Рани отворени

през раните отворени
нахлуват мисли
- спомени -
кървящи и отровени

светът бе зъл
- жесток -
не станах вълк
- далече Бог -
от мене е

животът в мрак
- вина -
е моят знак
а ти - Жена! -
спасение

в очите ми стъписани
спят мъки
- ненаписани -
на болка съм орисан

Женското

когато плаче - палач е -
играе те до съвършенство...
женското си е женско!

блестят в очите лъчите...
потапят те в мигом в блаженство:
женското си е женско!

ще кажа още - че нощем...
(макар да не ѐ хич спортсменско)
женското си е женско!

ти вечно искаш я близко...
и много изпускаш с ергенство -
женското си е женско!

На Снежана

Време е да почетем
твойта скромна доброта.
Няма капка корист в теб,
само светла чистота!

Давай все така - с любов -
близките поддържай ти.
Нόси този благослов
сбъднати мечти.

Колко много ти дължим -
няма туй добро цена.
Вечно близо ще държим
тебе - святата жена!

На една ПРИЯТЕЛКА

Нека волята ти да расте,
редом с двамата мъници...
В тебе крие се едно дете -
волно като птица!

Нека в тебе аленият плам
да изгаря всичко гнило...
Колко много сила носиш
- знам -
но оставаш все тъй мила!

---

Греят в погледа звезди -
с бяла райска светлина.
Този стих за теб родих:
Светла Истинска Жена!

Осми март - ЖЕНИ!

Дъщеря си, майка и сестра -
тъй красива,
толкова добра!
Ти Живота носиш и крепиш.
В меки устни
нежна страст кипи!

За теб се борим, страдаме и мрем.
За теб едничка - ти да си добре!

Ти Създаваш - раждаш - и в зори
в тебе пламък
ален пак гори!
И в очите грее светлина -
тъй прекрасна...
Вечната ЖЕНА!

Човек като всички

Ти си просто човек - като всички -
защо ли обаче не вярвам в това?
Ако беше жена ти - безлична -
тогава защо ли са тези слова?

Ти си нещо различно - и чуждо -
на цялата злоба и мрак на света.
И във мене сега се пробужда
поляна, изпълнена с думи-цветя!

Ослепял от светлина

Ослепял от светлина,
кървя от хилядите рани.
Оглушал от тишина,
протягам разранени длани.

И, запратен в тъмнина,
умирам в черните юдоли.
О, спаси ме - ти, Жена! -
от ада мой, горещо моля!

Ти всъщност не искаш

ти всъщност не искаш
да спре да боли
умираш за близост
затуй си потиснат
далеч е нали?

на теб не е нужно
да имаш и мен
и другите дружки
макар и на ужким
изглеждаш смутен...

ти всъщност не искаш
да спре да кърви
душата изстискал
ти все я притискаш
напред да върви!

на тебе ти трябва
добричка жена
парите - за хляба
любов не отслабва
щом Тя е една!

Жена

... а не искам тебе всъщност
искам някой да ме разбере
аз не виждам вашта външност
плувам в буйното море
в море от чувства и емоции
в морето от ЧОВЕЩИНА
и там Кралица е една
вечната
великата
могъщата
ЖЕНА!

... и не искам аз плътта ти
искам твоя дух "кристален мраз"
както казал е Поетът кратко
но какъв поет съм аз?
сляп съм за човешките пороци
виждам само ДОБРОТА
а доброто строго варди
и там Богинята една
вечната
жестоката
прекрасната
ЖЕНА!

Фар

фар самотен на ръба
туй е твоята съдба
но голямата вълна
щом удари те (Жена!)
ще узнаеш ти това -
да я покориш живя!

Жена - ти за мен си...

жена!

ти за мен си божество
жестоко и далечно
стиховете - тържество
и обреченост

жена!

ти за мене си казън
ужасна и чудесна
от любов съм белязан
зреят песните

Жената е жена

жената е жена на всяка възраст
понякога река - друг път е бързей
мъжът обича тя щом той е дързък
а той обича я до края кървав

Не мислех, че мога

не мислех че мога
да чувствам отново
ни лед нито огън
ни сладка отрова
а вашата дрога
жени
с която готови
сме ний за войни
с която и Бога
забравяме в миг
защото сте вие
и мрак и светлик

но явно се случи
и ето че днес
във мен се отключи
нездрав интерес
към женския род
и ето получих
цел в моя живот
жена
звезда в небосвод
в деня светлина
в реката ми брод
която за мене
е огън и страст
и цяла вселена
заклевам се аз!

Дали жената е змия

дали жената е змия не зная
но зная че змията ни е
изгонила от рая
и ако двете са били змии
тогава нищо чудно
че щом жената те обвие
започват всичките злини

Подари ми луна

подари ми луна
подари ми дъга
звездна нощ подари ми
ще ти стана жена
но ще носят тъга
дните непоносими

ти подай ми ръка
давай точно така
нека танца подхванем
аз ще бъда до теб
и през вихър свиреп
и докрай ще остана

Жена, богиньо вечна!

Жена, богиньо вечна!
Подай ръка и в мен река
потича бързотечна!

Жена, кралице нежна!
Аз рицар съм и в боя пръв
дори и безнадежден!

Жена, принцесо бледа!
Твой съм жених, и с този стих
стопявам взора леден!

Твойто име е жена

твойто име е жена
а жена звучи ми гордо
във очите тишина
на последните акорди

твойто име е жена
а това е нещо свято
заблестяла в светлина
населяваш ти земята

твойто име е жена
а жена звучи красиво
нямаш никаква вина
че Природата загива

Името ти е жена

името ти е жена
плод в утробата си носиш
повод ставаш за война
и за хиляди въпроси

името ти е жена
и природата пробуждаш
в теб събираш светлина
и отдаваш я при нужда

името ти е жена
нов живот в света въвеждаш
в тези тежки времена
носиш вяра и надежда

Дяволът и поетът

Луцифер, Велзевул, Мефистофел,
имам много имена,
и във тези кратки строфи,
ще говорим за шедьоври -
по очите на жена!

Този, който пише тука стихове,
надява се на слава,
и макар да е от тихите,
и макар да хваща шрихите,
не му се получава!

Тука идва моят ред - готов съм,
и малко да помогна,
идва тук: идея нова,
идва там: и е готово -
душа да взема мога!

И ето че поетът в ад се пържи,
но аз не съм доволен,
цял живот бил е в кърви,
в казана скача бърже,
за още огън моли!

Но аз съм хитър и разбирам,
че трябва да го върна,
там горе бавно да умира
той без изобщо да разбира
защо в поет се превърна!

По Loreen - Euphoria (по слух)

Защо... не може този миг
да продължи във вечността?
Защо... когато сме сами
не се множи и любовта?

Нощта... красива е жена
и красотата ѝ гори...
Нощта... отвежда на война
тя в тишината с рой искри!


Еуфория...


С всеки дъх, който поемам,
вдишвам теб!
С всеки връх, който превземам,
в мен растеш!

Само аз и ти в безвремие!
Нашите мечти в поемите!
Отиваме нагоре-горе-горе!
Високо във простора-ора-ора!


Еуфория...


Ти и аз - сами във Вселената.
Ние-сме-така-свободни...
Наште страхове покорени са!
Имаме-криле-господни...

С всеки дъх, който поемам,
вдишвам теб!
С всеки връх, който превземам,
в мен растеш!