Приятели мои

приятели мои
този стих е за вас
след всички завои
след всички двубои
научих това:
вие сте за мене
опора и светлик
хиляди вселени
във вечност и във миг
вие сте и котва
в буен океан
мечът мой и щитът
щом се заприготвям
за кървавата бран
последната защита
от злобните езици
и пак сред вас намирам
спътниците верни
и нежни хубавици

но всички тези рими
без вас са просто срички
приятели любими
ужасно ви обичам!

Прокълнат

... и питате често
защо пиша много
за вас е зловещо
как малкото нещо
обличам във слово

понякога става
понякога - хич
защо продължавам
не пиша за кич

не пиша за слава

а просто така
защото във мене
потича река
на цели вселени
подавам ръка

в света да покълнат
подобно цветя
макар и прокълнат
да дам красота
додето помръкна

додето умра...

Какво съм?

оглежда се всичко във мене
но не съм огледало
улавям и дребни промени
и облаци в бяло
и части от цяло
във мене живеят вселени
но не съм огледало

лежа не задавам въпроси
само този:
какво съм?

По-силно е от мене

Какво да правя - по-силно е от мене!
И не за слава. Съдбата не променя.

Лекува всичко - най-кървавите рани!
Така обичам. Така подавам длани.

И дар сърдечен най-прелестен създава!
Той крие вечност. И почит заслужава.

Какво да правя - по-силно е от мене!
Ще продължавам... Творец съм на вселени.

Нещо с мен се случва

нещо с мен се случва
а не знам какво
нещо се раздува
нещо се отключва
ставам сякаш
ново същество!

всичко се променя
идва наместо
става нещо с мене
раснат грозд вселени
гасне мрака
осветен с любов!

Не зная как изглеждаш

не зная как изглеждаш
а образът лежи във мене
и някаква надежда
и няколко копнежа
създават тези сто вселени

не зная как изглеждаш
и няма как да те опиша

без смисъл всяка нежност
във мисъл безметежност
все още всичко е излишно

Авторка, писател и поет

Авторка, писател и поет,
и от теб Вселени бликат!
Знаеш няколко езика
и с малко повече късмет
скоро ще бъдеш велика!

Ръцете ти силни

ръцете ти силни прегръщат
назад те обратно ме връщат
когато невинна и нежна
аз пълна бях с детски надежди
очите ти в мойте се взират
душата ми тебе избира
за спътника верен до мене
във всички игри и вселени

Искаш ли?

Искаш ли да ги унищожа
- чувствата -
които за мен са безценни?

Те в гърдите мои се множат
- лудост е -
да спирам огромния ледник!

Или пък искаш да трия
- думите -
в сърцето дълбоко родени?

Нали това ще ги убие
- струните -
с които създавам Вселени!

С тебе само да чатя

с тебе само аз искам да чатя
ти единствена сгряваш душата
когато навън е студено
в очите ти цели Вселени
звездите се раждат и гаснат
в сълзите ти бистри и ясни
носят думите ти топлината
на вулканите и на слънцата

Ръцете ти разгарят пожари

Ръцете ти разгарят пожари,
но ти изобщо не париш...

Нима в студ ме завари?


В очите ти се раждат Вселени,
с никого несподелени...

Защо страниш от мене?


А тялото ти е олтар свещен,
от никой недокоснато...
Но зная, че ще дойде ден
да отговориш на въпросите!

Атомна електроцентрала

Аз съм дива, луда и щастлива,
и във мен енергия прелива
като в ядрена централа
елекричество съм цяла
аз съм пламък
аз съм лава
аз горяща съм жарава
доближиш ли ме,
внимавай
можеш ти да съжаляваш
който много приближи ме
може гръм да го удари
може огън да го пари
може ток да го запали

Но допусна ли те близо
ще видиш ти Вселени
от мене
    сътворени
ще видиш светове
целите във цветове
ярки и красиви
ще видиш теменуги диви
ще видиш и дървета сини
червени и лилави
ще видиш птици, мишки, динозаври...

Но ако още по-навътре влезеш
ще ти се изплезя
и ще видиш ти момиче малко
да държи в ръцете си близалка
тук, в ядрото на душата ми
аз дете съм
и забиеш ли камата си
ще падна кървава и мъртва
затуй и пазя тъй ревниво
момичето във мен игриво.