КАКВО ИСКАМ ДА КАЖА КАТО АВТОР” – АНАЛИЗ НА ТВОРБАТА ОТ АВТОРА
БУТОНЪТ
Човекът се огледа
отново. В помещението нямаше абсолютно нищо, освен един тесен и висок
цилиндричен статив, завършващ с бутон. На него пишеше „Унищожение на света”. Той светеше.
Нямаше прозорци,
нямаше врати.
Не знаеше откога
не бе ял и вече губеше сили.
Жаждата го
изгаряше.
Времето не
съществуваше.
Мракът го
поглъщаше.
Тишината бе
навсякъде.
Човекът се
приближи към бутона...
Когато писах този текст, бях в дълбока депресия и исках да
се избавя от нея. И ако се чудите – да, в този момент бих натиснал бутона. Но
този текст поставя много други въпроси:
1.
Как
е попаднал в помещение без прозорци и без врати?
2.
Кой
и какво го е затворило там и му е дало такъв невъзможен избор?
Обръщам ви внимание на думата „отново”. Това значи, че е в
това помещение от доста време и е имал време да обиколи и да види, че няма изход.
След това идват другите въпроси относно съществата, които са
го затворили:
1.
Защо
ще предоставят съдбата на човечеството на един негов член и то притискайки го
да заличи всички, за да не страда?
2.
Не
е ли това тест на самия човек, на морала и волята му?
3.
И
ако не е тест и той не натисне бутона, ще умре ли от жажда и глад?
4.
А
ако в момент на слабост го натисне, това ще унищожи ли човечеството?
И последно, не е ли това някакъв вид илюзия, халюцинация, или
просто виртуална реалност.
Сега се поставете на негово място. От часове седите в пълен мрак,
опипали сте всички стени – няма отвори, нищо не може да излезе. Гладни сте до смърт,
жадни и уплашени. И през цялото време пред вас свети избавлението от мъките ви и края на човечеството.
Ще натиснете ли бутона?
Няма коментари:
Публикуване на коментар