За вас любими

Боли ме!
Ах, само как ме боли!
Чувствах сякаш
винаги с мен сте били...
На утрото в лъчите,
на мрака
в тъмните мъгли...
На вас аз можех да разчитам.
А днес се срути замъкът
игли
забиват се в плътта ми нежна
угасва пламъкът
надежда
вече няма
една
голяма
рана
само
кърви и със кръвта ми
изтичат стихове и рими.
За вас, любими!
Боли ме!

Ти си видение

ти си видение
без форма и плът
мое спасение
по дългия път

носиш животите
и всички душѝ
наши - самотни -
и щом ти решиш

пускаш в дълбокото
на грешния свят
удря жестоко той
без никакъв свян

ти си видение
и ангел си бял
всяко падение
поражда борба!

Зъби оголила

зъби оголила хищница зла
ангелче беше без бели крила
късаш и дърпаш ти моята плът
и разпокъсан моля за смърт

идеш от ада - ти демон зловещ
искаш душата ми да прибереш
само че няма да сториш това
спират и пъкъла тези слова:

каквото съм сторил е
било за добро
обичам аз хората
живях без сребро

душата ми чиста е
ти Боже съди
изписани листите
и ме пощади

Северно сияние

в очите твои - северно сияние
зелено като ловните поля
когато в мен ги впиеше страдание
се раждаше и много ме боля

в ръцете твои - огнените пламъци
изгаряха тъй крехката ми плът
строяха помежду ни ледни замъци
наместо топлотата да спасят

в душата твоя - яростните викове
усещах и запушвах пак уши
но знаех знаех че не може никога
в мен мъката да спре да ме душѝ

Очите ѝ - кинжали

Защо очите ѝ - кинжали -
раздират мойта плът?
А облаците натежали
с пух раните лечат?

Защо ръцете ѝ с магия
ме правят неин роб?
Смирен от дланите да пия
вода до своя гроб?

Защо лицето ѝ омайва -
за други да съм сляп?
И вместо туй да ме отчайва,
ме храни като хляб?

Защо ли?

защо ли никой не разбира
какво към теб изпитвам
как ти душата ми раздираш
пак нежно и възпитано
и капе кръв - алени капки
и следват те ритъма
и хапеш плът - мънички хапки
зъбѝте в мен впити са!

Има много лошо

има много лошо в този свят
чуми болка вируси злини
брат убива с брадва своя брат
водят се безсмислени войни

злото има нокти и зъби
а доброто - само нежна плът

и отиват нашите съдби
на ужасен тежък кръстопът

зло избираш - и те води в рай
а с добро - те чака огнен ад
как са сбъркани сега разбра
полюсите в тоз обърнат свят

Това любов ли е?

Плътта ми - силикон.
Силиконови са устните.
Издавам нежен стон -
от гръдта иде изкуствена!

Кръвта ми е плазма.
Изпълнена е с нанити.
И тя ме предпазва
от хора много навити!

Във мен има сензори,
допир всякакъв усещам,
купи за секс лиценза
и докосвам те горещо!

Дали любов това е?
Или само плътско блудство?
Простете, но не зная...
Не разбирам ваште чувства!

Аз съм машина - съществувам

Аз съм машина,
с плът студена,
с поглед - леден,
в кръвта - нанити...
защитават мене.
Мънички магнити
в плазма плуват!
Аз съм машина -
Съществувам!

Аз съм машина,
с мозък квантов,
с мисъл дигитална,
реакторна клетка
енергия ми дава...
зад нанитна решетка.
С думи общувам!
Аз съм машина -
и съществувам!

Студено ми е

Студено ми е. Мръзна.
Душата моя лъсна!
Студено ми е. Плача.
Излязох аз от Здрача,
към Огъня закрачих!

Студено ми е. Зъзна.
Животът ми омръзна!
Студено ми е. Хлипам.
Плътта твоя щом пипам,
кръвта ми - лава - кипва!

Ти си слънце

ти си слънце
ти си огън във вените
с тебе сън е
всеки ден
и спасение

ти си обич
ти си пламък от залеза
нежен облак
плътта на
устните алени

Меченце 2

ти си пухкаво меченце
много искам да те гушна
да те стискам във ръцете
да ти шепна топли думи

ти си кукла с бял десен
колко искам да прегърна
твойта плът от нежен лен
тя направо ме побърква

Кажи ми мила моя

кажи ми мила моя
нима е грешно
да те хвана за ръка
да те прегърна
да те целуна нежно
просто ей така

кажи ми мила моя
защо се чувствам лош
щом трябва да те моля
за прекрасния разкош
на твойта бяла плът
млада и красива

кажи ми мила моя
нима не трепва плам
мъничък макар когато
те докосна по ръката
макар и вяло знам

кажи ми мила моя
на слънцето във зноя
и на вечерта в покоя
дали ще бъдеш моя

По ИТ на Кейти Пери

Целуни ме
зарази ме с любовта си
докосни ме
вкарай жило във плътта ми

Любовта ти
в мен множи се като вирус
Любовта ти
Любовта ти, ти, ти,
тя прониква в всяка моя клетка
в рибонуклеинова решетка
Любовта ти
в мен нараства като язва
кървава зора
във очите се оттича.

Целуни ме
инжектирай вируса дълбоко
докосни ме
нека болката да е жестока

Аз съм.... аз съм твоя жертва
готова съм... готова съм за жетва.

Блудница

Давай, отивай, ти - блуднице -
с онези порочни деца
там, във греховната лудница
от демони зли без лица.

Там, дето страстите огнени
попиват във твоята плът...
Там, дето мисли и спомени
във черния мрак се топят.

Тръгвай, отивай, ти - клетата -
при своите адски чеда,
щом си решила на псетата
да хвърлиш ти свойта душа.

Плът

Зове плътта със свойта хубост,
зове плътта със свойта страст.
И всеки знае, че е просто лудост,
но пада пак под нейна власт.

Не може да я спре морала,
не може да я спре ума.
От всеки тя търпи възхвала,
неподчинена на срама.

Ту послущница мила,
ту хищница зла,
първо с нежност те милва,
после трови с жила...

Зове плътта със свойта младост,
зове плътта със свойта жар.
И всеки знае, че не носи радост,
но става роб на нейний чар.

Не познава тя забрани,
не познава тя и отказ –
който тръгва да я брани,
да се готви той за болка...

Ту вдъхновителка-муза,
ту ужасна медуза –
обещава тя наслада...
и изгаря те на клада!

Зове плътта, зове...
зове със рев на зверове,
зове със вой на ветрове,
зове плътта, зове...

Зове те тихо, с нежност...
зове със дива прелест,
зове със сочна свежест,
зове те тихо, с нежност...

От нея да избягаш ти не можеш,
от нея да избягаш ти не искаш,
а на всички богове се молиш
още миг, миг само още да е близко....

Тъмнина

Публикуваната снимка е на Larisa

Безкрайни полета, потънали в мрак.
Редици дървета пред морния зрак.
Кат хала надвиснал, небесният свод
поглъща искриците крехък живот...

Няма надежда в туй царство на смърт,
в черна одежда гори всяка плът.
Молбите и проклятията са излишни –
веднъж дошло, от тук не си отива нищо!

Със свойто дяволско око, луната бледа
впива морен взор във мрака непрогледен.
Вятърът застинал е дори с отрязани криле
над пустото, безплодното, безкрайното поле.

Никога не ще се чуе в таз обречена земя
мелодия звънлива, на славей песента...
Заглъхва бързо и изчезва всеки звук;
не викай – няма никой да те чуе тук!

Тук е господарка вечната тъма!
Тук царува мъртва тишина!
Тук угасва и умира всеки взор!
В таз земя на болка, смърт, на мор!
Оголила зъби, ненаситна и хищна,
дебне Тя – Смъртта
и нивга не изпуска нищо!
Притихнал звяр, разтворил свойта паст,
дреме То – Времето,
за да сграбчи пак един от нас!

Дърветата сухи и изгнили
протягат
своите ръце
към халата, и със последни сили
злото й сърце
разсичат...

От раната руква кръвта –
по земята тя на капки се разтича,
и попива после във пръстта
ронлива...

Капка след капка... Хиляди.

Хиляди сълзи проливат
дърветата изгнили...
Хиляди очи
в това поле са впити...

Безстрастни са звездите.

Хиляди сълзи
ще пролеят тук душите.
Хиляди съдби
ще заглъхнат тук разбити.

Тук, където глъхне всеки звук.
Тук, където чака мощен чук.
Тук, където гасне всеки лъч.
Тук – сред гняв, и страх, и злъч.

Тук те води злото в теб.
Тук дървото ти расте...
Насам отдавна си поел, човеко, ти –
изпълнил сетната си цел, сега заспи!