В душата дълбоко дълбоко

в душата дълбоко дълбоко
бушува море от сълзѝ
съдбата жестока жестока
сърцето ми с болка сразѝ

изгубих и път и посока
отрова в гърдите пълзи
на кървави рани потока
тече под скърбящи брези

Имайте мечти

Над морета, океани, ние с теб летим
и от кървавите рани
на разкъсаните длани капе кръв и дим.

Над лъжи и над измами, истини творим
и от царския ни замък
иде огнения пламък - нов, непобедим!

Над морета, океани, ние с теб летим
и от нас дано остане
силно, искрено послание - имайте мечти!

Ти искаш да спреш

Ти искаш да спреш...
потока от тебе извиращ!
Вулканът горещ,
със лава, която напира!
Безкрайно море,
разяло брега на Всемира!
Река пълноводна,
Океан страховит...
Душата свободна,
когато кърви...
Пиши по-добре,
строши ли стена язовира!

Жена

... а не искам тебе всъщност
искам някой да ме разбере
аз не виждам вашта външност
плувам в буйното море
в море от чувства и емоции
в морето от ЧОВЕЩИНА
и там Кралица е една
вечната
великата
могъщата
ЖЕНА!

... и не искам аз плътта ти
искам твоя дух "кристален мраз"
както казал е Поетът кратко
но какъв поет съм аз?
сляп съм за човешките пороци
виждам само ДОБРОТА
а доброто строго варди
и там Богинята една
вечната
жестоката
прекрасната
ЖЕНА!

Морето

морето днес е божествено
а твоето тяло - тъй женствено
и нека замлъкнат езиците
свободни сме ний като птиците

защо са ни нужни и дрехите
хвърляй ги заедно със чехлите
и нека попиват телата ни
лъчите горещи на лятото

Остров

в мрака син тъмнее остров
от водата се подава
- удавник във море дълбоко -
небето черно е жестоко
и агонията продължава

в мрака син тъмнее остров
или сянка е на Господ

Защо ме мъчиш момиче

защо ме мъчиш момиче
не виждаш ли
сълзите ми изтичат
не виждаш ли
как силно те обичам
не виждаш ли
в очите мои лъчите

защо ме мъчиш момиче
не чуваш ли
устата как те наричат
не чуваш ли
словата как аз заничам
не чуваш ли
в сърцето мое морето

защо ме мъчиш момиче
не чувстваш ли
огньове как ме изпичат
не чувстваш ли
на нищо днес не приличам
не чувстваш ли
в душата моя сланата

Двама с теб на кея

Двама с теб на кея -
смеем се и пеем.
Двама край водата,
пляскаме с краката!

Двама край морето -
твое е сърцето ми!
Двама с теб на кея,
всъщност сам съм с нея...

Любовта е измама

Знаеш ли... любовта е измама...
Любовта е една... кална... яма...
а аз съм... на дъното... паднала...
на кал съм се вече разпаднала...
отгоре... морето... бушува се...
и там са... живеят ми... чувствата...
и там са... узряват... творбите ми...
в море... от лъжи... и от истини!

Море или момиче

Върви едно момиче
към морето -
на русалка прилича,
но е малко различно
във лицето,
разкрило се частично,
но леко иронично
аз се питам:
дали морето там бурно
е по-красиво,
или момичето нежно
води по прелест,
макар и със белег
в душата?
А може би заради него
именно,
и заради солта в сълзиците,
по-красиво е момичето!

Кръвта ти - разтопена лава

Кръвта ти - разтопена лава,
в гърдите ти парчета плават
от разбити кораби-любови,
за наслади винаги готова,
ти погребваш старите в морето,
за да дойдат новите армади
вечно силни, вечно млади.

Бурното море

Лежеше на брега удавник,
на брега на бурното море,
лежеше, явно от отдавна,
без да може сили да сбере.
Приближих се и попитах
с глас угрижен, тъжен и смирен:
от мощта нима изпита
корабът ти на това море?
Той отвърна - не море е,
а жена - богиня, с власт
на трески да разпилее
всяка лодка, кораб, сал.
Тя с акулите живее
и ги плаши щом реши,
късметлия съм, че с нея
само малко съгреших.

Един луд

Той беше луд
беше заразен от тази дивна лудост
на шапкаря от Алиса
и подобно Робин Худ
за неправдите прописа
но перото му тъй жилеше
че не остана невидян нечут
намериха го и го биха
изтупаха от него всяка дума
всеки стих
и безжизненият труп
захвърлиха да стине
но чудо
от трупа изникна цвете
цвете алено
искрящо
което вдъхновяваше поети
милиони като песъчинките в морето
и във техните зеници
жив бе нашият герой
и чрез тях достигна всички
и безсмъртен стана той

Познавам аз момиче

Познавам аз момиче,
със поглед електричен
щом те зърне със взора зелен,
ти падаш във плен,
завинаги в плен.

Познавам аз момиче,
което тъй обича,
че отнася те като вълна -
и водиш война,
безкрайна война.

Познавам аз момиче,
което е различно,
и налага се да разбереш
че то е море,
безбрежно море.

Дълго в нощта

Дълго в нощта,
в черна тъга
аз престоях
и шепнех слова,
и чаках смъртта
в душата със страх.

После деня,
с светла дъга
най-после видях
и в мойта душа
се роди радостта –
че Нея познах.

И очите ми се свиха
от тази ярка светлина
на усмивката ù лиха,
една на цялата земя.

И сърцето измори се,
от толкоз много лекота.
“Събуди се, събуди се!”
шепнеше до мене Тя.

И удавих се в морето,
ненаучил се да плувам
във чертите на лицето
на което днес робувам.