Показват се публикациите с етикет мене. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет мене. Показване на всички публикации

1 март 2021 г.

Обичаш ли ме?

Обичаш ли ме? Не?
Тогаз очите кадифени
забий като ками във мене,
нека потече кръвта гореща,
ще скимтя,
ще плача
и ще стена,
и във рая ще се срещнем
с теб, бъди благословена!

16 април 2019 г.

Пътуване в автобуса

Пътувах си вчера със рейса.
Бях влязъл за малко у фейса,
когато качи се девойче,
попита дали е свободно.
"Свободно е!" рекох "За тебе!"
С жест един съвсем непотребен.
Автобусът пътуваше бавно,
а на мен не ми беше забавно,
защото я виждах как чати,
с хора от мен по-непознати!
Докосваха се раменете,
за кратки минути блажени,
аз мислех трепетно как цвете
ще има за спомен от мене!
Някой ден...
А сега седяхме толкоз близо!
Че направо бе голяма низост
да се правя, че не виждам
хубостта й как приижда
към мене пропита с парфюма
и да не продумам и дума!
Налегнаха ме тежки мисли -
от близост дали има смисъл,
когато чатиш в прозореца
така далече от хората,
и всъщност си извън света
сляп за толкоз красота!

Пътувах вчера в автобуса
и шанс прекрасен аз пропуснах...

8 ноември 2018 г.

Ръцете ти разгарят пожари

Ръцете ти разгарят пожари,
но ти изобщо не париш...

Нима в студ ме завари?


В очите ти се раждат Вселени,
с никого несподелени...

Защо страниш от мене?


А тялото ти е олтар свещен,
от никой недокоснато...
Но зная, че ще дойде ден
да отговориш на въпросите!





18 септември 2017 г.

Истинска си

Писах... писах много
за измислена представа
а сега? сега не мога
ти пред мене оживяваш
не идол красив и студен
във ярък безоблачен ден
жена си от плът и от кръв
в която животът със стръв
се е впивал
оставяйки не един белег
всичко живо
е вкусвало Нейното жило
но ти си силна
и смела,
и добра,
и мила,
и толкова, толкова земна
истинска си като
земята черноземна
като небето
просторно и лазурно
като морето
разпенено и бурно
ти си истинска
само когато сме двама
останалото е мъчение
всичко друго е измама
всяка дума
всеки стих
и всяко изречение

3 юни 2017 г.

Ледената стена

Порив, угасен без време -
ледена стена пред мене:
спира всяка ласка,
всеки огън гасне.

Блъскам си главата в нея,
без да мога да живея.
И целувки няма,
тъй е тя голяма.

Порив, угасен без време -
ледена стена пред мене.
Ще умра самичък
в лед. Това е всичко.