Здравейте, аз съм от IT отдела.
Идвам за компютъра. Ако може...
Не ме поглеждат. Хора с цели.
Явно може. Колко бъгове, боже!
Хора, казах, не махайте стените,
стотици вируси ще нароите...
На никой не му пука. Хилят се.
А аз оправям грешки хиляди!
Но нищо, нали без тези идиоти,
никой от нас няма да работи!
Показват се публикациите с етикет It. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет It. Показване на всички публикации
16 юни 2022 г.
28 октомври 2017 г.
По ИТ на Кейти Пери
Целуни ме
зарази ме с любовта си
докосни ме
вкарай жило във плътта ми
Любовта ти
в мен множи се като вирус
Любовта ти
Любовта ти, ти, ти,
тя прониква в всяка моя клетка
в рибонуклеинова решетка
Любовта ти
в мен нараства като язва
кървава зора
във очите се оттича.
Целуни ме
инжектирай вируса дълбоко
докосни ме
нека болката да е жестока
Аз съм.... аз съм твоя жертва
готова съм... готова съм за жетва.
зарази ме с любовта си
докосни ме
вкарай жило във плътта ми
Любовта ти
в мен множи се като вирус
Любовта ти
Любовта ти, ти, ти,
тя прониква в всяка моя клетка
в рибонуклеинова решетка
Любовта ти
в мен нараства като язва
кървава зора
във очите се оттича.
Целуни ме
инжектирай вируса дълбоко
докосни ме
нека болката да е жестока
Аз съм.... аз съм твоя жертва
готова съм... готова съм за жетва.
Етикети:
вирус,
дълбоко,
жертва,
жестока,
клетка,
нуклеинова,
плът,
решетка,
стих,
стихове,
It,
katy perry
8 февруари 2013 г.
Полети
Изпълнение на песента от Любомир Кузев - Полети
Погледнах те, момиче младо,
право в сините очи -
виждам в тях аз птица да лети!
Обзема ли те пак тъга,
ти крилете разпери,
взри се в синевата, полети!
Полети, полети...
Полети, полети...
Взряна в синевата, полети...
Над града, над къщите, колите...
над всичко ти се понеси,
взряна в синевата, полети!
Макар и трудно да е то,
и вятърът да те сломи,
взряна в синевата, ти лети!
Полети, полети...
Полети, полети...
Взряна в синевата, ти лети...
Полети, полети..
Полети, полети...
Далече от тъгата, ти лети...
Полети, полети...
Полети, да, полети...
Взряна в синевата, полети...
Макар небето да е тъмно,
светят там безброй звезди;
право към луната, полети...
Когато заранта отвори
сините си две очи,
знай, че си летяла… и помни!
Да, полети, полети!
Полети, да, полети!
Взряна в синевата, полети!
Погледнах те, момиче младо,
право в сините очи -
виждам в тях аз птица да лети!
Обзема ли те пак тъга,
ти крилете разпери,
взри се в синевата, полети!
Полети, полети...
Полети, полети...
Взряна в синевата, полети...
Над града, над къщите, колите...
над всичко ти се понеси,
взряна в синевата, полети!
Макар и трудно да е то,
и вятърът да те сломи,
взряна в синевата, ти лети!
Полети, полети...
Полети, полети...
Взряна в синевата, ти лети...
Полети, полети..
Полети, полети...
Далече от тъгата, ти лети...
Полети, полети...
Полети, да, полети...
Взряна в синевата, полети...
Макар небето да е тъмно,
светят там безброй звезди;
право към луната, полети...
Когато заранта отвори
сините си две очи,
знай, че си летяла… и помни!
Да, полети, полети!
Полети, да, полети!
Взряна в синевата, полети!
Абонамент за:
Публикации (Atom)