Залеза обагрен във алено

залеза обагрен във алено
гледаме двамата
огъня изпратен от Бога ни
пали в нас раните

мрака чер посрещаме чакан е
гълта той аленото
кладите среднощни на младите
вече запалени са

в черната нощ без лицемерие
слепи сме двамата
в тъмното - то бездна бездънна е -
гледаме с дланите

В мен дълбоко ти си

в мен дълбоко ти си
като картина изрисувана
с русите къдрици
и със очите - изумруди

в мен дълбоко живееш
като детенце недоносено
плачеш ти и се смееш
дори задаваш си въпросите

в мене дълбоко те има
като огнище незапалено
дойде ли тежката зима
ще запламтиш тогава в алено

Един луд

Той беше луд
беше заразен от тази дивна лудост
на шапкаря от Алиса
и подобно Робин Худ
за неправдите прописа
но перото му тъй жилеше
че не остана невидян нечут
намериха го и го биха
изтупаха от него всяка дума
всеки стих
и безжизненият труп
захвърлиха да стине
но чудо
от трупа изникна цвете
цвете алено
искрящо
което вдъхновяваше поети
милиони като песъчинките в морето
и във техните зеници
жив бе нашият герой
и чрез тях достигна всички
и безсмъртен стана той