Пролет е

ток през нервите оголени
и на мисли полета
в мен се носят стари спомени
ах пролет е!

Душа оголена

душа оголена...
гледайте всички!

сърцето в полет е...
мъничка птичка!

и всички спомени...
ваши са днеска!

живот отровен е...
моята песен!

Поточето

поточето от планината слиза
поточето - скалите то облиза
и като конче подскача
с камъните се закача

поточето от планината слиза
съблече своята зелена риза
и се хвърли то надолу
във поредния си полет

ПО АХАТ - ПОХОДЪТ

стоя на края на света
и гледам тъжно надолу
макар че мога да летя
последен е този полет

сражавах се със армии
избих от тях милиони
убивах ята харпии
и пих кръв на шампиони

но няма вече накъде
аз гледам тъжно надолу
сега е сетният ми ден
последен е моят полет

Ден на рока

Днес е ден на рок-енд-рола -
сред напредналата пролет
той е виден моден празник!
Днес празнуват всички групи,
за тях пропуски ще купим,
въпреки тази зараза!

Днес е ден на рок-енд-рола -
на мелодиите полета,
и празнуваме го всички!
От дъртите динозаври -
кака Сийка, дядо Ставри,
до "добрите" ученички!

Ти си светла

Ти си светла, ти си бяла,
в този свят ужасен
как си оцеляла?
Ти си цвете, ти си пролет,
в този свят пълзящ ти
как оставаш в полет?

Ти добра си и си мила,
но и носиш страшна сила,
и стотици покорила,
със един-едничък
ти гнездо си свила.
И му даваш всичко!
Всичката си сила,
светлината твоя цяла,
твоите душа и тяло!

Пролет

Влюбен съм, а вън е пролет
и душата ми - красива птица -
прави първия си полет
над поля от ръж и от пшеница.

Влюбен съм, а вън е пролет
и сърцето ми - прекрасно цвете -
цъфва и за дъжд се моли
да умие скоро цветовете.

Влюбен съм, а вън е пролет
и пробужда се гората цяла -
листи тихичко шумолят,
а тревата пак е избуяла.

Влюбен съм, а вън е пролет...

Приятелки

Както лист на теменуга
и капчица роса,
винаги една до друга –
с усмивка и сълза.

Вятър буен във морето
и прииждаща вълна –
така сте вие двете
вечерта и през деня.

Тайничка усмивка
и протегната ръка,
и снимки – толкоз снимки
пълни с радост и тъга...

Приятелството ваше вечно
разцъфва нежно всеки ден.
Но защо сте тъй далече,
тъй далече вий от мен?

Покоят на нощта безкрайна
и най-красивата звезда –
все заедно, без тайни, всеотдайни...
под слънце жарко и в дъжда.

Като лазурът син на небесата
и птица със разперени криле –
ръка в ръка, душа в душата
топлота когато сещате, и лед.

Кой ще дръзне да дели:
две скали вековни, неразделни,
две звезди, запалени от вечността,
две реки не знаещи предели,
две вълни, преплетени в смъртта...

Две морета кой дели?

Аз посмях и търся прошка
във вашите очи.
И все пак искрено и просто
ето тъй аз виждам ви:

Лястовички две във полет,
щастие във всеки поглед,
а в усмивките ви – пролет...

Ако зарад туй виновен съм, простете,
и стихът ми вие двете
вместо цвете приемете.
Ах, прощавате, нали...

Мариета? Натали?