Цяла вечер

цяла вечер гледах
твоето лице
бяло беше - бледо -
взирах се без цел

цяла вечер търсех
в своята душа
зряла в земетръси
как да задържа
миговете къси
без да съгреша!

цяла вечер исках
само знак един
тялото ти близко
огън да роди
и със него риска
пропилян преди!

цяла вечер гледам
твоите черти
в мрака зъл и леден
твоят лик блести

Какво да сторя

какво да сторя за да те забравя
щом те виждам всеки ден
в море от чувства аз се давя
на думите си се оставям
в капана уловен

какво да сторя да останеш близка
без да бъда покорѐн
не мога да поема риска
любов от тебе да поискам
любов-искра за мен

какво да сторя - нямам сили вече
и предавам се пред теб
че толкова вода изтѐче
и нищо повече не пречи
таз рана да расте