- От колко време е така? - попита
психиатърът.
- От няколко месеца, докторе. - бащата се опитваше
да запази самообладание, но гласът му трепереше.
- Стояне, искаш ли да ни разкажеш какво чувстваш?
Момчето сe беше
свило на канапето със сключени ръце, притискайки гърдите си.
- Какво чувствам? - то избухна в
нервен смях. - Добре, тъпако, ще ти кажа какво чувствам. Аз не общувам, не чета, не
гледам телевизия, аз ПОГЛЪЩАМ. И майка ми, и баща ми, и всички до които мога да
се добера, аз ви поглъщам ВСИЧКИ ДО ЕДИН!
- Добре. Как те кара това да се чувстваш?
- Не ми прилагай тъпите си психологически трикове!
Нищо не чувствам. Не може да има чувства, където има само поток от йотабайти
информация през Моста към душата ми. Извършва се преобразуване и после...
после... изхвърлям информацията.
- По какъв начин?
- Пиша, пея, свиря, танцувам.
- Значи си многостранен талант?
- Млъкни, тъпако! Не разбираш. Не остава много време.
Критичната маса много скоро ще бъде достигната. Трябва да ме убиете! ВЕДНАГА!!!
- Сине, не говори така на лекарите, те искат да ти
помогнат...
- Млъкни, глупачке! Предполагам знаете термина
"верижна реакция". Невроните създават връзки. Мозъкът ми е почти
изцяло навързан досега. Когато всички аксони се свържат...
- Но откъде
знаеш? - плахо попита сестрата, която държеше анастезията.
- Защото ГО ВИЖДАМ, ограничени животни такива! Тази
упойка няма да свърши работа. Искам морфин. Поне 500. ВЕДНАГА!
- Дете,
не можем да ти дадем морфин. Дали сме хипократова клетва.
- Добре тогава. - Стоян освободи ръцете си, облегна се удобно на
фотьойла и зачака. - Може ли да се намери нещо за ядене тук? Но след не повече от 10
минути, защото след двайсетина Вселената ще бъде погълната от черната дупка в
гърдите ми.
Когато се наяде, Стоян се върна в стаята с двамата
психиатри, трите психоаналитика и сестрата, която все още държеше анастезията.
- Комплименти на готвача. Сега, имаме около 2
минути да ви обясня какво се случва, макар че ограничените ви животински мозъци
едва ли ще го разберат.
Вселената е съставена от материя и енергия - това ни
учат в училище. И е донякъде вярно. Вярно е и, че всичко е вълни. Това го
научих по физика в Техническия. Всичко е вълни. А аз ги поглъщам. Всички – от радиовълните
до гама лъчите – абсорбирам и поглъщам пълния вълнов спектър. Но процесът
ескалира все по-бързо, нямам физическото време да ги трансформирам, разбирате
ли... а ако не ги трансформирам, не мога да ги извадя от себе си, те правят
връзки, тези връзки правят други връзки... Няма да разберете... Добре. Във
всяка цивилизация идва момент, в който еволюцията престава да оформя тялото и
се насочва към нервната система... не, няма време за това... добре... човешкият
вид еволюира от милиони години тук горе - каза Стоян и посочи главата си - Но съзнанието не изчерпва това да си
човек. Има и душа. И между двете има Мост. Мостът ми в момента е препълнен с
поток от информацията, която съзнанието ми поглъща и когато последният бит
информация стигне до душата, край. End of all things.
- Стояне, ние не мислим, че си опасен. Сега ще ти
дадем едни хапчета, ти ще ги пиеш ли?
- Ако в близките 20 секунди ми ги дадете, да,
защо не.
- Сестра, запиши - 200 mg перокс....
Но сестрата не можа да напише нищо, защото изведнъж
огромно черно кълбо погълна Стоян и продължи да се уголемява. Цялото
пространство наоколо започна да трепти, появиха се разскъсвания в тъканта на
пространството, всичко се издължаваше и насочваше към нарастващата черна дупка,
която до преди секунди беше говорила с главния психиатър, който впрочем вече
беше тънка линийка, устремена към хоризонта на събитията на дупката.
