4 март 2016 г.

Анализ на собствени творби: Лоша майка

ЛОША МАЙКА

Моля те накарай го да спре моля те да спре моля те моля те...”

Детето шептеше, защото само за това имаше сили, но този шепот отекваше в съзнанието й като отчаян, раздиращ вик.
Тя се пречупи.

Отиде до кухнята, взе ножа за хляб и си преряза вените.

След половин час гологлавото дете млъкна. Само.


Тя беше лоша майка.



Когато писах този текст си мислех кое е най-ужасното мъчение, което една майка може да понесе. Разказът започва с шепот, индикиран с италик. Забелязали сте, че няма препинателни знаци, което означава, че детето не спира да стене. Представете си за момент, че сте на нейно място – детето ви страда, а вие не можете да направите нищо. Забелязвате, че майката няма реплики. Тя няма какво да му каже, изчерпала е думите си. Дори не плаче, очите и са пресъхнали. Тя е безсилна, което ни води до:

Сега да видим реда „Тя се пречупи”. Основната задача на един родител е да понесе цялата болка, която детето му причини и да бъде до него и в добро и в лошо. Това е да си родител. А тя се самоубива.  Изборът на оръжие точно „ножа за хляб” добавя към въздействието на разказа.

Все още не знаем от какво е болно детето. И идва думата „гологлаво”. Изборът на тази дума не е случаен. Има много гологлави деца, но като го свършем с шепота, можем да спекулираме нещо за рак или левкимия, но очевидно то говори за някакъв вид непоносима – очевидно – болка. „Само” също може да се разбира двусмислено.

Разказът завършва с морално осъждане на майката.


Вие смятате ли, че тя е лоша майка?

Няма коментари:

Публикуване на коментар