Ревнувам те, разбира се, простако,
от оная грозна мърша те ревнувам!
Защото всяка нощ зад блока чака
и какво правите не виждам,
но на смърт я псувам!
Ревнувам те, разбира се, дръвнико,
от оная тъпа краста те ревнувам!
Защото мислиш, че не знае никой,
а ума ми всъщност обиждаш,
с ней като мърсуваш!
Няма коментари:
Публикуване на коментар