Планината

планината пред теб се издига
нима ще покориш върха?
само огън в гърдите ти стига
гори страха!

и катериш се с последни сили
- далеч е още твойта цел -
и опъват се юнашки жили
тупти сърце!

а когато краят е наблизо
последни сили събери
изкачи се и любов поискай
за враг дори!

В полите на планината

в полите ласкави на планината
детето-езеро лежи
потоци пъргави към него скачат
от риби то гъмжи

със облаците бели си играе
успява тях да утеши
провожда ги тогаз към рая
ведно с човешките души

Залязва слънцето

залязва слънцето залязва
цветовете приласкава
в свойта пазва
и нищо светло не остава
тогава
едно човече забелязва
луната бяла островърха
под нея птица черна пърха
а на земята
като язви
разположени селата
спят гората планината
някой тихичко разказва
как без слънцето израства
черно-бяла тъмнината
и изчезва всеки цвят
от този шарен светъл свят!

Планината се издига

планината се издига
таз огромна планина
до небето сякаш стига
и се къпе в светлина

върховете ѝ са бели
като женските гърди
а отгоре са се спрели
стадо светещи звезди

планината се издига
таз огромна планина
тя за мене е енигма
като тяло на жена

Светлина божествена

светлина божествена процежда се
иззад планината
тя в сърцата ни носи надеждата
вяра в чудесата