Името ти е жена

името ти е жена
плод в утробата си носиш
повод ставаш за война
и за хиляди въпроси

името ти е жена
и природата пробуждаш
в теб събираш светлина
и отдаваш я при нужда

името ти е жена
нов живот в света въвеждаш
в тези тежки времена
носиш вяра и надежда

Аз жена съм

аз жена съм
господарка на всички съблазни
аз жена съм
надалеч от утробите празни
аз жена съм
съгрешилите тежко наказвам
аз жена съм
тъй обичана колкото мразена

На земята утробата

На земята утробата суха е,
неоплодена тя ридае...
Ах, молбите небето не чува ли,
че тежка нашата съдба е!?

Нека вятър довее ни облаци,
и дъждът я нежно ороси...
Чуй ти молбите наши и болката,
виж и тези горчиви сълзи!

На земята утробата суха е,
а Природата за молби глуха е!