Колко изписах

колко изписах не знам
нищо от туй не помогна
дълго останах си сам
рухна езически храм
пак се обърнах към бога!

боже прости че сгреших
толкова грешно обичах
всички възпявах във стих
нежен и крехък и тих
бе като стрък от кокиче!

колко изписах не знам
писна ми вече да плача
нека приемат ме ТАМ
ангел самотен и ням
никога нищо не значил!

Може би

А може би не бива
за всекиго да пиша.
Душата ми щастлива
от мъката прелива,
но не е ли излишно?

А може би не трябва
навсъде да се меся.
Защо? Щом не отслабва
и хора чужди грабва
стихът за вас, принцеси?

Защо ли да ми дреме?
Творец съм аз всесилен -
извън пространство, време...
а вие, Музи - бреме? -
сте ангели стокрили!

И ангели кървят

... и ангели кървят
кръвта се стича
жесток е този свят
на смърт обрича
и плод и пъстър цвят
младеж с момиче
дори да се обичат
застига ги смъртта
и времето изтича
на всичко що е живо
туй - истина горчива -
ти виждаш всеки ден
че днес роден
си утре - тлен!

... и ангели кървят
кръвта им - дъжд - потича
а аленият цвят
на изгрев нов прилича!

Малко близост

понякога ви идвам "твърде много"
да се излекувам от това
не мога
и макар и само със слова
притискам
да престъпвам своите права
не искам
понякога ви идвам "твърде много"
простете
ако съм създал тревоги
свидетел
ми е ангелът на Бога
не храня лоши мисли

а искам само малко
само малко близост

И ангелите плачат

дори и ангелите плачат

сълзите техни много значат
щом крадем или излъжем
или някого направим тъжен
тихо на небето те ридаят
и дъжд вали
скърби Безкраят

а щом помагаме на ближния
дори отгоре те го виждат
щом обичаме и пазим
не таим в сърцата си омраза
ангелите бързо ще узнаят
и чака ни тогава Раят

Две сили

Две сили в мен се борят -
за две девойки пиша:
другарка и любима -
все стари, вехти рими...

Ума ми те разделят -
аз две жени описвам:
бял ангел, дяволица -
и двете хубавици!

Едва ли ще сполуча
с коя да е от двете -
едната става кучка,
а другата е цвете!

Жена - ти си ангел бял

Жена! Ти си ангел бял!
Жена! За теб бих умрял!

Жена! Красива богиньо!
Жена! Сипи чаша вино -
да пием ние двама!
Като теб друга няма!

Какво за мене значиш,
това не разбира го никой...
Луна, блестяща в здрача.
Жена - ти кралице велика!

Ти, като буря огнелика,
помиташ думите в езика.
Остават бели листи -
душата твоя чиста!

Бял ангел

Бял Ангел сред демони...
Защо дошла си тука?
Не стигна ли времето -

ти цветовете да отделиш
от боклука?

Бял Облак сред пушека...
Защо дошла си тука?
Не виждаш ли - душно е?
А ти си цветето лилаво,
теменуга!

Бял Дух носиш в себе си...
Защо дошла си тука?
Не виждаш ли белезите?
Знай, те не могат; няма как да
станат други!

Черна сянка

ти си черна сянка
в моя нов живот
може би си ангел
от небесен свод

може би си дявол
с цел да пакости
махай се тогава
имам си мечти

може би богиня
впила две звезди
ювелирно сини
обич да роди

може би момиче
скромно и добро
на врата окичило
ангел от сребро

ти си бяла сянка
в мойте нови дни
стана ми стопанка
в мир и във войни

Ангел си бил

- ангел си бил
ами че де са ти тогава крилата
- лош ме преби
и с нож ги отряза кърви ми душата

- божий си син
защо не покоси с мъст той ръката му
- той му е син
както всички останали на земята

- какво сега
щом не можеш високо горе да литнеш
- дай ми ръка
ще сея любов и по земята ще скитам

Ангел бял

Ангел бял, отде се взе?
Падам днес на колене -
твоят образ и нозе
ще ме спасят ли? Не. Не.

Ангел бял, ти долетя
с мощни ангелски криле.
Носиш мека чистота
над безкрайното поле.

Ангел бял, ти носиш мир,
щом дохождаш пак при нас,
водиш нашия Пастир -
с благия му нежен глас!

Под кожата

бавно бавно ти влизам под кожата
то си опира до можене
но какво от тебе искам какво целя
ти си ангел без крила
в теб е светло а навън е мрак
всеки мислиш че е враг
а си всъщност враг на теб самата
тъй жестока е Съдбата

Змията е била отровна

през километрите докосвам те
текат като река въпросите
момиче нежно - душата ти е бяла
аз виждам я пред мене - гълъб
аз виждам я пред мене - облак
тя е прелестна и кръгла
тя е хубава и обла
тя е бяла и красива
и крилете ти отиват
ти си ангел
да
но с пранги
демон имаш покровител
демон - гаден зъл мъчител
и не си виновна ти
не си виновна
че змията е била отровна

Очите й - пулсари

Очите й бяха два пулсара.
Видях я на зимата в разгара.
Докоснах я и всичко се разпадна.
Земята под краката ми пропадна.

Ръката - ръкав на галактика.
Целувките ни - профилактика.
(Не искаше да е обвързана.)
Бе в спалнята като отвързана!

А всеки допир - магнетизъм.
Как с други можех да излизам!?
Макар да не бяхме "в тандем",
Бях с нея напълно, съвсем!

Като черни дупки орбитиращи...
Един до друг бяхме контрастиращи.
Аз бях бяло, тя - червено.
Аз бях ангел, тя бе демон!

Черен ангел

Черен ангел пътя ми минава,
но не носи лош късмет -
светлина в душата ми създава
и разтапя всеки лед.

Черен ангел пътя ми минава,
от години все един.
Сигурно поличба е такава -
да го зървам аз самин.

Черен ангел пътя ми минава,
носи новата любов.
Тя душата вече притежава -
пали в нея пламък нов!

Анджелика

Анджелика, Анджелика,
разпери ти ангелски криле -
нека буря огнелика
разрази се на това поле...

Аджелика, Анджелика,
разплачи се с ангелски сълзи,
нека злото разнолико
надалеч от тук да запълзи.

Аджелика, Анджелика,
целуни ме страстно ти веднъж,
за да мога да извикам
колко хубаво е да си мъж!

Ангел или Демон

Какво си ти?
Ангел ли си или Демон?
Душата бързо превземаш.
В сърцето жило забиваш
и теква отровата
готова си
да възвисяваш
или да проклинаш
отдаваш ми се
цялата
а мярка се далеч
мъглата на раздялата
като гора след сеч
опустошена е душата ми.
Редят се един след друг
въпросите...
Какво си ти?
Демон ли си или Ангел?
Живот ли носиш или Смърт?
Или и двете?
Тупти в ръката ти сърцето.
Ще го смачкаш ли?
Вечно твоя е душата ми.

Ангели хранители

Ангели хранители -
лекувате душите ни
телата тленни пазите
от болестите и заразите.
Но какво е тялото?
Торба месо и кокали
вие пазите живота ни
не зарад телата тленни,
а заради душите вечни.

Аз жена съм

Аз съм Хаос, аз съм Воля!
Стотици демони изклах,
вървях
напук на своя страх
успях да се преборя!

Аз съм Хаос, аз съм Сила!
Стотици ангели възпях
кървях
макар да беше грях
добро бях сътворила!

Аз съм Хаос, аз Жена съм!
Животът плува в моята утроба.
Ще изникне той прекрасен.
Такъв ще бъде от тогаз до гроба.

Аз съм Хаос...

Ангелът

- Ти ме излъга! - извика Ангелът през сълзи - Това не може да са човешките емоции!
- Напротив! - усмихна се, Дяволът. - Точно това са.
- Но те са толкова... ирационални, толкова хаотични... днес... днес... - друг пристъп на плач прекъсна излиянието на Ангела.
- А ти какво си мислеше, че като им чуваш мислите си нещо повече от тях?
- Но... но... - изведнъж Ангелът се усмихна. - Господи, колко е хубаво! Виж небето - синия лазур, виж поникналите лалета... какво ми става?
- Ти просто никога не си изпитвал чувства, това е. Наслаждавай се.
- Ти ме излъга! Проклет да си!
- Ти в момента си като дете. Е, дете на 1500 години, но все пак човешко дете, което изпитва всичко за пръв път. Защото човешките деца нямат езиковия ти апарат да изразят това, което чувстват. Те само реват.
- И аз ревааааа... - Ангелът отново смени настроението. - Не издържам.
- Винаги можеш да прекратиш болката. Помниш нашия договор, нали?
- Не, искам да ги изпитам всичките.
- Ти вече ги изпита. Колко чувства мислиш, че имат човеците?
- Не знам, но не ми се ще да слизам долу още.
- Твоя воля. Довиждане - каза Дяволът и се изпари.

Когато слезе в ада огледа критично персонала си и се разцъка с език.
- До къде изпаднах. Да вербувам ангели. И откъде им хрумна пък сега на тези идиоти да живеят сред хората, та се опразни и това място...