На Маришка и Краси

Приятели любими мои,
от колко знаем се - от век?
Преминахме със вас двубои
и зимни тежки студове!

Желая ви любов и здраве
и още хиляди неща!
На теб - късмет и земна слава!
На него - работа на щат!

На малките - усмивки мили -
и радост, пакости, игри!
И много цели покорили -
в очите огън да гори!

Не искам много - даже нищо -
освен да бъдете до мен...
И аз до вас - чат-пат да пиша -
затоплил ледения ден!

Март - на двама ДРУГАРИ

Честита Баба Марта!

на вас другари пожелавам
още много светли дни
в душите да гори жарава
зло да бяга - да странѝ -

дано животът поднесе ви
още много смях - любов -
и тишина и мир душевен
има в този благослов

децата да пораснат смели
умни весели добри
да следват все големи цели
- всеки връх да покори -

а мястото сред вас да не е
тъй далечно все за мен
да бъда близък ваш копнея
и приятел - някой ден

На Маца - Първи март

Честита баба Марта!

Нека този месец донесе ти
много радост и любов.
Да те гони по петѝ късмета,
всеки ден - подарък нов!

Нека всички алени връвчѝци
да те пазят и да бдят...
да лети сърцето - волна птица -
да цъфти духът ти - цвят!

Растете...

растете бързо вие
но сте деца невинни
и криете магия
в душите си - богини -

светът е много тежък
за всяко нежно цвете
а вас ви чакат мрежи
за плът и за сърцето

там може да умрете

растете днес - тревички -
все още свежи чисти
безгрижни ученички
блестят очи - мъниста

съдбата е жестока
душите цапа бели
девойки чернооки
бъдете много смели

но имайте предели

Момичета прекрасни

далече сте от мен
момичета прекрасни
в деня студен
аз гасна в плен
и раните зарастват

но мъчи ме страха
че няма да ви имам
дори в стиха
да спи греха
живея в тиха зима

далече сте от мен
девойки светлооки
но някой ден
все тъй смутен
ще слея с вас посока

На младите девойки

колко сте крехки
нежни и бели
малки кокетки
вече узрели

как да ви кажа
колко сте смели
цялата жажда
смешните цели

колко жестоко
този свят мачка
вас - пъстрооки -
и за играчки

ставате скоро
има надежда
вън от затвора
лъч се процежда

силни бъдете
в мрака на дните
нежното цвете
да съхраните

вие сте китки
нежни и бели
водите битки
вече узрели

Планината

планината пред теб се издига
нима ще покориш върха?
само огън в гърдите ти стига
гори страха!

и катериш се с последни сили
- далеч е още твойта цел -
и опъват се юнашки жили
тупти сърце!

а когато краят е наблизо
последни сили събери
изкачи се и любов поискай
за враг дори!

Да пиша

протягам с отчаяние ръце
- глупако там не зрее нищо! -
но зная свойта цел:
- да пиша! -

отдавна почнах своя дълъг път
- глупако всичко е излишно! -
не могат да ме спрат:
- да пиша! -

когато падне тъмен вечен мрак
- глупако ТЯ ще те прониже! -
с последен кървав знак:
- издишам! -

ТЯ

простирам длани разранени
и нищо не улавям днес
защо сте тъй далеч от мене
вий - жени със чест?

дълбоки раните раздрани
кървят по белия паваж
тече кръвта и ще остане
диря от слова!

защо не идва ТЯ да ме спаси
и да превърже зейналите рани
проронила и няколко сълзи
до мене твърдо да застане?

защо не идва да целуне ТЯ
челόто ми нагънато от мисли
и после сред поляна от цветя
да ме научи да я ИСКАМ...

В дим от цигарите

в дим от цигарите мракът
шепне за радост и жал
хората глупави чакат
с дял от тъга натежал

хората мислят че могат
в чаша да дирят покой
само че други тревоги
раждат се лесно безброй

в дим от цигарите здрачът
шепне за мъка и страст
дебне у всеки палачът
част неизменна от нас

Куче

куче което не хапе
няма в мен зло
- нито капка -
ангел съм:
- бял и невинен -
с дух от стъкло
- взор рубинен -

хищник съм кротък
- във клетка -
няма в мен мъст
- нито клетка -
слънце съм:
- бяло и жарко -
нося аз кръст
- непокварен -

На Земята на ръба

срещнах те на земята на ръба
моя беше - моята съдба! -
двама с теб покорихме върхове
моя беше - дивото зове! -

бяхме ний като диви зверове
моя беше - огънят зове! -
губих те бавно с тежката борба
чужда стана - чужда си съдба! -

Може би

А може би не бива
за всекиго да пиша.
Душата ми щастлива
от мъката прелива,
но не е ли излишно?

А може би не трябва
навсъде да се меся.
Защо? Щом не отслабва
и хора чужди грабва
стихът за вас, принцеси?

Защо ли да ми дреме?
Творец съм аз всесилен -
извън пространство, време...
а вие, Музи - бреме? -
сте ангели стокрили!

Поет

дали трептяща плът
или душа нетленна
пресече моя път
и бях пленена

той бе красив напет
и думите владеещ
сърцето на поет
в гърди туптеше

но бе ранѐн и плах
подобно малък гълъб
не сторил още грях
живял във пъкъл

ръка подадох в миг
сърцето ми прескочи
останахме сами
тъй исках точно

какво се случи там
на място - помежду ни
тъй дълго бил е сам
загуби думи

ще помни до живот
душите как се сляха
красивата любов
дете и стряха

На пазара на души

елате на пазара на душѝ
на душѝте празни на пазара
където грозното така рушѝ
и расте противната поквара

тук всеки е така успял красив
най-велик и най-оригинален
но крие се зад образа фалшив
той - самотник глупав жалък -
тя - отрано престаряла -

тук партия е всеки тъй добра
да се чудиш как не е загаджен
но как ли още никой не разбра
той - клишета само ражда
тя - кипи в порочна жажда

елате на пазара на тела
на телата гнили на пазара
където кривите огледала
на греха разпалват днес пожара

Кралица на данните

към теб като река потичам
река от:
- нули -
- единици -
и муза ли да те наричам
или на данните кралица?

дали душата ти обичам:
- душа от токови импулси -
или си истинско момиче
- пожар -
в живота ми нахлул си!


P.S.
(разби ми всичките защити
и бутна даже firewall-а
намърда се сама в мечтите
- лежиш там чисто гола -)

Лъвица

аз лъвица съм жестока
ти си моят улов
пиеш кротко от потока
нищичко не чуваш

скрита дебна във шубрака
нямаш ти представа
колко дълго там те чакам
и какво ще става

ето скачам - остри нокти
във душата впивам
аз - лъвицата жестока -
с твоя дух се сливам

Мой си

ти ще ме намериш... вероятно...
... дали ще можеш да поискаш...
... а може би намираш непонятно...
... какво да сториш щом съм близко...

ти да ме намериш... е възможно...
... но как ще продължиш е чудно...
... когато затрепериш... лошо...
... в стомаха пърхат пеперуди...

аз ще ти помогна... успокой се...
... или уплашѝ се...
... мой си!...

На тебе говоря

на тебе говоря
на тебе момиче
далече в простора
на свят пограничен

ти тъй си далече
и толкова близо
че днес съм обречен
- за мен няма изход -

ела и вземи я:
душата ми - бяла -
спасѝ я с магия
и твоя е - цяла -

ще бъдеш ти Изток
войната - покоя -
в замяна ще искам
аз само безброя

очите - звездици -
в небето безкрайно
да бъдеш кралица
на моите тайни

ела - погуби ме -
да ѐ твойта воля
девойко любима
но първо те моля:

целувка дари ми
макар и последна
в момента сюблимен
лика да погледам

НИЕ

сега когато ТЯ е
на мигове от тебе
но името не знаеш
красиво и вълшебно

сега когато ТЯ е
тъй близо и далече
и с НЕЯ идва раят
началото на вечност

сега когато ТЯ е
и твоя и самичка
и носи ти омая
прекрасното момиче

ръцете протегни си
към НЕЯ и гушни я
научил се да искаш
ще бъдеш част от НИЕ

Магия

магията ти е могъща
тя може да погуби
но умее нещо
по-ужасно също -
надежда да убие
на всеки влюбен

магията ти е жестока
и може да пороби
както и да скрие

вярната посока
и любов гореща
да стори в злоба

Кинжал

сто пъти ти заби кинжала
без жал
във тръпнещото тяло
с печал
умря надежда бяла

цяла
във мрака изгоряла

По RHCP - Road Trippin'

сини - очите ти усмихват се -
те слънцето горещо отразяват
сини - в очите греят стихове -
невинните хлапета покоряват

да изпием двамата звездите
да откраднем нашата посока
покорили скуката на дните
на живота слели се с потока

ние вливаме се в океана
там очите ти са сини рани!

Какво да сторя

какво да сторя за да те забравя
щом те виждам всеки ден
в море от чувства аз се давя
на думите си се оставям
в капана уловен

какво да сторя да останеш близка
без да бъда покорѐн
не мога да поема риска
любов от тебе да поискам
любов-искра за мен

какво да сторя - нямам сили вече
и предавам се пред теб
че толкова вода изтѐче
и нищо повече не пречи
таз рана да расте

Защо ли още

защо ли още тормозиш
душата моя с въпроси
че няма как да те имам
девойко мила любима?

защо ли още изпиваш
кръвта
- вампирке красива? -
ти всичко скъпо отне ми:
- съня -
- покоя -
- поемите -

защо ли още пораждаш
у мене вечната жажда
а няма как да те имам
от ада Боже спаси ме!

Ти си отрова

Ти си отрова...

потѐче във вените
с кръвта ми се смеси
и без вдъхновение
родиха се песни

родиха се песни
- красиви видения -
на чудна принцеса
горяща за мене

... вече готова ...

да мъчиш и страдаш
и аз - покрай тебе -
душата ти млада
поражда вълшебство

поражда вълшебство
и плътски наслади
ще бъдат потребни
да носят те радост

... в огън любовен!

На Маца - НГ

Годината Нова дойде -
а време ти още крадеш
за своите близки.
Сърцето дори да дадеш,
последната риза...

Те молим да помниш едно:
животът ти - цвят или нож -
е винаги краен...
Дори да не тънеш в разкош,
живей както знаеш!

НГ на двама нови приятели

и тази година ще мине
тъй както и всички предишни
приятели мои любими
без думи желая излишни

любов и късмет да ви гонят
да раснат щастливи децата
и само добро да си спомнят
и здрави и силни - сърцата -

напред и нагоре да водят
където е светло и чисто
където умът е свободен
и слънцето грее от Изток

и тази година ще мине
тъй както преди нея всички
приятели мои любими
но с моите искрени срички!

Коледа на двама нови приятели

в очите ви виждам света
и бъдеще там ме очаква
че пълни са те с чистота
и няма и помен от Мрака

заселил се в мойта душа

желая ви сила и страст
да гоните своите цели
да бъде Съдбата добра
да бъдете силни и смели

и всичко да става от раз
с крилете си ангели бели
да пазят от злото и вас
с мъниците редом поели

макар и да пада нощта

очите ви още блестят
и бъдеще там ме очаква
и ражда се Новият свят
в останките жалки на Мрака!

От кога се познаваме

от кога се познаваме
от много години
и растем но оставаме
- подобно роднини -

близки и искрени
за всичко и всички
нашите истини
на клетви приличат

аз желая ви бъдеще
изпълнено с вяра
да вървите по пътища
- на тях господари -

силни и можещи
и никой и нищо
да не тревожи ви
със болки излишни

от кога се познаваме
столетия сякаш
и сега осъзнаваме
- че смачкахме мрака -

На Маца - Коледа

доброто е в кръвта ти
на близки и познати
подаваш ти ръка
на този светъл празник
те молим да се пазиш
от болка и тъга

доброто е в ума ти
върви напред по пътя
за себе си мислѝ
и време отдели си
прави каквото искаш
най-важна си нали?

Когато гърлото стиска

когато гърлото стиска
твойто задавено "искам"
когато огънят пали
чувства отдавна заспали
когато болка разкъсва
части от твоята същност

тогава - за бога! - мълчи си
и стихове драскай лъчисти
но никой недей да тревожиш
защото и никой не може
проблеми безброй да оправи
в морето дълбоко се давиш

потапян от глупави мисли
защото не дръзваш да ИСКАШ!

Когато няма Муза

когато няма муза
и пред листа сам седиш
животът те контузи
носиш тежките следи

от мечтите непреследвани
от неводените битки
от пропуснатите шансове
от задавеното "искам"

когато няма муза
но пак Нужда в теб гори
търсѝ море илюзии
стих красив си сътвори

Нова година 1.0

накрая на тази година
навярно стана ти ясно
на колко помогна
на колко роднини
които бяха на тясно

ти много ни трогна
направо спаси ни
когато нямаше изход

не сме само ние
а в тебе се крие
добро за стотина

ти всички спасяваш
когато се давят
защото доброто
във тебе прелива

и ние желаем
да се постараеш
да бъдеш щастлива!

Братко по съдба

ах братко по съдба
животът е борба
и никой не печели

ти как не го разбра
че той не е игра
за твои лични цели

Толкова много жени

Толкова много жени!
А нито една не е твоя.
В тебе се водят войни -
жестоки и тежки двубои.

Кой ли така наранѝ
сърцето ти нежно и тихо?
Паднаха тежки слани -
безбройни слова ги родиха.

Толкова много жени!
И всички живеят на листи.
Режат те остри винѝ.
Душата обаче е чиста...

Кой ли така те прокле -
да бъдеш самичък в затвора?
Трудно летиш без криле
и лесно те хваща умора...

Толкова много жени,
изпълващи с хубост живота.
Тъне духът в съсипнѝ -
докрай ли ще бъдеш самотен?

Човек като всички

Ти си просто човек - като всички -
защо ли обаче не вярвам в това?
Ако беше жена ти - безлична -
тогава защо ли са тези слова?

Ти си нещо различно - и чуждо -
на цялата злоба и мрак на света.
И във мене сега се пробужда
поляна, изпълнена с думи-цветя!

Имайте мечти

Над морета, океани, ние с теб летим
и от кървавите рани
на разкъсаните длани капе кръв и дим.

Над лъжи и над измами, истини творим
и от царския ни замък
иде огнения пламък - нов, непобедим!

Над морета, океани, ние с теб летим
и от нас дано остане
силно, искрено послание - имайте мечти!

Ръцете ти са моят замък

ПО ПЕСЕН


ръцете ти са моят замък
очите твои - сини небеса
докосна ли те пламва пламък
възможни стават всички чудеса

и пее цялото ми тяло
то твое е - изгаря цяло
за ласките ти нежни
ти носиш ми надежда

и зрее в погледа ми лято
аз твоя съм - от страст излята
в душата ми се ражда
към тебе силна жажда

ръцете ти са моят замък
очите твои - сини небеса
до теб да бъда искам само
в гори прохладни с вечни дървеса

Ослепял от светлина

Ослепял от светлина,
кървя от хилядите рани.
Оглушал от тишина,
протягам разранени длани.

И, запратен в тъмнина,
умирам в черните юдоли.
О, спаси ме - ти, Жена! -
от ада мой, горещо моля!

Хазарта

Не обичаш хазарта.
Той е игра за наивни.
Не играеш и карти.
Те са ти вече противни.

Не обичаш да губиш.
Но без залог не печелиш.
A хазарт е да любиш -
да хвърляш зарове смело!

Да заложиш душата
на бяло, черно, на нула?
Двеста хиляди в злато...
за десет скъпички пула?

Ако паднеш, тогава?
Стани, не казвай ни дума!
Отведнъж - знай - не става...
Дори с огромните суми!

Никога нищо не стига

Никога нищо не стига...
Разказ, стих или книга.
Винаги, с всичко препускаш...
После в тебе е пустош!

Винаги всичко без грешка...
Трудно и нечовешко!
Чувствата - силни и бързи...
Винаги необвързан!

Никога нищо не искаш...
Искаш само да даваш.
Пазиш си тайния изход...
Тъй обаче не става!

Нужно е всичко да сложиш
на игралната маса.
И ще изгубиш. Но може
да спечелиш миг щастие!

Кой разбира?

много е трудно когато
пълна е с огън душата
всичко наоколо пали
с погледи хората гали
ражда - красиви? - поеми
бърза живота да вземе
всъщност тя нищичко няма
само любов тъй голяма
целия свят че побира

кой ли обаче разбира?

Муза

Защо е толкова заета
все тази муза на поета?
Когато той я вика,
тя иде многолика...
Когато той зове я,
лукаво му се смее...
Когато той я търси,
тя идва, но за бързо...

Защо е толкова проклета
и лоша музата превзета?

Ще чакам

ще чакам
а живота ще минава
ще чакам
но не пари и слава
ще чакам теб
красива непозната
ще чакам теб
да ми спасиш душата
да запълниш
дупката във мене
да покълне
огненото семе
да погълне
всичко зло и мъка

стига вече пъкъл!

затова ще чакам
колкото е нужно
щом изчезне мракът
нежно ще те гушна!

Но смърт ти по отива

Черните очи са въглените живи.
Белите нозе - нозе на самодива.
Алено сърце по пътя кръв разлива...

Златните коси - узрял са клас на нива!

Живота носиш ти,
но смърт ти по отива!

Обичам ви човешки

Аз съм гол.
Дори и с дрехите.
Дори и със завивките.

Аз съм гол.
Блестят доспехите.
Искрят добри усмивките.

Аз съм гол.
Дори зад щори и пердета.
Дори зад зидове бетонни.

Аз съм гол.
Гори за хората сърцето.
Дори и никой да не помни.

Аз съм гол.
Зад всичките стени и вещи.

Аз съм гол.
И всичките обичам ви човешки!

Колко бързо

Колко бързо изчезна чувството наситено,
сякаш влезе във бездна докрай неизпитано!

Колко бързо копнежите нежни загинаха,
сякаш глътна ги паст безпощадна и зинала!

Колко тъжно живота човешки подрежда се,
щом ранена и кървава гасне надеждата...

Няма болка, но няма и радост във дните ми,
сякаш влезе във бездна любов неизпитана!

Надежда

срещал ли си ти човек
на който искаш да разкажеш всичко
да не можеш на речта да се наситиш
да нямаш срам
и да знаеш че ще те приеме
какъвто си - чепат и странен
нестандартен
всеки срещал го е знам
и когато във очите черни ти погледнеш
и докоснеш плах ръцете бледни
тогава цялата вселена се подрежда
и ражда се звезда-любов
надежда

Преграда

когато жената постави преграда
не можеш да я строшиш
и егото твое ти знай ще пострада
и все ще сгрешиш!

какъвто и план да съставиш
набързо да я свалиш
за нея си трън ти си плява
и все ще боли!

когато жената постави преграда
не можеш да продължиш
дали е на възраст или пък е млада
ще те унижи!