На баща ми

любими татко обичаш сладко
и нека бъде животът вкусен
за нас си важен и ще покажем
ти колко значиш със стих изкусен

любими татко съпруг и батко
родител силен добър човечен
за нас - опора от всички хора
желаем ние да бъдеш вечен!

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!

Писна ми

писна ми от скръб и мъка
нито крал съм нито лъгал
с какво заслужих тази участ?
писна ми от кръв и рани
никой не протяга длани
и помощ няма да получа!

писна ми все сам да бъда
тежка е това присъда
с какво заслужих тази орис?
писна ми да съм обречен
черен - всеки стих изречен -
света описвам скрит в затвора

писна ми да съм различен
от всички други хора
да боли щом заобичам
а още повече -
когато свърши скоро!

Дали по-иначе може

когато обичаш боли
не любиш ли - отново
това е глупаво нали
ти просто си отровен

когато стих пишеш кърви
не пишеш ли - разкъсва
щом в слово мъка уловиш
душата ти се пръсва

когато обичаш боли
не любиш ли - по-лошо
навярно се питаш дали
по-иначе не може?

Без любов

дали е трудно без любов
или с любов - по-трудно?
светът е много по-суров
без любов
и всичко е абсурдно!

дали е лесно със любѝм
или пък без - по-лесно?
боли ужасно може би
две съдби
когато се пресрещнат!

дали си струва да кървим
за мигове безценни?
и без любов напред вървим
но уви
душата жално стене!

Има нещо

има нещо което дълбае
има нещо което боли
а какво ли това е
не зная
да се радвам
не ще позволи

и душата горката ридае
и душата ми тихо кърви
уж усетила рая
в омая
на провала
към пъкъл върви

Свобода

никога ли няма свобода
към момиче да изпитам
и за нея стих нов щом родя
всеки път да ѝ прочитам?

няма ли да е и тя сама
и с живота да се бори
и - избрала моята тъма -
измежду всички други хора...

---

... съдбата с моята да слее
защото в мен е вечно тъмно
(а вънка слънце ярко грее)
кога ли ще се съмне?

... несгоди грижи споделила
в дома ни вечер да почива
да бъде тя добра и мила
и двамата - щастливи!

Защо да се мразим?

защо да се мразим
ние всички сме хора
душите да пазим
на зло от затвора

да бъдем красиви
и отвън и отвътре
доброто е живо
дори да сме мъртви

защо да се мразим
ние всички сме грешни
душите прекрасни
да пазим човешки

Откъс по Chinchilla - Little girl gone

... вкуса на кръвта ти
по зъбѝте си харесвам
май малко твърде много
не помня колко пъти
съм пяла тази песен
а бил си ти отнесен
от мойта силна дрога...

Приятели мои

приятели мои
този стих е за вас
след всички завои
след всички двубои
научих това:
вие сте за мене
опора и светлик
хиляди вселени
във вечност и във миг
вие сте и котва
в буен океан
мечът мой и щитът
щом се заприготвям
за кървавата бран
последната защита
от злобните езици
и пак сред вас намирам
спътниците верни
и нежни хубавици

но всички тези рими
без вас са просто срички
приятели любими
ужасно ви обичам!

112

сто и дванадесет
моля ви елате
демонът от ада взе
в пъкъла душата

сто и дванадесет
моля помогнете
звярът зъл разяде се
късайки сърцето

сто и дванадесет
вече стана късно
мъката ми радост е
щастието втръсва

Колко стихове

колко стѝхове изписа
имаше ли смисъл?
пишеш всичките си чувства
а у теб е пустош!

колко думи разпилени
всички са за мене:
- обич силна към Човека -
вярната пътека!

Дай ми

дай ми болка
дай ми мъка
чувство някакво поне
твърде дълго
този пъкъл
срива ме на колене!

дай ми нежност
дай ми сила
нека се роди любов
и надежда
лекокрила
ме повика с птичи зов!

Какво от мен искаш, поете?

Какво от мен искаш, поете?
Поредната рана в сърцето?
Поредния белег в душата ти?
От нокътя мой отпечатъци?

Какво още имаш да губиш ти?
Още болка в очите учудени?
Разбери - ледено - словото -
сàмо налива отровата!

Какво от мен искаш, поете?
Вериги звънтят на ръцете!
Дали спасител? Палач ли съм?
Истинска само е Жаждата!

Звездичке

мила моя звездичке
огрей ме само веднъж
давам обич и всичко
да бъда звездния мъж!

мила моя звездичке
аз чакам от векове
капят бисер-сълзички
защото силно зовеш!

мила моя звездичке
ела при мене сега
стига вече игрички
подай ми нежна ръка!

Трябва да си

Трябва да си искрена,
трябва да си истинска,
а в очите - бистрите -
да усещам - близка си!

Трябва да си хубава,
в мене да си влюбена!
Да вървим задружно и
да си бъдем нужни!

Трябва да си приказна,
нежна, страстна, искаща!
Да делим и дните си,
сливайки душите!

От любов и родина

мракът бавно обгръща ни
душите после и къщите
не не ми говорете
вижте хора - прегръщат се -
различни уж но са същите
обич иска сърцето!

крачат бързо войниците
и ронят майки сълзите си
но това ще премине
вижте хора - събуждат се
че по е силна тя - нуждата -
от любов и родина!

Не ми се умира

СТИХ ЗА ТАЗИ, КОЯТО ТЪРСЯ

аз тебе търся девойко красива
за другите странна
очите твои са въглени живи
душата е рана!

аз тебe искам девойко прекрасна
и ти си ми нужна
копнея в обич страстта да прерасне
по пътя задружен

аз тебе чакам девойко любима
че ти ме разбираш
самичък в мрака замръзвам
- спаси ме! -
не ми се умира...

Дали една си обичал

МОНОЛОГ НА ЖЕНИТЕ, КОИТО ПАЗЯ В ПАМЕТТА СИ


Не е трудно, нали?
За мене да пишеш.
Зная колко боли!
Аз помня предишните...

Тук са всичките, с мен.
И често говорим.
Но защо си смутен?
И наш е затвора ти...

Как се казвам, познай?
Мария? Иванка?
Питат - има ли край?
Богиня? И ангел?

Не е трудно, нали?
Когато почувстваш.
После с остри бодли
- макар и изкуствени -

ти ни пускаш кръвта,
която е нужна.
И "Любов", "Красота"...
Край! Всичко наужким!

Не е трудно, нали?
За нас ти да пишеш.
Но попитай дали
една си обичал?

От ума си те гоня

от ума си те гоня
а ти ми се плезиш
само хубави спомени
и капки поезия
от теб са останали
кръв капе от раните

от ума си те гоня
а ти ми се глезиш
пък светът тъй огромен е
и мъничка песен
за теб е останала
разказват я дланите

Няма любов

няма любов няма и похот
угаснаха всичките чувства
тръгнаха те както дойдоха -
душата отново е пуста

няма живот няма и смисъл
не виждам и капка надежда
Господ така лошо орисва
чадата любими изглежда

Пиявици

за всички които от мене отрязах
вдигам наздравица
не храня към вас нито капка омраза
мазни пиявици
остана в живота девойко прекрасна
мила красавице

Изворът в мене

извора в мене изчистих
от твоята алена кръв
текна в ума ми той бистър
и пуснах пак новата стръв

кой ли ще дойде не знаещ
дали ще е кон или лъв
клетият млекопитаещ
захапал примамката пръв

Кървава рана

исках да стане
и се получи
своята болка
в шкафа заключих
кървава рана
вече не пàри
нежните длани
давам ги даром

Протокола

зад стъклото те гледам
няма как да се покажа
знам - образа ти бледен
някой ден ще ме накаже
за моята измяна
и в мене има рана!

няма смисъл разбери
от Истината гола
теб ли?
мен ли?
убеждавам
или само продължавам
да следвам протокола

мене повече боли
- ти някога ще го узнаеш -
знай че щом се строполѝш
отворен тебе чака Раят!

Дали съм аз достоен

Жена! Дали съм аз достоен
за твойта хубост и любов?
И сред народа многоброен
дали дочуваш моя зов?

Жена! Навярно съм досаден
на всеки образ въплътен?
Живея само да те радвам,
от теб дълбоко покорѐн!

Жена! Не ме съди сурово -
за мене ти си дар свещен.
И в моя стих си с мен отново
и днес, и утре... всеки ден!

Мракът

мракът обгръща града
като черен воал на вдовица
свети там ярка звезда
- тънка бяла карфица -

мракът и мене мори
впива ноктите свои на птица
пàри плътта и гори
- с кръв е от дяволица -

силният зов на нощта
кара всичко на лудост дивашка
демони плюва пръстта
- и кошмари зли ражда -

Времето

времето лекува времето руши
всичко съществува и ще продължи
пламък във Безкрая в космоса следа
вижда се от Рая не една звезда

времето убива времето теши
спомени красиви в нашите души
пламват и изчезват - сън на Вечността -
раждат те поезия - храм на хубостта!

Храм

Гол съм. Пред теб.
По душа. Оголен нерв.
Виждаш вътре в мене.
Страх ме е. И срам.
Знаеш всичко:
Защо кървя.
Защо съм сам.
Гол съм. Пред вас.
Треперя. И нямам глас.
Словото ми ми изменя.
Страх ме е. И срам.
Знаете всичко:
Къде вървя.
Какво не знам.
Гол съм. Пред мен.
Виждам образа смутен.
"Творецът на вселени?"
Страх го е. И срам.
Знае всичко:
Ужасен звяр
той крие там.
Гол съм. Пред света.
Елате в моя храм.
Там болка има. Срам.
И толкоз красота!

Защо ще умра?

На Смирненски

Веднъж ли само се умира?
Оставил ли съм ясна диря?
Или ужасно много драскам...
Със цел и мисия неясна?

Веднъж ли само се живее?
Додето чакам да узрея...
Аз май ще капна от дървото.
Безкрайно сам. Докрай самотен.

Животът и смъртта са близки.
Животът не търпи капризи.
Смъртта жестока жал не носи.
Умираш с хиляди въпроси...

"Защо съм на тоз свят роден?"
не знае даже Поетът.
И всеки минути краде...
до края свой да докрета.

"Ще зная защо ще умра!"
оставил нам е декрета.
Да чувстваме всяка зора...
С очите и със сърцето!

Любов теменужена

любов теменужена
така си ми нужна
в нощта сребролунна
душата загубена
път да намери
към райските двери

любов нежноалена
искра щом запали
зора искрозлатна
душата открадната
пак ще се върне
по пътя си кървав

до мене
спасеният!

Болка

отнеха ми болката
просто я взеха
и толкова!
ще живееш добре
рекоха
млад да си вечно
и силен и смел
искаш ли?

никога!

прости им боже
невежи са
не знаят че
с болката вземат
надеждата!

без болка животът
безсмислен е
няма без зло
и добро
без лъжа няма
истина!

Роботиката

стане ли възможно
да създавам
(зная, дело е безбожно!)
жена такава
която всеки ден
да е различна
днес - дама
утре пък - момиче
днес - русокоса
утре - рижа със лунички
очите си да сменя
ежедневно
без лещи:
- електронно -
тогава ще я караме
двама монотонно
без срещи
в дни горещи

и хиляда стиха в месец
и животът ще е песен
ще издавам стихосбирки
ще отглеждаме мисирки
тя разбира се не хапва
а от книгите ще капват
и достатъчно парички
за да са доволни всички

и затова очаквам
напредък във роботиката
и още се оплаквам
от глад
самотност
безработица!

От вас не искам нищо

знаете ли
вие всъщност не ми трябвате
за да пиша

необходими са ми
капка от очарованието
цвета на очите ви
аленото на устните
овалът на лицето
топлотата на усмивката

нуждая се от
няколко часа присъствие
няколко думи във чата
да усетим същността си
взрели се в душите

вие всъщност не ми трябвате
за да пиша
от вас не искам нищо

но остава отворен въпросът
без диалог без среща
как да ви докосна

изглежда искам нещо?

Което е започнало

което е започнало
то скоро ще завърши
роден ли си - дни точат се
додето станеш мърша!

което не започне днес
то ще започне утре
животът щом нарочи те
ще смачка твойта мутра!

и вечно - само Нищото
ни се присмива злобно
и жертвата и хищника
ги чака зинал гроба!

Надежда тука всяка оставете

През пръстите процеждат се куплети...
"Надежда всяка тука оставете!"
Тук място е където вяра няма.
Където смърт остава само. В пламък.

И Хаосът в очите се събира...
"Надежда тука няма. Тя умира!"
А много бавно мъката убива.
Убий душата за да си щастлива!

Христос Воскресе

Христос Воскресе!
Бъдете здрави!
Срещнете с песен
тоз ден чудесен
без гняв и завист!
С любов е лесно
да Го прославим!

Кралице на Черната Нощ

Кралице на Черната Нощ
Сестрице на Светлия Ден
Изгрява Днес Твоят Разкош
Светът Е на Теб Отреден

Богиньо на Вечната Страст
Робиньо на Поривът Низш
Попаднал под Твоята Власт
Те Чакам да ме Покориш!

Ти всъщност не искаш

ти всъщност не искаш
да спре да боли
умираш за близост
затуй си потиснат
далеч е нали?

на теб не е нужно
да имаш и мен
и другите дружки
макар и на ужким
изглеждаш смутен...

ти всъщност не искаш
да спре да кърви
душата изстискал
ти все я притискаш
напред да върви!

на тебе ти трябва
добричка жена
парите - за хляба
любов не отслабва
щом Тя е една!

Когато гледам те

когато гледам те боли ме
дори не зная твойто име
красивото обаче пàри
извиква раните ми стари

когато гледам те умирам
в сърцето ми оставяш диря
родена в слънчевия блясък
лежиш на огнения пясък

Пазете се от мене

пазете се от мене
защото съм зараза
че мъката променя
и обич и омраза

пазете се от мене
река съм пълноводна
изтичат сто вселени
от раните прободни

пазете се от мене
защото аз съм вирус
и нося ви спасение
в душата то извира

Няма смисъл от сбогом

топли ме студът в очите ти
свети ми мракът в душата
мъчат ме сто въпросителни
вятърът гони листата

искам да забравя спомена
искам със зло да помогна
зная - светът тъй огромен е -
че няма смисъл от сбогом

Ти искаш да спреш

Ти искаш да спреш...
потока от тебе извиращ!
Вулканът горещ,
със лава, която напира!
Безкрайно море,
разяло брега на Всемира!
Река пълноводна,
Океан страховит...
Душата свободна,
когато кърви...
Пиши по-добре,
строши ли стена язовира!

Жена

... а не искам тебе всъщност
искам някой да ме разбере
аз не виждам вашта външност
плувам в буйното море
в море от чувства и емоции
в морето от ЧОВЕЩИНА
и там Кралица е една
вечната
великата
могъщата
ЖЕНА!

... и не искам аз плътта ти
искам твоя дух "кристален мраз"
както казал е Поетът кратко
но какъв поет съм аз?
сляп съм за човешките пороци
виждам само ДОБРОТА
а доброто строго варди
и там Богинята една
вечната
жестоката
прекрасната
ЖЕНА!

Никога

давай... мислите превземай...
обладай духа ми... твой съм...
и ще пиша... каквото наредиш ми...
и ще стена и кървя и вия...
моя ще е твоята магия...
но ще си остане чужда... винаги...
защото аз съм Никой... а ти...
а ти си ничия.... момичето...
което искрено обичах... никога...

Няма срок

дух жесток в ума загнезден
ражда ток в небе беззвездно
хвърля Бог в дълбока бездна
няма срок за миг поезия...

Когато омраза те хване

когато омраза те хване
със зъбите - сто остриета -
и капка любов не остане
протягаш ти кървави длани
със зейнала дупка в сърцето

когато жестокост те смачка
с юмрука си тежък от камък
и трудно напред е да крачиш
и жално и милно заплачеш
с душата изгаряна в пламък

тогава впрегни силна воля
света подчини на ума си
помни че си птица във полет
помни че след зимата пролет
ще дойде студа да разкъса

И ангели кървят

... и ангели кървят
кръвта се стича
жесток е този свят
на смърт обрича
и плод и пъстър цвят
младеж с момиче
дори да се обичат
застига ги смъртта
и времето изтича
на всичко що е живо
туй - истина горчива -
ти виждаш всеки ден
че днес роден
си утре - тлен!

... и ангели кървят
кръвта им - дъжд - потича
а аленият цвят
на изгрев нов прилича!

Душата на поета

търся Дявола за да му дам душата си
но той не я желае
смее ми се - не крада отпадъци
занеси я в рая

искам да горя във вечните огньове
но той се гаври
ето ти стотина токсични любови
с тъпи пачаври

нямам късмет и в това както и в другото
душата ми е чиста
даже Смъртта не предлага услугите си
и драскам по листа

Гробище

градът е гробище зловещо
на хора и на вещи
и къщи - грόбове -
съдби отровени
с ужасни грешки
съдби човешки
съсъд на злобата
и сгради - грόбове -
на хора и на вещи
градът е гробище зловещо

Многоточия

нещо в мен се променя
раснат листи зелени
в моите слепоочия
дългите многоточия
раждат днес изречения
нещо в мен се променя