4 март 2016 г.

Анализ на собствени творби: Бутонът

КАКВО ИСКАМ ДА КАЖА КАТО АВТОР” – АНАЛИЗ НА ТВОРБАТА ОТ АВТОРА


БУТОНЪТ

Човекът се огледа отново. В помещението нямаше абсолютно нищо, освен един тесен и висок цилиндричен статив, завършващ с бутон. На него пишеше „Унищожение на света”. Той светеше.

Нямаше прозорци, нямаше врати.

Не знаеше откога не бе ял и вече губеше сили.

Жаждата го изгаряше.

Времето не съществуваше.

Мракът го поглъщаше.
                                                                               
Тишината бе навсякъде.


Човекът се приближи към бутона...



Когато писах този текст, бях в дълбока депресия и исках да се избавя от нея. И ако се чудите – да, в този момент бих натиснал бутона. Но този текст поставя много други въпроси:
1.     Как е попаднал в помещение без прозорци и без врати?
2.     Кой и какво го е затворило там и му е дало такъв невъзможен избор?

Обръщам ви внимание на думата „отново”. Това значи, че е в това помещение от доста време и е имал време да обиколи и да види, че няма изход.

След това идват другите въпроси относно съществата, които са го затворили:
1.     Защо ще предоставят съдбата на човечеството на един негов член и то притискайки го да заличи всички, за да не страда?
2.     Не е ли това тест на самия човек, на морала и волята му?
3.     И ако не е тест и той не натисне бутона, ще умре ли от жажда и глад?
4.     А ако в момент на слабост го натисне, това ще унищожи ли човечеството?

И последно, не е ли това някакъв вид илюзия, халюцинация, или просто виртуална реалност.

Сега се поставете на негово място. От часове седите в пълен мрак, опипали сте всички стени – няма отвори, нищо не може да излезе. Гладни сте до смърт, жадни и уплашени. И през цялото време пред вас свети избавлението от  мъките ви и края на човечеството.


Ще натиснете ли бутона?

Няма коментари:

Публикуване на коментар