Рани отворени

през раните отворени
нахлуват мисли
- спомени -
кървящи и отровени

светът бе зъл
- жесток -
не станах вълк
- далече Бог -
от мене е

животът в мрак
- вина -
е моят знак
а ти - Жена! -
спасение

в очите ми стъписани
спят мъки
- ненаписани -
на болка съм орисан

Пролет е

ток през нервите оголени
и на мисли полета
в мен се носят стари спомени
ах пролет е!

Очите ти - звезди угаснали...

Очите ти - звезди угаснали.
Не са, ах, раните зараснали
от хора лоши, непораснали...
А ти така, така прекрасна си!

Сърцето ти - кивот затворен е.
Изпълнен със горчиви спомени
от туй, което са ти сторили,
а ти към себе си сурова си!

Душата ти - олтар на Времето.
Тъй млада, а така сломена си...
изпъстрена с стотици белези,
но тъй красиви те за мене са!