огромна и велика
но ти в кръвта гориш и вриш
на няколко езика
съдба е тя но няма как
да бъде моя вече
а ти си вечен огнен знак
дори да си далече
опряла тя в миг лош е нож
до нежната ми вена
но пазиш ти среднощ с разкош
душата покорена
душата покорена
Няма коментари:
Публикуване на коментар