Големите имена в научната фантастика

Научната фантастика, макар и недооценена, е един от най-важните жанрове в литературата. Тя провокира мисълта и въображението; тя проследява тендециите в науката; тя прогнозира бъдещето. Тя те кара да мислиш извън стереотипа “outside of the box”, както казват англичаните. Фантастиката ти показва светове и вселени, неподчинени на нашите закони, тя те поставя на мястото на герои, с които нямаш никакви допирни точки и същевременно си на тяхна страна когато избухне конфликт. Но може би най-важната роля на фантастиката е да те кара да се замислиш „Ами ако...”, а с този въпрос е започнал човешкия прогрес. Ами ако наточа копието, няма ли да убия по-лесно съблезъбия тигър; ами ако посадя костилките на по-едрите плодове, няма ли реколтата да е по-добра, ами ако...

            Но стига с интрото:

Няма как да говорим за научна фантастика без да споменем един от най-продуктивните и иновативни автори, а именно Айзък Азимов.

Азимов е мастит и сериозен автор, който е допринесъл много за развитието на научната фантастика през изминалия век. Той ни е дал трите закона на роботиката; той ни въвежда в едно бъдеще, където роботите са неотменна част от животите ни и улесняват всички аспекти на нашето ежедневие, премахвайки тежкия робски труд. Ще спомена заглавия като "Аз, роботът", "Двестагодишният човек", "Самите богове", "Краят на вечността", "Железните пещери", "Фондацията". Азимов е класик. Той е нещо като Вазов във фантастиката.

Друг много ярък представител на научната фантастика е Артър Кларк.

Той не е толкова навътре в научните среди, защото е по-скоро изобретател (макар и с дипломи по физика и математика от Кралския колеж в Лондон) Това, което ми е направило впечатление в творчеството му, е, че той представя фантастични сюжети с такова внимание към детайлите, че ти се струва, че четеш не фантастика, а художествена литература. В книгата "Лунен прах", аз наистина повярвах, че хората са се придвижвали с часове по лунната повърхност, затънали са и са се справили като по чудо с подвижните пясъци в един от кратерите й.

Най-интересните заглавия от него са "Една одисея в космоса през 2001-та година"; Трилогията -"Среща с Рама”, както и "Градът и звездите".

Има още много автори, които заслужават място в тази статия, но за тях ще напиша по-накратко:

Хърбърт Уелс също е един от родоначалниците и патриарсите на научната фантастика. Романите му "Машината на времето", "Война на световете", "Невидимия човек", "Островът на д-р Моро" са оригинални и изключително напредничави за времето си.

Майкъл Крайтън стимурира въображението ни с "Джурасик Парк" и "Щамът андромеда", както и с "Изгубеният свят", „ГЕН” – в който се говори за ГМО, използвано за реклама.

Клифърд Саймък е представител на по-софт фантастиката. Той също пише и за роботи като Азимов, но не навлиза в подробности за процесите (позитронни мозъци и прочее), в неговите книги героят е просто "Роботът" и дотам. Интересни книги от него са - "Отново и отново", "Всичко живо е трева", "Резерватът на таласъмите". "Градът"

Филип Дик е малко известен у нас, защото има много малко преведени книги. Едни от най-интересните са "Играчите от Титан" и "Камера помътняла" – по нея има нещо като анимационен филм, в който участва Киану Рийвс.

Иван Ефремов е руски учен, известен с романите си "Часът на бика" и "Мъглявината Андромеда", проследяващи живота на свръх-хората (рожби на свръх развит комунизъм).

Станислав Лем е учен-философ. Неговата повест "Соларис" е един от най-добрите образци в научната фантастика за среща с извънземен разум и с последиците от нея. Други интересни негови произведения са "Непобедимият", "Разкази за пилота Пиркс".

      Александър Беля̀ев e руски писател на научна фантастика. През 1925 г. излиза разказът му „Главата на професор Доуел“ („Голова профессора Доуэля“), който по-късно е издаден като роман. След този момент той става популярен като писател на научна фантастика. Известни заглавия от него са „Владетелят на света” – където се говори за усилване на мисловни вълни и внушение на страх или подчинение; „Главата на професор Доуел” – тук се разказва за глави, отделени от телата им. Интересна е също и повестта „Човекът амфибия”.

            Дъглас Адамс -  английски автор известен с хумористични, сатирични и научно-фантастични творби. Най-известен с „Пътеводител на галактическия стопаджия“.

            Урсула Ле Гуин -  мериканска писателка на фентъзи и научна фантастика. Известна с циклите си за Землемория и Хейн.

Тимъти Зан (на английски: Timothy Zahn) е американски писател на научна фантастика. Лично мен ме впечатли с цикъла за междузвездни войни:

Цикъл "Star Wars":

Heir to the Empire (Наследникът на Империята)

Dark Force Rising (Тъмната сила)

The Last Command (Последната заповед)

Specter of the Past (Призрак от миналото)

Vision of the Future (Поглед в бъдещето)

Survivor's Quest (В търсене на оцелелите)

Outbound Flight (Изходящ полет)

Allegiance

Choices of One

Игор Росоховатски e руски писател на фантастика, ще спомена само две заглавия, най-интересни от които -са повестта „Сихомът и Създателят” и „Гост”. И в двата той разглежда идеята за изкуствено създаден свръх-човек и как би се ориентирал и действал в нашия свят.

Аркадий и Борис Стругацки са братя руски писатели-фантасти. В техните повести и романи не се казва нищо със сигурност, всичко е оставено на мисълта и въображението. Ето по-известните творби:

Цикъл „Камерер“

за Максим Каммерер и прогресорите

Обитаемый остров (Обитаемият остров) 1971

Жук в муравейнике (Бръмбар в мравуняка) 1979

Волны гасят ветер (Вълните усмиряват вятъра) 1984, публ. 1985

Хищные вещи века (Хищните вещи на века) 1964

Трудно быть богом (Трудно е да бъдеш бог) 1963, публ. 1964 екранизиран от Петер Флейшман през 1989

Улитка на склоне (Охлюв на склона) 1966, публ. частично 1966, пълната версия 1988

Пикник на обочине (Пикник край пътя) 1971, публ. 1972

Робърт Шекли (на английски: Robert Sheckley) е американски писател-фантаст, роден през 1928 година, починал през 2005 година. Носител е на наградите Хюго и Небюла.

За жалост, от него съм чел само „Недокоснат от човешки ръце”, изд.: „Георги Бакалов“ (1983)

Робърт Хайнлайн (на английски: Robert Anson Heinlein) е американски писател, един от най-популярните, влиятелни и противоречиви автори на научна фантастика. Често наричан "доайен на научната фантастика", той изгражда висок стандарт на научна и инженерна достоверност, достигнат от малцина, и допринася за повишаването на литературното качество на жанра. Ето негови творби:

1951 — Награда Хюго за най-добър роман за „Farmer in the Sky“

1951 — Награда Хюго за най-добра повест за „Човекът, който продаде Луната“ („The Man Who Sold the Moon“)

1956 — Награда Хюго за най-добър роман за „Двойна звезда“ („Double Star“)

1960 — Награда Хюго за най-добър роман за „Звездните рейнджъри“ („Starship Troopers“)

1962 — Награда Хюго за най-добър роман за „Странник в странна страна“ („Stranger in a Strange Land“)

1967 — Награда Хюго за най-добър роман за „Луната е наставница сурова“ („The Moon Is a Harsh Mistress“)