Ръцете ти разгарят пожари,
но ти изобщо не париш...
Нима в студ ме завари?
В очите ти се раждат Вселени,
с никого несподелени...
Защо страниш от мене?
А тялото ти е олтар свещен,
от никой недокоснато...
Но зная, че ще дойде ден
да отговориш на въпросите!
но ти изобщо не париш...
Нима в студ ме завари?
В очите ти се раждат Вселени,
с никого несподелени...
Защо страниш от мене?
А тялото ти е олтар свещен,
от никой недокоснато...
Но зная, че ще дойде ден
да отговориш на въпросите!
Няма коментари:
Публикуване на коментар