12 юли 2026 г.

На Деница

Каква сте, моля? Офицер?
Навярно всички ви се кланят...
Красивото добро лице
и нежни мраморни ръце
в душата вечно ще останат!

Говорим ние. И какво?
Навярно няма да се видим...
Такова мило същество
сред грозно тъпо общество
във стих желая да иззидам.

Любов разлистена

любов единствена
любов щастлива
бреза разлистена
сълза горчива

върни си спомена
върни искрите
прости погромите
прегръщай дните

любов загубена
любов кървяща
животът груб е бил
дърво не ражда

върни си огъня
върни съдбата
далеч е богът ти
но той е вятър

По Avicii - Hey Brother

здравей сестрице
как живееш хубавице
лека ли ти е съдбата
или тегли те далеч душата

здравей мой братко
как живееш казвай батко
тежка ли е ориста ти
или рееш се с орли крилати

сестричке мила знаеш
през пъкъла и рая
за тебе ще премина

тъй липсваш ми откак заминах

ти братко скъпи слушай
у нас е страшна суша
и тебе всички чакат

отиде си - и падна мракът

здравей сестрице
с криле на птица
при вас ще се завърна
и пак ще те прегърна

здравей мой братко
толкова ще бъде сладко
отново да видя очите
по света тъй дълго скитали

16 януари 2026 г.

В душата дълбоко дълбоко

в душата дълбоко дълбоко
бушува море от сълзѝ
съдбата жестока жестока
сърцето ми с болка сразѝ

изгубих и път и посока
отрова в гърдите пълзи
на кървави рани потока
тече под скърбящи брези

9 януари 2026 г.

От очите кървави

от очите кървави сълзи се ронят
уста - проклинат Бога -
а в душа обречена пълзи стар спомен
едно тъжовно - сбогом! -

и ръцете сключват се в прегръдка нежна
- но само въздух срещат -
ах къде изчезна моята надежда
тя - лед и жар гореща? -

Аз съм огнище

днес съм огнище - с пепел изстинала
днес аз съм нищо - ледена истина

утре съм пламък - паля пожарища
чист огън само - болка изгаряща

няма отмора - феникс - прераждам се
гния в затвора - мъчи ме жаждата

после излизам - милва ме слънцето
с лъч ме пронизва - чувствам и зрънцето

чувствам Всемира - всичко у мене е
музика свири - в миг! - сътворение




Когато не знаеш защо те боли

когато не знаеш защо те боли
когато ума ти засенчват мъгли
когато в сърце се забиват игли
когато не знаеш защо те боли

и огън горѝ те и давиш се в мрак
преди тъй си страдал - сега страдаш пак
и няма надежда - а няма и знак
и огън горѝ те и давиш се в мрак

какво си направил - за бога - какво?
че ти си такова добро същество!
нима нямаш в място в това общество?
какво си направил - за бога - какво?

наказа те някой и гърчиш се ти
подобно влечуго умряло почти
кръвта ти изстива и с нея - мечти -
наказа те някой и гърчиш се ти

когато не знаеш защо те боли
когато навънка и в тебе вали
ах нека магията Той развали
и нека до утре да спре да боли