В поля

в поля от сиви рози
душа ридае
животът - зъл и грозен -
далеч от рая

съсипва всяка мисъл
ума раздира
той губи цел и смисъл
и не разбира

защо и кой наказа
сърце кървящо
с любов и без омраза
във вечна жажда

Кой така жестоко ме наказа

кой така жестоко ме наказа
на кого какво съм причинил
във главата стѝха неизказан
като червей дупка е пробил

той измъчва ме и аз не мога
във ума да бъда даже сам
не е даден той на нас от Бога
а ни води право ТАМ

стига толкоз
                    прося днес пощада
искам мислите да чувам аз
вече писна ми така да страдам
и от жажда и от страст

кой така ужасно ме наказа
на кого кажете сторих зло
дайте обич
                дайте ми омраза
само не през тройното стъкло!