Кралица на данните

към теб като река потичам
река от:
- нули -
- единици -
и муза ли да те наричам
или на данните кралица?

дали душата ти обичам:
- душа от токови импулси -
или си истинско момиче
- пожар -
в живота ми нахлул си!


P.S.
(разби ми всичките защити
и бутна даже firewall-а
намърда се сама в мечтите
- лежиш там чисто гола -)

Лъвица

аз лъвица съм жестока
ти си моят улов
пиеш кротко от потока
нищичко не чуваш

скрита дебна във шубрака
нямаш ти представа
колко дълго там те чакам
и какво ще става

ето скачам - остри нокти
във душата впивам
аз - лъвицата жестока -
с твоя дух се сливам

Мой си

ти ще ме намериш... вероятно...
... дали ще можеш да поискаш...
... а може би намираш непонятно...
... какво да сториш щом съм близко...

ти да ме намериш... е възможно...
... но как ще продължиш е чудно...
... когато затрепериш... лошо...
... в стомаха пърхат пеперуди...

аз ще ти помогна... успокой се...
... или уплашѝ се...
... мой си!...

На тебе говоря

на тебе говоря
на тебе момиче
далече в простора
на свят пограничен

ти тъй си далече
и толкова близо
че днес съм обречен
- за мен няма изход -

ела и вземи я:
душата ми - бяла -
спасѝ я с магия
и твоя е - цяла -

ще бъдеш ти Изток
войната - покоя -
в замяна ще искам
аз само безброя

очите - звездици -
в небето безкрайно
да бъдеш кралица
на моите тайни

ела - погуби ме -
да ѐ твойта воля
девойко любима
но първо те моля:

целувка дари ми
макар и последна
в момента сюблимен
лика да погледам

НИЕ

сега когато ТЯ е
на мигове от тебе
но името не знаеш
красиво и вълшебно

сега когато ТЯ е
тъй близо и далече
и с НЕЯ идва раят
началото на вечност

сега когато ТЯ е
и твоя и самичка
и носи ти омая
прекрасното момиче

ръцете протегни си
към НЕЯ и гушни я
научил се да искаш
ще бъдеш част от НИЕ

Магия

магията ти е могъща
тя може да погуби
но умее нещо
по-ужасно също -
надежда да убие
на всеки влюбен

магията ти е жестока
и може да пороби
както и да скрие

вярната посока
и любов гореща
да стори в злоба

Кинжал

сто пъти ти заби кинжала
без жал
във тръпнещото тяло
с печал
умря надежда бяла

цяла
във мрака изгоряла

По RHCP - Road Trippin'

сини - очите ти усмихват се -
те слънцето горещо отразяват
сини - в очите греят стихове -
невинните хлапета покоряват

да изпием двамата звездите
да откраднем нашата посока
покорили скуката на дните
на живота слели се с потока

ние вливаме се в океана
там очите ти са сини рани!

Какво да сторя

какво да сторя за да те забравя
щом те виждам всеки ден
в море от чувства аз се давя
на думите си се оставям
в капана уловен

какво да сторя да останеш близка
без да бъда покорѐн
не мога да поема риска
любов от тебе да поискам
любов-искра за мен

какво да сторя - нямам сили вече
и предавам се пред теб
че толкова вода изтѐче
и нищо повече не пречи
таз рана да расте

Защо ли още

защо ли още тормозиш
душата моя с въпроси
че няма как да те имам
девойко мила любима?

защо ли още изпиваш
кръвта
- вампирке красива? -
ти всичко скъпо отне ми:
- съня -
- покоя -
- поемите -

защо ли още пораждаш
у мене вечната жажда
а няма как да те имам
от ада Боже спаси ме!

Ти си отрова

Ти си отрова...

потѐче във вените
с кръвта ми се смеси
и без вдъхновение
родиха се песни

родиха се песни
- красиви видения -
на чудна принцеса
горяща за мене

... вече готова ...

да мъчиш и страдаш
и аз - покрай тебе -
душата ти млада
поражда вълшебство

поражда вълшебство
и плътски наслади
ще бъдат потребни
да носят те радост

... в огън любовен!

На Маца - НГ

Годината Нова дойде -
а време ти още крадеш
за своите близки.
Сърцето дори да дадеш,
последната риза...

Те молим да помниш едно:
животът ти - цвят или нож -
е винаги краен...
Дори да не тънеш в разкош,
живей както знаеш!

НГ на двама нови приятели

и тази година ще мине
тъй както и всички предишни
приятели мои любими
без думи желая излишни

любов и късмет да ви гонят
да раснат щастливи децата
и само добро да си спомнят
и здрави и силни - сърцата -

напред и нагоре да водят
където е светло и чисто
където умът е свободен
и слънцето грее от Изток

и тази година ще мине
тъй както преди нея всички
приятели мои любими
но с моите искрени срички!

Коледа на двама нови приятели

в очите ви виждам света
и бъдеще там ме очаква
че пълни са те с чистота
и няма и помен от Мрака

заселил се в мойта душа

желая ви сила и страст
да гоните своите цели
да бъде Съдбата добра
да бъдете силни и смели

и всичко да става от раз
с крилете си ангели бели
да пазят от злото и вас
с мъниците редом поели

макар и да пада нощта

очите ви още блестят
и бъдеще там ме очаква
и ражда се Новият свят
в останките жалки на Мрака!

От кога се познаваме

от кога се познаваме
от много години
и растем но оставаме
- подобно роднини -

близки и искрени
за всичко и всички
нашите истини
на клетви приличат

аз желая ви бъдеще
изпълнено с вяра
да вървите по пътища
- на тях господари -

силни и можещи
и никой и нищо
да не тревожи ви
със болки излишни

от кога се познаваме
столетия сякаш
и сега осъзнаваме
- че смачкахме мрака -

На Маца - Коледа

доброто е в кръвта ти
на близки и познати
подаваш ти ръка
на този светъл празник
те молим да се пазиш
от болка и тъга

доброто е в ума ти
върви напред по пътя
за себе си мислѝ
и време отдели си
прави каквото искаш
най-важна си нали?

Когато гърлото стиска

когато гърлото стиска
твойто задавено "искам"
когато огънят пали
чувства отдавна заспали
когато болка разкъсва
части от твоята същност

тогава - за бога! - мълчи си
и стихове драскай лъчисти
но никой недей да тревожиш
защото и никой не може
проблеми безброй да оправи
в морето дълбоко се давиш

потапян от глупави мисли
защото не дръзваш да ИСКАШ!

Когато няма Муза

когато няма муза
и пред листа сам седиш
животът те контузи
носиш тежките следи

от мечтите непреследвани
от неводените битки
от пропуснатите шансове
от задавеното "искам"

когато няма муза
но пак Нужда в теб гори
търсѝ море илюзии
стих красив си сътвори

Нова година 1.0

накрая на тази година
навярно стана ти ясно
на колко помогна
на колко роднини
които бяха на тясно

ти много ни трогна
направо спаси ни
когато нямаше изход

не сме само ние
а в тебе се крие
добро за стотина

ти всички спасяваш
когато се давят
защото доброто
във тебе прелива

и ние желаем
да се постараеш
да бъдеш щастлива!

Братко по съдба

ах братко по съдба
животът е борба
и никой не печели

ти как не го разбра
че той не е игра
за твои лични цели

Толкова много жени

Толкова много жени!
А нито една не е твоя.
В тебе се водят войни -
жестоки и тежки двубои.

Кой ли така наранѝ
сърцето ти нежно и тихо?
Паднаха тежки слани -
безбройни слова ги родиха.

Толкова много жени!
И всички живеят на листи.
Режат те остри винѝ.
Душата обаче е чиста...

Кой ли така те прокле -
да бъдеш самичък в затвора?
Трудно летиш без криле
и лесно те хваща умора...

Толкова много жени,
изпълващи с хубост живота.
Тъне духът в съсипнѝ -
докрай ли ще бъдеш самотен?

Човек като всички

Ти си просто човек - като всички -
защо ли обаче не вярвам в това?
Ако беше жена ти - безлична -
тогава защо ли са тези слова?

Ти си нещо различно - и чуждо -
на цялата злоба и мрак на света.
И във мене сега се пробужда
поляна, изпълнена с думи-цветя!

Имайте мечти

Над морета, океани, ние с теб летим
и от кървавите рани
на разкъсаните длани капе кръв и дим.

Над лъжи и над измами, истини творим
и от царския ни замък
иде огнения пламък - нов, непобедим!

Над морета, океани, ние с теб летим
и от нас дано остане
силно, искрено послание - имайте мечти!

Ръцете ти са моят замък

ПО ПЕСЕН


ръцете ти са моят замък
очите твои - сини небеса
докосна ли те пламва пламък
възможни стават всички чудеса

и пее цялото ми тяло
то твое е - изгаря цяло
за ласките ти нежни
ти носиш ми надежда

и зрее в погледа ми лято
аз твоя съм - от страст излята
в душата ми се ражда
към тебе силна жажда

ръцете ти са моят замък
очите твои - сини небеса
до теб да бъда искам само
в гори прохладни с вечни дървеса

Ослепял от светлина

Ослепял от светлина,
кървя от хилядите рани.
Оглушал от тишина,
протягам разранени длани.

И, запратен в тъмнина,
умирам в черните юдоли.
О, спаси ме - ти, Жена! -
от ада мой, горещо моля!

Хазарта

Не обичаш хазарта.
Той е игра за наивни.
Не играеш и карти.
Те са ти вече противни.

Не обичаш да губиш.
Но без залог не печелиш.
A хазарт е да любиш -
да хвърляш зарове смело!

Да заложиш душата
на бяло, черно, на нула?
Двеста хиляди в злато...
за десет скъпички пула?

Ако паднеш, тогава?
Стани, не казвай ни дума!
Отведнъж - знай - не става...
Дори с огромните суми!

Никога нищо не стига

Никога нищо не стига...
Разказ, стих или книга.
Винаги, с всичко препускаш...
После в тебе е пустош!

Винаги всичко без грешка...
Трудно и нечовешко!
Чувствата - силни и бързи...
Винаги необвързан!

Никога нищо не искаш...
Искаш само да даваш.
Пазиш си тайния изход...
Тъй обаче не става!

Нужно е всичко да сложиш
на игралната маса.
И ще изгубиш. Но може
да спечелиш миг щастие!

Кой разбира?

много е трудно когато
пълна е с огън душата
всичко наоколо пали
с погледи хората гали
ражда - красиви? - поеми
бърза живота да вземе
всъщност тя нищичко няма
само любов тъй голяма
целия свят че побира

кой ли обаче разбира?

Муза

Защо е толкова заета
все тази муза на поета?
Когато той я вика,
тя иде многолика...
Когато той зове я,
лукаво му се смее...
Когато той я търси,
тя идва, но за бързо...

Защо е толкова проклета
и лоша музата превзета?

Ще чакам

ще чакам
а живота ще минава
ще чакам
но не пари и слава
ще чакам теб
красива непозната
ще чакам теб
да ми спасиш душата
да запълниш
дупката във мене
да покълне
огненото семе
да погълне
всичко зло и мъка

стига вече пъкъл!

затова ще чакам
колкото е нужно
щом изчезне мракът
нежно ще те гушна!

Но смърт ти по отива

Черните очи са въглените живи.
Белите нозе - нозе на самодива.
Алено сърце по пътя кръв разлива...

Златните коси - узрял са клас на нива!

Живота носиш ти,
но смърт ти по отива!

Обичам ви човешки

Аз съм гол.
Дори и с дрехите.
Дори и със завивките.

Аз съм гол.
Блестят доспехите.
Искрят добри усмивките.

Аз съм гол.
Дори зад щори и пердета.
Дори зад зидове бетонни.

Аз съм гол.
Гори за хората сърцето.
Дори и никой да не помни.

Аз съм гол.
Зад всичките стени и вещи.

Аз съм гол.
И всичките обичам ви човешки!

Колко бързо

Колко бързо изчезна чувството наситено,
сякаш влезе във бездна докрай неизпитано!

Колко бързо копнежите нежни загинаха,
сякаш глътна ги паст безпощадна и зинала!

Колко тъжно живота човешки подрежда се,
щом ранена и кървава гасне надеждата...

Няма болка, но няма и радост във дните ми,
сякаш влезе във бездна любов неизпитана!

Надежда

срещал ли си ти човек
на който искаш да разкажеш всичко
да не можеш на речта да се наситиш
да нямаш срам
и да знаеш че ще те приеме
какъвто си - чепат и странен
нестандартен
всеки срещал го е знам
и когато във очите черни ти погледнеш
и докоснеш плах ръцете бледни
тогава цялата вселена се подрежда
и ражда се звезда-любов
надежда

Преграда

когато жената постави преграда
не можеш да я строшиш
и егото твое ти знай ще пострада
и все ще сгрешиш!

какъвто и план да съставиш
набързо да я свалиш
за нея си трън ти си плява
и все ще боли!

когато жената постави преграда
не можеш да продължиш
дали е на възраст или пък е млада
ще те унижи!

Nightcore - I wanna be your slave

Nightcore - I wanna be your slave
(може да се пее на оригинала)


Ах нека съм робиня
но да те притежавам
и да ти вдигам пулса
като влакче на забава
ах нека съм добричка
но и да бъда лоша
прощавам бързо всичко
но щом набарам ножа...
обичам те от скоро
не просто естетично
и искам твойто тяло
красиво, електрично
наричаш ме чудачка
и зная че те плаша
сълзите си изплаках
това е просто жалко
когато огладнееш
аз пак ще те нахраня
лицето твое грее
боя не ми остана...
и всички победила
да губя на площада
дори и клоун ще бъда
само за да те зарадвам
ще бъда с*кс играчка
ще бъда твой учител
и нека съм греха ти
молитви да прочитам
и щом ме заобичаш
тогаз да те зарежа
за тебе – Афродита
за мене ти си Парис

защото съм сукуба
която търси изкупление
и също адвокатка
която търси изкупление
и също съм убийца
която търси изкупление
аз съм проклето чудовище
което търси изкупление

Щом се завърнеш

щом ти се завърнеш отново
и видя две ясни очи
житейската жлъч и отрова
от мене ще се изличи

тогава ще седнем спокойно
на някоя пейка сами
и темите общи безбройни
ще чоплим до късни тъми

тогава ще бъдем тъй близо
по-близо от огън и дим
сърцето през бялата риза
забързано ще затупти

щом ти се завърнеш отново
и чуя пак нежния глас
в душата ми стари огньове
ще пламнат с изгаряща страст

Двама влюбени в нощта

сладко хубаво момиче
снощи спря до мен
каза ми че ме обича
и целуна ме
смутен
аз реших че се шегува
или загубила е бас
(би било шега жестока)
тя бе бледа черноока
и у мен роди се страст
за ръка ме хвана тя
тогава
и потънахме в забрава
- двама влюбени в нощта -

Към всички братя и сестри

протягам длани виртуални
към всички братя и сестри
в затворите кристални
на дните ви банални
аз зная - огън бял гори!

днес чувам тежките окови
те спират всеки порив смел
светът жестоко трови
другарства и любови
и няма смисъл всяка цел!

ах вижте истинските рани
прекрасни братя и сестри
с желязо са надрани
душѝ сърца и длани
угасват светлите искри!

помнете - ние сме човеци! -
а не машини без душа
да счупите решетките
на ледените клетки
навярно е последен шанс!

Защо ме излъга

защо ме излъга защо
без нищо да кажеш
прошепна - ела... - шепнешком

тъй ражда се жажда!

защо ме излъга кажи
не с думи а с поглед
и сляха се двете души

тъй ражда се болка!

защо ме излъга - боли -
не искам да страдам
магия ми стори нали

тъй ражда се АДА!

На баща ми

любими татко обичаш сладко
и нека бъде животът вкусен
за нас си важен и ще покажем
ти колко значиш със стих изкусен

любими татко съпруг и батко
родител силен добър човечен
за нас - опора от всички хора
желаем ние да бъдеш вечен!

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!

Писна ми

писна ми от скръб и мъка
нито крал съм нито лъгал
с какво заслужих тази участ?
писна ми от кръв и рани
никой не протяга длани
и помощ няма да получа!

писна ми все сам да бъда
тежка е това присъда
с какво заслужих тази орис?
писна ми да съм обречен
черен - всеки стих изречен -
света описвам скрит в затвора

писна ми да съм различен
от всички други хора
да боли щом заобичам
а още повече -
когато свърши скоро!

Дали по-иначе може

когато обичаш боли
не любиш ли - отново
това е глупаво нали
ти просто си отровен

когато стих пишеш кърви
не пишеш ли - разкъсва
щом в слово мъка уловиш
душата ти се пръсва

когато обичаш боли
не любиш ли - по-лошо
навярно се питаш дали
по-иначе не може?

Без любов

дали е трудно без любов
или с любов - по-трудно?
светът е много по-суров
без любов
и всичко е абсурдно!

дали е лесно със любѝм
или пък без - по-лесно?
боли ужасно може би
две съдби
когато се пресрещнат!

дали си струва да кървим
за мигове безценни?
и без любов напред вървим
но уви
душата жално стене!

Има нещо

има нещо което дълбае
има нещо което боли
а какво ли това е
не зная
да се радвам
не ще позволи

и душата горката ридае
и душата ми тихо кърви
уж усетила рая
в омая
на провала
към пъкъл върви

Свобода

никога ли няма свобода
към момиче да изпитам
и за нея стих нов щом родя
всеки път да ѝ прочитам?

няма ли да е и тя сама
и с живота да се бори
и - избрала моята тъма -
измежду всички други хора...

---

... съдбата с моята да слее
защото в мен е вечно тъмно
(а вънка слънце ярко грее)
кога ли ще се съмне?

... несгоди грижи споделила
в дома ни вечер да почива
да бъде тя добра и мила
и двамата - щастливи!

Защо да се мразим?

защо да се мразим
ние всички сме хора
душите да пазим
на зло от затвора

да бъдем красиви
и отвън и отвътре
доброто е живо
дори да сме мъртви

защо да се мразим
ние всички сме грешни
душите прекрасни
да пазим човешки

Откъс по Chinchilla - Little girl gone

... вкуса на кръвта ти
по зъбѝте си харесвам
май малко твърде много
не помня колко пъти
съм пяла тази песен
а бил си ти отнесен
от мойта силна дрога...

Приятели мои

приятели мои
този стих е за вас
след всички завои
след всички двубои
научих това:
вие сте за мене
опора и светлик
хиляди вселени
във вечност и във миг
вие сте и котва
в буен океан
мечът мой и щитът
щом се заприготвям
за кървавата бран
последната защита
от злобните езици
и пак сред вас намирам
спътниците верни
и нежни хубавици

но всички тези рими
без вас са просто срички
приятели любими
ужасно ви обичам!

112

сто и дванадесет
моля ви елате
демонът от ада взе
в пъкъла душата

сто и дванадесет
моля помогнете
звярът зъл разяде се
късайки сърцето

сто и дванадесет
вече стана късно
мъката ми радост е
щастието втръсва