За Надя

Жадувам аз за твойте устни,
за твойте длани и нозе...
бленуваният образ не напуска
съня ми и зове...

Зове със вой на урагани,
с гробовен стон - навеки изтерзан,
и с аромата на цветя - сега набрани
примамва ме насам.