Колко изписах

колко изписах не знам
нищо от туй не помогна
дълго останах си сам
рухна езически храм
пак се обърнах към бога!

боже прости че сгреших
толкова грешно обичах
всички възпявах във стих
нежен и крехък и тих
бе като стрък от кокиче!

колко изписах не знам
писна ми вече да плача
нека приемат ме ТАМ
ангел самотен и ням
никога нищо не значил!

Толкова много изписах

Толкова много изписах
толкова много за тебе
а не мога във стих
твойта вълшебност
все още да побера
но ми е потребно
ах, колко потребно
тайните да разбера
които си скрила
отде черпиш сила
да бъдеш толкоз добра
сред толкова гнило
как успя да събереш
целия този копнеж
в душа пъстрокрила