ОГНЕНАТА
–
Защо го правиш? – попита го тя.
–
Защото искам... –
отвърна той, докато ръката му изгаряше, докосвайки лицето й.
Тя се усмихваше, а в огнените й зеници
се отразяваше един изпепелен труп.
ТЯ
Тя го целуваше, а ноктите ù се впиваха
в кожата му и я разкъсваха.
Кръвта
му изтичаше.
Прекъснатите
сухожилия и мускули му причиняваха непоносима болка.
Вампирката се надигна и бледата
светлина освети лицето ù.
„Какви
хубави очи...” - изхриптя той, преди зъбите ù да се впият в гръкляна му.
За
тези два разказа няма какво толкова да се анализира.
В
първия имаме две същества, едното от които очевидно само с докосване може да
погуби другото, но това докосване е
желано от жертвата, то е израз на любовта и саможертвата й.
Усмивката
внася елемент на неяснота – дали се усмихва, защото знае, че е обичана, или защото
с красотата си е предизвикала смъртта на един поклонник?
Във
втория имаме женски вампир, който прелъстява жертвата си (вероятно с някакви
вампирски магии или трикове), която, дори и подложена на нечовешки мъчения, в
последния си миг прави комплимент за очите й, криещ в себе си възхищение от нейната
красота.
Първият
текст повече клони към саможертвата, която правим за любовта си, а втория – за
жените вамп, които изсмукват и убиват мъжете, използвайки чара и обаянието си.
Лично аз смятам, че вторият разказ е метафора за това как любовта те кара въпреки
болката и страданието да виждаш прекрасното и най-важното – да виждаш красотата
в нещо, което другите намират убийствено и отвратително.
Няма коментари:
Публикуване на коментар