Аз съм като теб

аз съм като теб
но не съвсем еднакъв
в мен любов расте
расте и - черен - Мракът

да пътувам мога
във всички измерения
и убивам много
дори без прегрешение

да руша успявам
и сградите бетонни
нивга не прощавам

със силите огромни

виждам всичко скрито
зад хиляди прегради
ясни са душите
и няма изненади

да пътувам мога
във време нелинейно

и да кажа сбогом
преди дори здравейте

аз съм като теб
но не съвсем еднакъв
леко с мен дете
убива бавно Мракът

Аз съм Бог

Аз съм Бог
ако заповедите престъпиш
с моя гняв жесток
ти излиза всичко много скъпо

Аз съм Бог
но не такъв какъвто си мислиш
милостив не
строг
и за жалост далеч не единствен

Аз съм Бог
но наричат ме парична валута
нямам аналог
по-безмилостен съм и от барута

Осъден

осъден вечно да страда
осъден вечно да пише
за него няма награди
и стига само да диша

осъден вечно да страда
осъден вечно да пише
не сеща капчица радост
и чувства всичко различно

осъден вечно да страда
осъден вечно да пише
не спира нивга заряда
присъда дадена свише

На Вечността пастта

На Вечността в раззинатата паст
ще загине всичко мое!
Всичката жажда, обич, нежност, страст,
редом с тежките двубои!

Питам - какъв е смисълът тогаз
да живея и да дишам
щом ще изчезне всичко? Даже аз
всички листи да изпиша!?

Прокълнат съм

прокълнат съм
покълват там
в главата ми шедьоври
но мразя ги
погазени
са всичките любови

прокълнат съм
да пълнят те
стотици бели страници
забравени
сломявани
в дълбоките ми кланици

Пролетен дъжд

този нежен пролетен дъжд
вали и залива земята
разпрострян на шир и на длъж
играе си с лудия вятър

този нежен пролетен дъжд
пои той и всичко покарва
както ласка лека на мъж
на почвата обич докарва

Светът така красив е

светът така красив е
защо тогава в сиво
всичко в мен е оцветено
текат от кръв сълзѝте
и пътят с тях пропит е
плаче цялата Вселена

Облаците сиви

... а облаците горе сиви
резонират си с душата ми
по устните следи горчиви
на отрова са зачатъци

... сърцето покорено тлее
вместо огън бял да ръси то
в гърдите нещо грозно зрее
с бурите и земетръсите

Едно кафе

сипѝ едно кафе
с канела
на свойте светове
стигнах предела

сипѝ в едно кафе
сметана
да пиша стихове
само остана

сипѝ едно кафе
и плащам
катеря върхове
смело
юнашки

Седя и се чудя

седя и се чудя
какво да скалъпя
без да настъпя
с крак по мазола
някоя гола
(но мила и скъпа)
дива и луда
поп-фолк "певачка"
(пълна глупачка)

седя и се чудя
какво да напиша
в което да диша
"на нашето време"
духът
на кой ли му дреме?
напълно излишно
хабя си таланта
дори без поанта
завършвам стихът!

Ще бъдеш в бяло

"ще бъдеш в бяло", казал е поетът
но какво сега диктува етикетът?
булките във смокинг
младоженците във рокля?
просто не зная
къде ли ще му дойде краят?
не не искам тук за джендъри да пиша
или за други извращения
просто се чудя откога излишни
нормалните са отношения
и не - не е перфектен този стих
но пък то кое ли вече е перфектно
може би на чичо нощния грим
или на леля бицепса нацепен

По Hallucination - Dj Regard and Years & Years

тъй фалшива не бъди
любовта ти е халюцинация
аз пътувам сред звезди
във дълбока хибернация

и ума ми не лъжи
любовта ти е халюцинация
сред безкрая ме държи
към далечна дестинация

във душата ми блести
любовта ти е халюцинация
сбъдва моите мечти
без да дава с тях гаранция

https://www.youtube.com/watch?v=5jeVnkgfv2I&list=RDMM&index=12

Не живея в приказка

Не живея в хубава приказка
и често боли ме!
Принцът де е? Няма го никъде!
Да съгрешиме!

Не живея и в анимация
на DC или на Дисни!
Всеки ден ги режа. Глупаците!
Така ми писна!

Но когато дойде Спасителят,
ще ме отведе надалече!
И от силата му опѝтала,
ще стана Вечна!

Опитвам се горко да плача

опитвам горко да плача
додето скрива ме здрачът
замахва с брадва палачът

и удря напразно дръвника
на демони чува се кикот
аз глътнал съм сякаш езика

не мога и дума да кажа
понявга съдбата с виражи
те храни с любовни миражи

додето се пръснеш от мъка
животът ти става на пъкъл
и свиваш се в тъмния ъгъл

разбираш ти как си се лъгал

и можеш само да плачеш
но трябва смело да крачиш
за някой всичко ти значиш!

Всеки ден

всеки ден - различно чувство
кара ме на лудост!
искам да творя изкуство
почвам да се чудя...

няма ли щом стана майстор
вече да съм куку?
и с цветята първомайски
с пролетта да пукна!?