Когато скука

когато скука забива зъбѝте си остри
във тяло
в ум
във душа
и във кости

когато вече ти липсва наслада и чувство
и вяло
с шум
ти твориш
неизкуство

не спирай - лей красоти върху листите бели
без мисъл
с кръв
чудеса
преживелици

не спирай - още е рано очи да затвориш
орисан
пръв
да дариш
духа си на хората

Поглеждам в очите

поглеждам в очите
и всичко е ясно
до края на дните
са слети съдбите
със тебе - Прекрасна -

но ти си далече
мъглата те крие
река бързотечна
съдбата ни пречи
със свойта магия

и много боли ме
защото те няма
до мене любима
но Вярата има
и сила голяма

тя времето спира
тя влюбени сбира

когато повярват
в тях зрънце покарва

Очите смарагдови

в очите ти взирам се
в очите зелени
в тях пее Всемирът
в тях гаснат вселени

в очите ти взирам се
в очите кървящи
за тях пее Лирата
и мъка се ражда

с очите смарагдови
с очите на демон
изчадие Адово
душата превземаш

Женското

когато плаче - палач е -
играе те до съвършенство...
женското си е женско!

блестят в очите лъчите...
потапят те в мигом в блаженство:
женското си е женско!

ще кажа още - че нощем...
(макар да не ѐ хич спортсменско)
женското си е женско!

ти вечно искаш я близко...
и много изпускаш с ергенство -
женското си е женско!

На Маришка и Краси

Приятели любими мои,
от колко знаем се - от век?
Преминахме със вас двубои
и зимни тежки студове!

Желая ви любов и здраве
и още хиляди неща!
На теб - късмет и земна слава!
На него - работа на щат!

На малките - усмивки мили -
и радост, пакости, игри!
И много цели покорили -
в очите огън да гори!

Не искам много - даже нищо -
освен да бъдете до мен...
И аз до вас - чат-пат да пиша -
затоплил ледения ден!

Растете...

растете бързо вие
но сте деца невинни
и криете магия
в душите си - богини -

светът е много тежък
за всяко нежно цвете
а вас ви чакат мрежи
за плът и за сърцето

там може да умрете

растете днес - тревички -
все още свежи чисти
безгрижни ученички
блестят очи - мъниста

съдбата е жестока
душите цапа бели
девойки чернооки
бъдете много смели

но имайте предели

По RHCP - Road Trippin'

сини - очите ти усмихват се -
те слънцето горещо отразяват
сини - в очите греят стихове -
невинните хлапета покоряват

да изпием двамата звездите
да откраднем нашата посока
покорили скуката на дните
на живота слели се с потока

ние вливаме се в океана
там очите ти са сини рани!

Коледа на двама нови приятели

в очите ви виждам света
и бъдеще там ме очаква
че пълни са те с чистота
и няма и помен от Мрака

заселил се в мойта душа

желая ви сила и страст
да гоните своите цели
да бъде Съдбата добра
да бъдете силни и смели

и всичко да става от раз
с крилете си ангели бели
да пазят от злото и вас
с мъниците редом поели

макар и да пада нощта

очите ви още блестят
и бъдеще там ме очаква
и ражда се Новият свят
в останките жалки на Мрака!

Но смърт ти по отива

Черните очи са въглените живи.
Белите нозе - нозе на самодива.
Алено сърце по пътя кръв разлива...

Златните коси - узрял са клас на нива!

Живота носиш ти,
но смърт ти по отива!

Надежда

срещал ли си ти човек
на който искаш да разкажеш всичко
да не можеш на речта да се наситиш
да нямаш срам
и да знаеш че ще те приеме
какъвто си - чепат и странен
нестандартен
всеки срещал го е знам
и когато във очите черни ти погледнеш
и докоснеш плах ръцете бледни
тогава цялата вселена се подрежда
и ражда се звезда-любов
надежда

Щом се завърнеш

щом ти се завърнеш отново
и видя две ясни очи
житейската жлъч и отрова
от мене ще се изличи

тогава ще седнем спокойно
на някоя пейка сами
и темите общи безбройни
ще чоплим до късни тъми

тогава ще бъдем тъй близо
по-близо от огън и дим
сърцето през бялата риза
забързано ще затупти

щом ти се завърнеш отново
и чуя пак нежния глас
в душата ми стари огньове
ще пламнат с изгаряща страст

Какво от мен искаш, поете?

Какво от мен искаш, поете?
Поредната рана в сърцето?
Поредния белег в душата ти?
От нокътя мой отпечатъци?

Какво още имаш да губиш ти?
Още болка в очите учудени?
Разбери - ледено - словото -
сàмо налива отровата!

Какво от мен искаш, поете?
Вериги звънтят на ръцете!
Дали спасител? Палач ли съм?
Истинска само е Жаждата!

Трябва да си

Трябва да си искрена,
трябва да си истинска,
а в очите - бистрите -
да усещам - близка си!

Трябва да си хубава,
в мене да си влюбена!
Да вървим задружно и
да си бъдем нужни!

Трябва да си приказна,
нежна, страстна, искаща!
Да делим и дните си,
сливайки душите!

От вас не искам нищо

знаете ли
вие всъщност не ми трябвате
за да пиша

необходими са ми
капка от очарованието
цвета на очите ви
аленото на устните
овалът на лицето
топлотата на усмивката

нуждая се от
няколко часа присъствие
няколко думи във чата
да усетим същността си
взрели се в душите

вие всъщност не ми трябвате
за да пиша
от вас не искам нищо

но остава отворен въпросът
без диалог без среща
как да ви докосна

изглежда искам нещо?

По MAD TSAI - KILLER QUEEN

ти красива си като богиня
и оазис търсен сред пустиня
устните ти нежни алени
те огньове са заспали
а очите изумрудени
много хора са погубили

Вървя

Вървя.
А пътят става мрачен.
Покрѝва всичко здрачът
с наметалото от мрак.

Кървя.
Очите - рани. Плача.
Ранѐн от злото крача
и разкъсан страдам пак.

Живях.
Умирам днес обаче.
И няма вече начин,
и не зная вече как...

в тоз свят
на светло да изляза.
Изглежда съм белязан
аз от дяволския знак!

В очите сини

в очите сини - дъжд в пустиня
в очите сини - небеса лазурни
в очите сини - сън в градини
в очите сини - урагани бурни

Щом погледна

щом погледна
в сините очи
вечност ледна
в тях личи
непрогледни
облаците в тях
за последно
сторих грях

Виждам очите ти

виждам очите ти
всеки ден и цяла нощ
дните наситени
с чувствения ти разкош
сто въпросителни
режат като остър нож

виждам очите ти
всеки ден и цяла нощ
тъй възхитителни
крият те голяма мощ!

Добре си поживя

дотук добре си поживя
сега е време да пораснеш
и да отвориш своя свят
за две очи и поглед ясен