От раните отворени

от раните отворени
стихове кървят
желания и спомени
ума дерат

защо ножόвете забѝ
във плът и в кост
щом срещнаха се две съдби
в живота гост

ти бях неканен
но беше рано
отвори рана

защо ти примката уви
връз мойта гуша
нима е малко че кърви
душата в суша

от раните отворени
се стичат думи
четат ги слепи хората
- слова безумни -
заграждат те затвора ми
с лъчите лунни

Елате думи

елате думи
елате красиви слова
за никакви суми
вас - нежните струни -
не бих изтъргувал
заради вас съществувам

елате думи
ела прелестна реч
по реки и по друми
в нощи тъмни и лунни
те диря и намирам
за тебе живея
и за тебе умирам

На Тауриел

Косите огнени, чертите нежни...
очи усмихнати и устни меки...
Всичко, всичко в теб...
е огън, страст... и лед...

Мелодия звънлива - на Славей песента;
от сърничката скоклива
до в горичка самодива,
всички омагьосва песента звънлива...

Косите огнени, чертите нежни...
Навяват спомени,
разгарят страсти... и мечти... копнежи...

Лъчите лунни... Слънцето искрящо...
Запяват струни... в сърце скърбящо...

И всички думи...
тъй безсмислени са и нетрайни!

Очите ти - кристали чисти! -
ще пазят те - две сребърни мъниста -
свойта Светлина лъчиста
и свойте неразкрити тайни...