Изхабено сърце

сърцето ми е изхабено
като износен стар парцал
от вас - жени свещени -
родени в рая бял

как искам да изтръгна
забитите във мен игли
и после да си тръгна
но без да ме боли

не искам да се давя
във ваште прелестни очи
и нека ви забравя
душата да мълчи

как искам да не пали
докосването ви пожар
на чувствата заспали
да бъда господар

не искам да обичам
- в гърдите камък от бетон -
с жена или момиче
да глъхнат вик и стон

как искам...

но кой срещу природата си
се сражава?
и докъде ще доведе това?
дух празен
във обвивка от слова
остава!

това е сякаш да убия
ей тъй направо - изведнъж
аз мойта - силната стихия -
с която се наричам мъж!

затова...

доде сърцето мое бие
макар износен стар парцал
ще бъдете във него вие -
жени от рая бял!