Показват се публикациите с етикет теменуга. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет теменуга. Показване на всички публикации

11 февруари 2016 г.

Теменуга

Вдъхновено от "Цвят лилав" на Ирина Флорин.

Аз съм малка теменуга,
ти навярно, мислиш
че съм друга: 
че съм роза - огнено червена
или лилия, невинно бяла.

Е, аз съм просто теменужка,
и навярно ти е туй забавно,
вижте я - ту синя, ту лилава,
каква е смешна, как е жалка.

Е, чакай малко! Стига!
Аз съм цвете като всички други!
Редом зреят волни теменуги!
Ако искаш остани при мене,
почини и вдишай аромата
най-прекрасен сред цветята!

А в отплата? 

Само разкажи за мене
на децата!




21 август 2014 г.

На едно мило бяло птиче

красива прелестна девойко
копнея аз да те докосна
как искам аз да те прегърна
теб малко бяло птиче
с ръцете си да те обгърна
ти любовта у мене върна
прекрасно хубаво момиче
нежно като теменуга росна

ела девойко мила и красива
ела с любов ще те загърна
как искам аз да те прегърна
косите ти да милвам
очите ясни да целуна
със тебе искам да танцувам
всяка нощ
под светлината сребролунна

ела девойко и сбъдни мечтите
да бъдем радостни честити
от днес
до края
на нощите и дните...

30 декември 2009 г.

Приятелки



Както лист на теменуга
и капчица роса,
винаги една до друга –
с усмивка и сълза.

Вятър буен във морето
и прииждаща вълна –
така сте вие двете
вечерта и през деня.

Тайничка усмивка
и протегната ръка,
и снимки – толкоз снимки
пълни с радост и тъга...

Приятелството ваше вечно
разцъфва нежно всеки ден.
Но защо сте тъй далече,
тъй далече вий от мен?

Покоят на нощта безкрайна
и най-красивата звезда –
все заедно, без тайни, всеотдайни...
под слънце жарко и в дъжда.

Като лазурът син на небесата
и птица със разперени криле –
ръка в ръка, душа в душата
топлота когато сещате, и лед.

Кой ще дръзне да дели:
две скали вековни, неразделни,
две звезди, запалени от вечността,
две реки не знаещи предели,
две вълни, преплетени в смъртта...

Две морета кой дели?

Аз посмях и търся прошка
във вашите очи.
И все пак искрено и просто
ето тъй аз виждам ви:

Лястовички две във полет,
щастие във всеки поглед,
а в усмивките ви – пролет...

Ако зарад туй виновен съм, простете,
и стихът ми вие двете
вместо цвете приемете.
Ах, прощавате, нали...

Мариета? Натали?