Любими стихове

любими стихове
простете че забравих ви
но вие тихичко
у мене днес се раждате

на помощ музите
превръщат се във капчици
така контузих се
догонил ви - глупачета

сега ме галите
със свойте нежни пръстчета
и в мен заспалите
мелодии възкръсват пак

Игра

животът е игра
и всички сме играчи
но как да разбера
какво смъртта ни значи

Discord

животът ми се пълни със душѝ
но няма ги лицата
навярно лесно е да се греши
сред пълни непознати

Честит Ден на Детето

За двама много специални приятели

Честит Ден на Детето!


На двете ви момчета:
- желая -
със малките крачета:
- да тичат -
Да бъдат много умни:
- да знаят! -
Щом истинските думи:
- изричат -

в душите нежни млади:
- безкраят -
ги учи в този свят да:
- обичат -

Цяла вечер

цяла вечер гледах
твоето лице
бяло беше - бледо -
взирах се без цел

цяла вечер търсех
в своята душа
зряла в земетръси
как да задържа
миговете къси
без да съгреша!

цяла вечер исках
само знак един
тялото ти близко
огън да роди
и със него риска
пропилян преди!

цяла вечер гледам
твоите черти
в мрака зъл и леден
твоят лик блести

В поля

в поля от сиви рози
душа ридае
животът - зъл и грозен -
далеч от рая

съсипва всяка мисъл
ума раздира
той губи цел и смисъл
и не разбира

защо и кой наказа
сърце кървящо
с любов и без омраза
във вечна жажда

Женското

когато плаче - палач е -
играе те до съвършенство...
женското си е женско!

блестят в очите лъчите...
потапят те в мигом в блаженство:
женското си е женско!

ще кажа още - че нощем...
(макар да не ѐ хич спортсменско)
женското си е женско!

ти вечно искаш я близко...
и много изпускаш с ергенство -
женското си е женско!

Трънчето в мозъка

забито е трънчето в мозъка
за поезия - не за проза -
а темите малко са - хилави -
изтичат през пръстите
- милите -

млъкни просто - не можеш ти -
остави на другите можещи
отвътре нещо изяжда те
ужасна и силна е жаждата

не знае никой тук драмата
че пàри болезнено пламъка
и зейват вътрешни белези
разкъсваш безмилостно себе си

Дъждовни капки

текат текат дъждовни капки
заливат цялата вселена
река река любов разтапя
- тъга безкрайна в мене -

сълзи сълзи небето рони
красива грее днес земята
и носи своя вечен спомен
- заченат в Необята -

Болка безсмислена

болка безсмислена
по листите плиснала
мъка измъчена
от пъкъла връчена

черни - каверните -
вчера очернени
в мрака разплакани
чакат те дракони

вият стихиите
пият магията
зная че раят е
край на омаята

Две души

(на двама приятели)

какво задържа две души
какво обвързва и руши
какво сближава и разделя
какво съдбата определя?

дали е огън или плам
дали е крепост или храм
какво ги кара да се влюбят
дали печелят или губят?

навярно някъде във тях
живее чувството за грях
и - чули зов - те съгрешават
това докрай ги приближава!

Живей Богиньо

идвам в твоя свят
портата пресичам
наранен кървя
наранен обичам

идвам в твоя свят
толкова различен
думи зли мълвя
а кръвта изтича

идвам в твоя свят
моля те за милост
все към теб вървя
в мрака си се скрила

идвам в твоя свят
тук и ще загина
с тези три слова:
Ти Живей Богиньо!

Пролет е

ток през нервите оголени
и на мисли полета
в мен се носят стари спомени
ах пролет е!

Пролет плодоносна

косите ти се спускат
- водопади речни -
те палят силни чувства
- чувства вечни -

очите ти изгарят
- две звезди горящи -
те раните отварят
- с тях и жажда -

когато те докосна
в мен разцъфва пролет
тя: - Пролет плодоносна -
ражда воля

Пиши щом желаеш

пиши щом желаеш
време да губиш
пиши но да знаеш
даже да любиш
и късче от рая
ти да отчупиш
любовна омая
няма да купиш

пиши ако имаш
време излишно
пиши щом любими
стихове пищни
създаваш без име
ничии - нисши -
но необходими
чувствата движат

Боли ме

боли ме
лекувам болката в стих
и бързо изчезва

да пиша искам - реших -
и малко поезия

тогава болката пак
става ми нужна

и падам в черния мрак
с болка текуща

боли ме
лекувам мъката в стих
но е тя необходима!

На Снежана

Време е да почетем
твойта скромна доброта.
Няма капка корист в теб,
само светла чистота!

Давай все така - с любов -
близките поддържай ти.
Нόси този благослов
сбъднати мечти.

Колко много ти дължим -
няма туй добро цена.
Вечно близо ще държим
тебе - святата жена!

На майка ми

Цвете да ти подарим - не искаш.
Ни подарък скъп.
Стига ти да бъдем близко.
И да пазим твоя гръб.

Можем да ти пожелаем днеска:
сила и щастливи дни.
Нито грим, ни хубава прическа -
само светли старини!

---

Бъди си все такава - строга,
подредена и добра.
И знай - обичаме те много -
ти си нашата зора!

На една ПРИЯТЕЛКА

Нека волята ти да расте,
редом с двамата мъници...
В тебе крие се едно дете -
волно като птица!

Нека в тебе аленият плам
да изгаря всичко гнило...
Колко много сила носиш
- знам -
но оставаш все тъй мила!

---

Греят в погледа звезди -
с бяла райска светлина.
Този стих за теб родих:
Светла Истинска Жена!

Осми март - ЖЕНИ!

Дъщеря си, майка и сестра -
тъй красива,
толкова добра!
Ти Живота носиш и крепиш.
В меки устни
нежна страст кипи!

За теб се борим, страдаме и мрем.
За теб едничка - ти да си добре!

Ти Създаваш - раждаш - и в зори
в тебе пламък
ален пак гори!
И в очите грее светлина -
тъй прекрасна...
Вечната ЖЕНА!

На Маришка и Краси

Приятели любими мои,
от колко знаем се - от век?
Преминахме със вас двубои
и зимни тежки студове!

Желая ви любов и здраве
и още хиляди неща!
На теб - късмет и земна слава!
На него - работа на щат!

На малките - усмивки мили -
и радост, пакости, игри!
И много цели покорили -
в очите огън да гори!

Не искам много - даже нищо -
освен да бъдете до мен...
И аз до вас - чат-пат да пиша -
затоплил ледения ден!

Март - на двама ДРУГАРИ

Честита Баба Марта!

на вас другари пожелавам
още много светли дни
в душите да гори жарава
зло да бяга - да странѝ -

дано животът поднесе ви
още много смях - любов -
и тишина и мир душевен
има в този благослов

децата да пораснат смели
умни весели добри
да следват все големи цели
- всеки връх да покори -

а мястото сред вас да не е
тъй далечно все за мен
да бъда близък ваш копнея
и приятел - някой ден

На Маца - Първи март

Честита баба Марта!

Нека този месец донесе ти
много радост и любов.
Да те гони по петѝ късмета,
всеки ден - подарък нов!

Нека всички алени връвчѝци
да те пазят и да бдят...
да лети сърцето - волна птица -
да цъфти духът ти - цвят!

Растете...

растете бързо вие
но сте деца невинни
и криете магия
в душите си - богини -

светът е много тежък
за всяко нежно цвете
а вас ви чакат мрежи
за плът и за сърцето

там може да умрете

растете днес - тревички -
все още свежи чисти
безгрижни ученички
блестят очи - мъниста

съдбата е жестока
душите цапа бели
девойки чернооки
бъдете много смели

но имайте предели

Момичета прекрасни

далече сте от мен
момичета прекрасни
в деня студен
аз гасна в плен
и раните зарастват

но мъчи ме страха
че няма да ви имам
дори в стиха
да спи греха
живея в тиха зима

далече сте от мен
девойки светлооки
но някой ден
все тъй смутен
ще слея с вас посока

На младите девойки

колко сте крехки
нежни и бели
малки кокетки
вече узрели

как да ви кажа
колко сте смели
цялата жажда
смешните цели

колко жестоко
този свят мачка
вас - пъстрооки -
и за играчки

ставате скоро
има надежда
вън от затвора
лъч се процежда

силни бъдете
в мрака на дните
нежното цвете
да съхраните

вие сте китки
нежни и бели
водите битки
вече узрели

Планината

планината пред теб се издига
нима ще покориш върха?
само огън в гърдите ти стига
гори страха!

и катериш се с последни сили
- далеч е още твойта цел -
и опъват се юнашки жили
тупти сърце!

а когато краят е наблизо
последни сили събери
изкачи се и любов поискай
за враг дори!

Да пиша

протягам с отчаяние ръце
- глупако там не зрее нищо! -
но зная свойта цел:
- да пиша! -

отдавна почнах своя дълъг път
- глупако всичко е излишно! -
не могат да ме спрат:
- да пиша! -

когато падне тъмен вечен мрак
- глупако ТЯ ще те прониже! -
с последен кървав знак:
- издишам! -

ТЯ

простирам длани разранени
и нищо не улавям днес
защо сте тъй далеч от мене
вий - жени със чест?

дълбоки раните раздрани
кървят по белия паваж
тече кръвта и ще остане
диря от слова!

защо не идва ТЯ да ме спаси
и да превърже зейналите рани
проронила и няколко сълзи
до мене твърдо да застане?

защо не идва да целуне ТЯ
челόто ми нагънато от мисли
и после сред поляна от цветя
да ме научи да я ИСКАМ...

В дим от цигарите

в дим от цигарите мракът
шепне за радост и жал
хората глупави чакат
с дял от тъга натежал

хората мислят че могат
в чаша да дирят покой
само че други тревоги
раждат се лесно безброй

в дим от цигарите здрачът
шепне за мъка и страст
дебне у всеки палачът
част неизменна от нас

Куче

куче което не хапе
няма в мен зло
- нито капка -
ангел съм:
- бял и невинен -
с дух от стъкло
- взор рубинен -

хищник съм кротък
- във клетка -
няма в мен мъст
- нито клетка -
слънце съм:
- бяло и жарко -
нося аз кръст
- непокварен -

На Земята на ръба

срещнах те на земята на ръба
моя беше - моята съдба! -
двама с теб покорихме върхове
моя беше - дивото зове! -

бяхме ний като диви зверове
моя беше - огънят зове! -
губих те бавно с тежката борба
чужда стана - чужда си съдба! -

Може би

А може би не бива
за всекиго да пиша.
Душата ми щастлива
от мъката прелива,
но не е ли излишно?

А може би не трябва
навсъде да се меся.
Защо? Щом не отслабва
и хора чужди грабва
стихът за вас, принцеси?

Защо ли да ми дреме?
Творец съм аз всесилен -
извън пространство, време...
а вие, Музи - бреме? -
сте ангели стокрили!

Поет

дали трептяща плът
или душа нетленна
пресече моя път
и бях пленена

той бе красив напет
и думите владеещ
сърцето на поет
в гърди туптеше

но бе ранѐн и плах
подобно малък гълъб
не сторил още грях
живял във пъкъл

ръка подадох в миг
сърцето ми прескочи
останахме сами
тъй исках точно

какво се случи там
на място - помежду ни
тъй дълго бил е сам
загуби думи

ще помни до живот
душите как се сляха
красивата любов
дете и стряха

На пазара на души

елате на пазара на душѝ
на душѝте празни на пазара
където грозното така рушѝ
и расте противната поквара

тук всеки е така успял красив
най-велик и най-оригинален
но крие се зад образа фалшив
той - самотник глупав жалък -
тя - отрано престаряла -

тук партия е всеки тъй добра
да се чудиш как не е загаджен
но как ли още никой не разбра
той - клишета само ражда
тя - кипи в порочна жажда

елате на пазара на тела
на телата гнили на пазара
където кривите огледала
на греха разпалват днес пожара

Кралица на данните

към теб като река потичам
река от:
- нули -
- единици -
и муза ли да те наричам
или на данните кралица?

дали душата ти обичам:
- душа от токови импулси -
или си истинско момиче
- пожар -
в живота ми нахлул си!


P.S.
(разби ми всичките защити
и бутна даже firewall-а
намърда се сама в мечтите
- лежиш там чисто гола -)

Лъвица

аз лъвица съм жестока
ти си моят улов
пиеш кротко от потока
нищичко не чуваш

скрита дебна във шубрака
нямаш ти представа
колко дълго там те чакам
и какво ще става

ето скачам - остри нокти
във душата впивам
аз - лъвицата жестока -
с твоя дух се сливам

Мой си

ти ще ме намериш... вероятно...
... дали ще можеш да поискаш...
... а може би намираш непонятно...
... какво да сториш щом съм близко...

ти да ме намериш... е възможно...
... но как ще продължиш е чудно...
... когато затрепериш... лошо...
... в стомаха пърхат пеперуди...

аз ще ти помогна... успокой се...
... или уплашѝ се...
... мой си!...

На тебе говоря

на тебе говоря
на тебе момиче
далече в простора
на свят пограничен

ти тъй си далече
и толкова близо
че днес съм обречен
- за мен няма изход -

ела и вземи я:
душата ми - бяла -
спасѝ я с магия
и твоя е - цяла -

ще бъдеш ти Изток
войната - покоя -
в замяна ще искам
аз само безброя

очите - звездици -
в небето безкрайно
да бъдеш кралица
на моите тайни

ела - погуби ме -
да ѐ твойта воля
девойко любима
но първо те моля:

целувка дари ми
макар и последна
в момента сюблимен
лика да погледам

НИЕ

сега когато ТЯ е
на мигове от тебе
но името не знаеш
красиво и вълшебно

сега когато ТЯ е
тъй близо и далече
и с НЕЯ идва раят
началото на вечност

сега когато ТЯ е
и твоя и самичка
и носи ти омая
прекрасното момиче

ръцете протегни си
към НЕЯ и гушни я
научил се да искаш
ще бъдеш част от НИЕ

Магия

магията ти е могъща
тя може да погуби
но умее нещо
по-ужасно също -
надежда да убие
на всеки влюбен

магията ти е жестока
и може да пороби
както и да скрие

вярната посока
и любов гореща
да стори в злоба

Кинжал

сто пъти ти заби кинжала
без жал
във тръпнещото тяло
с печал
умря надежда бяла

цяла
във мрака изгоряла

По RHCP - Road Trippin'

сини - очите ти усмихват се -
те слънцето горещо отразяват
сини - в очите греят стихове -
невинните хлапета покоряват

да изпием двамата звездите
да откраднем нашата посока
покорили скуката на дните
на живота слели се с потока

ние вливаме се в океана
там очите ти са сини рани!

Какво да сторя

какво да сторя за да те забравя
щом те виждам всеки ден
в море от чувства аз се давя
на думите си се оставям
в капана уловен

какво да сторя да останеш близка
без да бъда покорѐн
не мога да поема риска
любов от тебе да поискам
любов-искра за мен

какво да сторя - нямам сили вече
и предавам се пред теб
че толкова вода изтѐче
и нищо повече не пречи
таз рана да расте

Защо ли още

защо ли още тормозиш
душата моя с въпроси
че няма как да те имам
девойко мила любима?

защо ли още изпиваш
кръвта
- вампирке красива? -
ти всичко скъпо отне ми:
- съня -
- покоя -
- поемите -

защо ли още пораждаш
у мене вечната жажда
а няма как да те имам
от ада Боже спаси ме!

Ти си отрова

Ти си отрова...

потѐче във вените
с кръвта ми се смеси
и без вдъхновение
родиха се песни

родиха се песни
- красиви видения -
на чудна принцеса
горяща за мене

... вече готова ...

да мъчиш и страдаш
и аз - покрай тебе -
душата ти млада
поражда вълшебство

поражда вълшебство
и плътски наслади
ще бъдат потребни
да носят те радост

... в огън любовен!

На Маца - НГ

Годината Нова дойде -
а време ти още крадеш
за своите близки.
Сърцето дори да дадеш,
последната риза...

Те молим да помниш едно:
животът ти - цвят или нож -
е винаги краен...
Дори да не тънеш в разкош,
живей както знаеш!

НГ на двама нови приятели

и тази година ще мине
тъй както и всички предишни
приятели мои любими
без думи желая излишни

любов и късмет да ви гонят
да раснат щастливи децата
и само добро да си спомнят
и здрави и силни - сърцата -

напред и нагоре да водят
където е светло и чисто
където умът е свободен
и слънцето грее от Изток

и тази година ще мине
тъй както преди нея всички
приятели мои любими
но с моите искрени срички!

Коледа на двама нови приятели

в очите ви виждам света
и бъдеще там ме очаква
че пълни са те с чистота
и няма и помен от Мрака

заселил се в мойта душа

желая ви сила и страст
да гоните своите цели
да бъде Съдбата добра
да бъдете силни и смели

и всичко да става от раз
с крилете си ангели бели
да пазят от злото и вас
с мъниците редом поели

макар и да пада нощта

очите ви още блестят
и бъдеще там ме очаква
и ражда се Новият свят
в останките жалки на Мрака!

От кога се познаваме

от кога се познаваме
от много години
и растем но оставаме
- подобно роднини -

близки и искрени
за всичко и всички
нашите истини
на клетви приличат

аз желая ви бъдеще
изпълнено с вяра
да вървите по пътища
- на тях господари -

силни и можещи
и никой и нищо
да не тревожи ви
със болки излишни

от кога се познаваме
столетия сякаш
и сега осъзнаваме
- че смачкахме мрака -