Защо очите ѝ - кинжали -
раздират мойта плът?
А облаците натежали
с пух раните лечат?
Защо ръцете ѝ с магия
ме правят неин роб?
Смирен от дланите да пия
вода до своя гроб?
Защо лицето ѝ омайва -
за други да съм сляп?
И вместо туй да ме отчайва,
ме храни като хляб?
Няма коментари:
Публикуване на коментар