Когато не знаеш защо те боли

когато не знаеш защо те боли
когато ума ти засенчват мъгли
когато в сърце се забиват игли
когато не знаеш защо те боли

и огън горѝ те и давиш се в мрак
преди тъй си страдал - сега страдаш пак
и няма надежда - а няма и знак
и огън горѝ те и давиш се в мрак

какво си направил - за бога - какво?
че ти си такова добро същество!
нима нямаш в място в това общество?
какво си направил - за бога - какво?

наказа те някой и гърчиш се ти
подобно влечуго умряло почти
кръвта ти изстива и с нея - мечти -
наказа те някой и гърчиш се ти

когато не знаеш защо те боли
когато навънка и в тебе вали
ах нека магията Той развали
и нека до утре да спре да боли

Звездите

когато изстиват звездите
те свиват се и ги боли
но светят и парят сълзите им
родени в магнитни мъгли

когато изстиват звездите
не помнят какви са били
на звездни системи родители
с децата им туй ги дели

За вас любими

Боли ме!
Ах, само как ме боли!
Чувствах сякаш
винаги с мен сте били...
На утрото в лъчите,
на мрака
в тъмните мъгли...
На вас аз можех да разчитам.
А днес се срути замъкът
игли
забиват се в плътта ми нежна
угасва пламъкът
надежда
вече няма
една
голяма
рана
само
кърви и със кръвта ми
изтичат стихове и рими.
За вас, любими!
Боли ме!

Ноктюрно

облаци нежни бели мъгли
празни надежди много боли
северни бури преспи от сняг
всичко разтури черния мрак

извори чисти сини води
спят аметисти кой ги родѝ
камъни скални волни орли
роклите бални дрипи били

дупки дълбоки в земната гръд
поглед жесток и бързата смърт
повеи снежни млечни мъгли
мъртви надежди много боли

Времето свършва

дърветата с клони оголени:
- остри и черни игли -
шият те бели мъгли
в завивки огромни

листата удавени в езеро:
- цветни корали - блестят
нежен и жив е светът
от Бога поезия

и птиците песни подемат си:
- звън на камбанки звучи -
всичко се къпе в лъчи
но свършва ни времето...

Върховете ледени

далече върховете ледени
оголват острите си зъби
от камъни и сняг отгледани
тежи им ориста им скръбна -

търпят те - брулени от вятъра -
извечни студ и светлина
гърдите сучат на земята
но дава ли им топлина?

тя - мащехата им - отгледа ги
да бъдат с пътниците зли
далече върховете ледени
забулени са във мъгли!