Пустиня

безкрайна пустиня
пустош без край
молѝ милостиня
пъкъл познай

и пясък изгарящ
огнен и бял
очите ти парят
месец изгрял

и сърпът му свети
нежно в нощта
бъдете проклети!
вече не ща

не ща да се боря
с пясъка бял
и с всичките хора
тъп идеал!

ще найда оазис
там ще поспра
и няма да лазя
в мир ще умра!