Сега ще те създам:
коси, червени като залеза,
очи, от гарвана по-черни,
кожа, бяла като кокиче,
тяло, крехко,
като стъбло на момина сълза...
А душата ти?
В душата ти ще влея огън,
от този, който никога не гасне.
Ще влея още и леда,
който като ледник в мене расне.
И ще ти вдъхна аз живот
със първата целувка наша.
Не, не се страхувай,
зная че боли,
че в душата сняг вали
и се омесва с огън и със жупел.
Ще свикнеш.
Не, не бягай,
не можеш да се скриеш,
това е вътре в тебе.
Ела и сподели
със мене този жребий...
коси, червени като залеза,
очи, от гарвана по-черни,
кожа, бяла като кокиче,
тяло, крехко,
като стъбло на момина сълза...
А душата ти?
В душата ти ще влея огън,
от този, който никога не гасне.
Ще влея още и леда,
който като ледник в мене расне.
И ще ти вдъхна аз живот
със първата целувка наша.
Не, не се страхувай,
зная че боли,
че в душата сняг вали
и се омесва с огън и със жупел.
Ще свикнеш.
Не, не бягай,
не можеш да се скриеш,
това е вътре в тебе.
Ела и сподели
със мене този жребий...
Няма коментари:
Публикуване на коментар