ЛОША МАЙКА
„Моля
те накарай го да спре моля те да спре моля те моля те...”
Детето шептеше, защото само за това
имаше сили, но този шепот отекваше в съзнанието й като отчаян, раздиращ вик.
Тя се пречупи.
Отиде до кухнята, взе ножа за хляб и си
преряза вените.
След половин час гологлавото дете
млъкна. Само.
Тя беше лоша майка.
Когато
писах този текст си мислех кое е най-ужасното мъчение, което една майка може да
понесе. Разказът започва с шепот, индикиран с италик. Забелязали сте, че няма
препинателни знаци, което означава, че детето не спира да стене. Представете си
за момент, че сте на нейно място – детето ви страда, а вие не можете да
направите нищо. Забелязвате, че майката няма реплики. Тя няма какво да му каже,
изчерпала е думите си. Дори не плаче, очите и са пресъхнали. Тя е безсилна,
което ни води до:
Сега
да видим реда „Тя се пречупи”. Основната задача на един родител е да понесе
цялата болка, която детето му причини и да бъде до него и в добро и в лошо.
Това е да си родител. А тя се самоубива.
Изборът на оръжие точно „ножа за хляб” добавя към въздействието на
разказа.
Все
още не знаем от какво е болно детето. И идва думата „гологлаво”. Изборът на
тази дума не е случаен. Има много гологлави деца, но като го свържем с шепота, можем
да спекулираме нещо за рак или левкимия, но очевидно то говори за някакъв вид непоносима
– очевидно – болка. „Само” също може да се разбира двусмислено.
Разказът
завършва с морално осъждане на майката.
Вие
смятате ли, че тя е лоша майка?
Няма коментари:
Публикуване на коментар