И тежест, и болка...

... и тежест и болка
и думи отровни
на ад обиколка
и чувства лъжовни

... и мъка и горест
и тежка раздяла
и рани отворени
душа оцеляла

... живей без надежда
от жажда белязан
без обич и нежност
и гняв неизказан

Какво от мене искаш?

какво от мене искаш - Свят? -
пред теб да коленича?
не съм ли твой прекрасен цвят?
защо не ме обичаш?

какво желаеш ти - Съдба? -
сък сух - да се пречупя? -
така ми писна таз борба!
любов не можеш купи!

какво желаеш ти - Живот? -
докрай да ме съсипеш?
наместо гордо същество
да бъда лигльо хлипащ?

не виждаш ли че съм ЧОВЕК
и мога да се боря?
и в мене кан един зове
и с него днес говоря!

Камъкът помни

гледай тези скалѝ
пазят тайни вековни
вардят волни орли
битки стари съдбовни

имат сили във тях
толкоз те са огромни
знаят мъка и грях
камъкът помни

носят кърви и кост
дълго през вековете
стават връзка и мост
сливат те световете

ражда земната гръд
фигурите огромни
те са право и съд
камъкът помни!

Пусни ме

пусни ме ти хало проклета
това ли е рай за поета
ужасни куплети
да пише
излишно!

не искам твоята магия
накрая знам тя ще убие
каквото аз крия
в сърцето
ми клето!

пусни ме ти грозна горгоно
живееш във мен като спомен
жестока огромна

над мене надвесена
поезия!

Свърших с тебе

свърших с тебе!
засега!
стига трепет!
блян! нега!

от тебе нямам нужда
и вече си ми чужда

от мен излез ти
Поезийо!

дадох ти каквото можех
даде ми каквото ти успя
беше тъй блажено Боже
и душата ми запя

свърши всичко! край!
пъкъл! сън! и рай!

от мен излез ти
Поезийо!

ИД на майка ми

Неуморна, упорита -
нека бъдат светли дните!
Добродушна, светлочела -
продължавай да си смела!

А какво да пожелая?
Радост всеки миг до края!
Светло името "Мария"
Грей в душата ти магия!

Не за слава

лесно е да пишеш
разни думи
само че излишно

трудно е да нижеш
срички умни
огън щом те движи

станеш ли поет ти
с нежни струни
щом редиш куплети

само не забравяй
няма суми
бисери остават

времето не дава
да порасне плява

горѝ
творѝ
но не за слава!

Това е живота

това е живота - няма нищо друго
скучната работа
фитнеса - от време на време
съпругата
парите за хляба

това е живота - нищо друго няма
жалките хобита
писане - от дъжд на вятър
чудо голямо
нали сме си роби

това е живота - нищо повече
във вените отрова

Животът е борба

животът е борба
- туй всички знаем -
а сляпата съдба
- не дава в заем -
ни хапка хляб
ни въздух дъх
вода ни глътка
съдбата - хрътка -
те ръфа с бяс
пред ней си слаб
скимтиш на глас

но с воля - с жар -
намираш цяр
вървиш напред
през огън - лед -
и с твоя път
пълзиш в светът
обаче знай
че иде край
когато спреш
и ще умреш

и сам сред всички хора
ти трябва да се бориш!

Спиш ли народе?

и всички ни мачкат
"царица - парица" ли?
царица е пачка!

на пътя убиват
от глад и от жажда
умираме
бъдете щастливи!
тъпаци се раждат
не спираме

спиш ли народе
или си във кома
враг те прободе
къде ти е спомена

великите канове
които те водеха

спиш ли народе
убиват ти рожбите
уж си свободен
а мачкат те вождове

да мърдаш не можеш

спиш ли народе?

Мълчиш

Мълчиш. Не казваш нищо.
А толкоз те обичам!
Горчиш. Нападаш. Хищна.
А мъничко момиче!

Сълзи. Под маската напират.
Пълзи... във мене язовирът.

Очи. Във мене впиваш.
Какво ли толкоз търсят?
Личи. Не си щастлива!
Не ти е нужна мъдрост!

Гори. В сърцето огън жарък.
В зори. Ще бъде твой подарък!

Песен тъжна

Песен тъжна пиша.
Не за теб е тя.
Няма тъжно нищо
в любовта.

Искам просто глътка
поетичен плам.
Стиховете - хрътки -
гонят теб насам.

Нека да подишам.
С муза - самота.
Няма трудно нищо
в любовта.

Искам аз почивка
от любовна жар.
После със усмивка
ще се издължа.

Дефиниция

какво ме дефинира
като писател и поет
на думи язовира
и чувствата:
- реки безчет! -

ненужно е да чакам
аз някой друг да оцени
да види в мене мрака
душата моя:
в съсипнѝ!

когато ми се пише
не може никой да ме спре
не знае никой нищо
за сърцето ми:
- море! -

Защо ни пишеш?

защо ни пишеш - питаме
ний - срички - думи - редове
че явно нужен - ритъмът -
поддържа твойте стиховѐ

нима ти искаш римите
да кажат чувства - бесове! -
другарите - любимите -
изпълват твойте стиховѐ

и лириката стига ли
да пълни твойте часове
и песните издигат ли
тях - искрените стихове

Тъмни сенки

навярно мислите си че ми дреме
за вашите оценки
за мен сте тъмни сенки
и просто ви отделям време

помѐжду другите задачи
и нищо точките не значат
не сте ни съдията
ни палачът
и няма зарад вас да плача

не си мислете че се определям
със мнението ваше
и липсата ме плаши
на коментари изветрели

това което представлявам
добре разбирам и е ясно
макар и не така прекрасно
не е написано за слава

Какво изисквам

какво от вас изисквам
- ах мили мои думи -
аз чувствата изтисквам
- на лира нежни струни -

макар да сте еднакви
- понякога банални -
спасявате от мрака
- вий клетчици кристални -

и още ви очаквам
- душата да запалите -

Какво ти пука?

какво ти пука кой ти пише
и кой гласува с точки днес
нима не виждаш - туй излишно е -
не представлява интерес

нима не знаеш - вота чужди -
не ще те топли - ама хич -
и всъщност виждаш - няма нужда
да се храниш със трохи

така че просто публикувай
но и изобщо не мислѝ
и весело със тях общувай
че няма смисъл да боли

Защо с мен танцуваш

нима забрави защо с мене танцуваш
защо ме обичаш колкото ТЯХ
забрави ли - само аз те лекувам -
грешиш с мен без грях

нима забрави защо с мене общуваш
защо ти припомням всеки момент
забрави ли - само аз съществувам
когато ти си ранен и сломен

На Деница

Каква сте, моля? Офицер?
Навярно всички ви се кланят...
Красивото добро лице
и нежни мраморни ръце
в душата вечно ще останат!

Говорим ние. И какво?
Навярно няма да се видим...
Такова мило същество
сред грозно тъпо общество
във стих желая да иззидам.

Любов разлистена

любов единствена
любов щастлива
бреза разлистена
сълза горчива

върни си спомена
върни искрите
прости погромите
прегръщай дните

любов загубена
любов кървяща
животът груб е бил
дърво не ражда

върни си огъня
върни съдбата
далеч е богът ти
но той е вятър

По Avicii - Hey Brother

здравей сестрице
как живееш хубавице
лека ли ти е съдбата
или тегли те далеч душата

здравей мой братко
как живееш казвай батко
тежка ли е ориста ти
или рееш се с орли крилати

сестричке мила знаеш
през пъкъла и рая
за тебе ще премина

тъй липсваш ми откак заминах

ти братко скъпи слушай
у нас е страшна суша
и тебе всички чакат

отиде си - и падна мракът

здравей сестрице
с криле на птица
при вас ще се завърна
и пак ще те прегърна

здравей мой братко
толкова ще бъде сладко
отново да видя очите
по света тъй дълго скитали

В душата дълбоко дълбоко

в душата дълбоко дълбоко
бушува море от сълзѝ
съдбата жестока жестока
сърцето ми с болка сразѝ

изгубих и път и посока
отрова в гърдите пълзи
на кървави рани потока
тече под скърбящи брези

От очите кървави

от очите кървави сълзи се ронят
уста - проклинат Бога -
а в душа обречена пълзи стар спомен
едно тъжовно - сбогом! -

и ръцете сключват се в прегръдка нежна
- но само въздух срещат -
ах къде изчезна моята надежда
тя - лед и жар гореща? -

Аз съм огнище

днес съм огнище - с пепел изстинала
днес аз съм нищо - ледена истина

утре съм пламък - паля пожарища
чист огън само - болка изгаряща

няма отмора - феникс - прераждам се
гния в затвора - мъчи ме жаждата

после излизам - милва ме слънцето
с лъч ме пронизва - чувствам и зрънцето

чувствам Всемира - всичко у мене е
музика свири - в миг! - сътворение

Когато не знаеш защо те боли

когато не знаеш защо те боли
когато ума ти засенчват мъгли
когато в сърце се забиват игли
когато не знаеш защо те боли

и огън горѝ те и давиш се в мрак
преди тъй си страдал - сега страдаш пак
и няма надежда - а няма и знак
и огън горѝ те и давиш се в мрак

какво си направил - за бога - какво?
че ти си такова добро същество!
нима нямаш в място в това общество?
какво си направил - за бога - какво?

наказа те някой и гърчиш се ти
подобно влечуго умряло почти
кръвта ти изстива и с нея - мечти -
наказа те някой и гърчиш се ти

когато не знаеш защо те боли
когато навънка и в тебе вали
ах нека магията Той развали
и нека до утре да спре да боли