с мене си.

И ще зараснат всичките ти белези.