От очите кървави

от очите кървави сълзи се ронят
уста - проклинат Бога -
а в душа обречена пълзи стар спомен
едно тъжовно - сбогом! -

и ръцете сключват се в прегръдка нежна
- но само въздух срещат -
ах къде изчезна моята надежда
тя - лед и жар гореща? -

EVA - discord

ти беше извор
ти беше истина

ти беше избор
ти беше искана

но днеска ножа ти
заби във кожата

кърви сърцето ми
съдби преплетени

сега разкъсани
и твърде късно е

за думи нежни и
умря надеждата

сега е мъката
и рай и пъкъла

ти беше муза
ти бе богинята

сега е пустош
и рана зинала

За вас любими

Боли ме!
Ах, само как ме боли!
Чувствах сякаш
винаги с мен сте били...
На утрото в лъчите,
на мрака
в тъмните мъгли...
На вас аз можех да разчитам.
А днес се срути замъкът
игли
забиват се в плътта ми нежна
угасва пламъкът
надежда
вече няма
една
голяма
рана
само
кърви и със кръвта ми
изтичат стихове и рими.
За вас, любими!
Боли ме!

На младите девойки

колко сте крехки
нежни и бели
малки кокетки
вече узрели

как да ви кажа
колко сте смели
цялата жажда
смешните цели

колко жестоко
този свят мачка
вас - пъстрооки -
и за играчки

ставате скоро
има надежда
вън от затвора
лъч се процежда

силни бъдете
в мрака на дните
нежното цвете
да съхраните

вие сте китки
нежни и бели
водите битки
вече узрели

Кинжал

сто пъти ти заби кинжала
без жал
във тръпнещото тяло
с печал
умря надежда бяла

цяла
във мрака изгоряла

Колко бързо

Колко бързо изчезна чувството наситено,
сякаш влезе във бездна докрай неизпитано!

Колко бързо копнежите нежни загинаха,
сякаш глътна ги паст безпощадна и зинала!

Колко тъжно живота човешки подрежда се,
щом ранена и кървава гасне надеждата...

Няма болка, но няма и радост във дните ми,
сякаш влезе във бездна любов неизпитана!

Надежда

срещал ли си ти човек
на който искаш да разкажеш всичко
да не можеш на речта да се наситиш
да нямаш срам
и да знаеш че ще те приеме
какъвто си - чепат и странен
нестандартен
всеки срещал го е знам
и когато във очите черни ти погледнеш
и докоснеш плах ръцете бледни
тогава цялата вселена се подрежда
и ражда се звезда-любов
надежда

Дай ми

дай ми болка
дай ми мъка
чувство някакво поне
твърде дълго
този пъкъл
срива ме на колене!

дай ми нежност
дай ми сила
нека се роди любов
и надежда
лекокрила
ме повика с птичи зов!

Няма любов

няма любов няма и похот
угаснаха всичките чувства
тръгнаха те както дойдоха -
душата отново е пуста

няма живот няма и смисъл
не виждам и капка надежда
Господ така лошо орисва
чадата любими изглежда

Болка

отнеха ми болката
просто я взеха
и толкова!
ще живееш добре
рекоха
млад да си вечно
и силен и смел
искаш ли?

никога!

прости им боже
невежи са
не знаят че
с болката вземат
надеждата!

без болка животът
безсмислен е
няма без зло
и добро
без лъжа няма
истина!

Надежда тука всяка оставете

През пръстите процеждат се куплети...
"Надежда всяка тука оставете!"
Тук място е където вяра няма.
Където смърт остава само. В пламък.

И Хаосът в очите се събира...
"Надежда тука няма. Тя умира!"
А много бавно мъката убива.
Убий душата за да си щастлива!

Не зная как изглеждаш

не зная как изглеждаш
а образът лежи във мене
и някаква надежда
и няколко копнежа
създават тези сто вселени

не зная как изглеждаш
и няма как да те опиша

без смисъл всяка нежност
във мисъл безметежност
все още всичко е излишно

Името ти е жена

името ти е жена
плод в утробата си носиш
повод ставаш за война
и за хиляди въпроси

името ти е жена
и природата пробуждаш
в теб събираш светлина
и отдаваш я при нужда

името ти е жена
нов живот в света въвеждаш
в тези тежки времена
носиш вяра и надежда

Бившите любови

снощи танцувах до късно
танцувах аз на гроба
на бившите любови

снощи ми беше весело
и пеех на песните
на обичи есенни

снощи сънувах звездите
изцеждах отровата
на бившите любови

(течеше със сълзѝте)

остана надеждата

Като те гледам

защо като те гледам ми се струва
че в друг един свят съществуваме
или сме съществували
като едно цяло
и опознал красивото ти тяло
докоснал съм душата бяла

защо като те гледам ми изглежда
че има някаква малка надежда
на Мойрите преждата
да ни срещне насаме
и вкусил тялото ти - светъл мед
да помня вечно тоз момент

защо като те гледам аз усещам
че някога съм те посрещал
или скоро ще се срещнем
и ще пламне огън
от болка радост и тревога
който ще е като сладка дрога

Какъв приятел съм?

Какъв приятел съм, ако не забележа
как душата ти кърви,
как през огъня вървиш,
как разбита си на две и без надежда?

Какъв приятел съм, ако не ти предложа
ръката своя и съвет
или простичко - Привет! -
и да изслушам тихичко проблемът сложен?

Слънчево дете

слънчево дете
с душата си света докосваш
той лош е и нечестен
но обич отчаяно проси
слънчево дете
в душата си любов ти носиш
в тебе ражда се
расте
редом с жаждата
всичко да опиташ
слънчево дете
така си любопитно
сърцето пълно е с въпроси
в стихове подреждаш ги
живее в теб надеждата
дълбоко там където Те
не могат да я сгазят
слънчево дете
ти трябва Огъня да пазиш

Две-трети от живота

две-трети от живота
минават в магазина
работя в обществото
на роми пет-шестима

две-трети от живота
продавам зарзавати
от радиото ноти
на чалгите познати

какво да правя вече
ми иде да се беся
без висше е далече
чиновник да се сместя

децата - малки учат
жената вечно зяпа
ако не беше кучка
аз нямаше да драпам

отникъде надежда
животът - забуксувал
така се то нарежда
че трудно съществувам

Светлина божествена

светлина божествена процежда се
иззад планината
тя в сърцата ни носи надеждата
вяра в чудесата

Когато

когато си тъжен, когато си сам,
когато си длъжен на някой голям,
когато боли те, когато кървиш,
когато сълзиш ти и хич не върви,
когато е мъка и всеки твой ден,
когато с разлъка оставаш студен...
тогава с надежда вдигни ти очи,
тогава със нежност света докосни,
тогава със вяра криле разпери,
тогава ти звяра със меч прободи,
тогава ти просто се усмихни
и с любовта си света промени.