На тебе говоря

на тебе говоря
на тебе момиче
далече в простора
на свят пограничен

ти тъй си далече
и толкова близо
че днес съм обречен
- за мен няма изход -

ела и вземи я:
душата ми - бяла -
спасѝ я с магия
и твоя е - цяла -

ще бъдеш ти Изток
войната - покоя -
в замяна ще искам
аз само безброя

очите - звездици -
в небето безкрайно
да бъдеш кралица
на моите тайни

ела - погуби ме -
да ѐ твойта воля
девойко любима
но първо те моля:

целувка дари ми
макар и последна
в момента сюблимен
лика да погледам

НИЕ

сега когато ТЯ е
на мигове от тебе
но името не знаеш
красиво и вълшебно

сега когато ТЯ е
тъй близо и далече
и с НЕЯ идва раят
началото на вечност

сега когато ТЯ е
и твоя и самичка
и носи ти омая
прекрасното момиче

ръцете протегни си
към НЕЯ и гушни я
научил се да искаш
ще бъдеш част от НИЕ

Двама влюбени в нощта

сладко хубаво момиче
снощи спря до мен
каза ми че ме обича
и целуна ме
смутен
аз реших че се шегува
или загубила е бас
(би било шега жестока)
тя бе бледа черноока
и у мен роди се страст
за ръка ме хвана тя
тогава
и потънахме в забрава
- двама влюбени в нощта -

Красавицата и Звяра

нещо в мене скрито дебне
с нокти чака плът да гребне
чака тебе!
и когато то те хване
а това ти - знай - ще стане
дай му длани!
всеки звяр е сам-самичък
и намери ли момиче
го обича!

Две души

две душѝ самотни
подават си ръка
тъжни и сиротни
изгубени в нощта

две сърца самички
протягат длани те
момък и момиче
а мракът в тях расте

две душѝ самотни
ги свързва само чат
тъжни и сиротни
говорят а мълчат

По малко умирам

как искам да пиша поеми епични
в които войнѝ титанични
земята на две да раздират

но винаги идва красиво момиче
и въпреки клетви изрични
по малко умирам

На Лили

аз мислех си че съм различен
не съм - по всичко си личи
щом всяко хубаво момиче
наказва ме като мълчи

За тебе копнея

За тебе копнея -
безплътна богиньо!
Ликът ти мил грее
над мойте градини -
широки...

За тебе копнея -
красиво момиче
и сълзите лея,
че думи изричаш -
жестоки...

че думи изричаш -
думи съдбовни:
- Не ще те обичам!

Няма виновни!

Дали е възможно

дали е възможно да пресъхне

реката която към мене тече

и музата вечно да заглъхне

дори тиха дума да не изрече

навярно въпроси реторични

това са и нямат те работа тук

край мен пърхат винаги момичета

гласовете им - най-прелестен звук

Пиша за тебе момиче

пиша за тебе момиче
което само на себе си приличаш
без стотици обожатели
ти няма да получиш цвете
но цветето си ти
и най-красиво днес цъфтиш
да ще осъмнеш може би самичка
не на луд купон
може да пролееш и сълзичка
може да отрониш стон
но ще дойде и твоето време
не казвам че ТОЙ ще те вземе
сякаш ти си нечий колет
аз пиша за тебе момиче
както само може да обича
един поет

Кога последно

Кога последно бях с момиче?
Кога ѝ казах, че обичам?
Отдавна беше...
Твърде дълго стана.
Това човешко
чувство като рана!

Кога последно бях с момиче?
Кога любима я наричах?
Отдавна беше...
Твърде дълго стана.
Така горещо -
огън палех с длани!

Черна сянка

ти си черна сянка
в моя нов живот
може би си ангел
от небесен свод

може би си дявол
с цел да пакости
махай се тогава
имам си мечти

може би богиня
впила две звезди
ювелирно сини
обич да роди

може би момиче
скромно и добро
на врата окичило
ангел от сребро

ти си бяла сянка
в мойте нови дни
стана ми стопанка
в мир и във войни

Рождество

Честито Рождество!
На твоето любимо същество
кажи, че го обичаш!
И любимото момче ти целуни,
прегърни пак скъпото момиче!

Честито Рождество!
Скандалите от всяко естество -
за тях днес място няма!
Любимото момиче погали,
момчета - бъдете мили само!

Честито Рождество!
Разтвори сърце за светлината!
Обич нека да гори в сърцата!

Момиче от огън

момиче от огън, мечтите изгаряш
докоснеш ли - пепел
след тебе оставяш

момиче от огън, ни млада ни стара
погледнеш ли - двери
на пъкъл отваряш

момиче от огън, от болка ридая
постой още малко
бъди с мен до края

Усмивката лисича

с усмивката лисича
и със тялото на фея
до мен едно момиче
със взора електричен
ме накара да запея

и заредиха се куплети
един след друг изтичаха
да я срещна за късмета
как разкъса тя сърцето
със зъбите си лисичи

Две комети

със теб сме две комети
летящи по орбити различни
аз водя се поета
за мен ти още си момиче
но истината е че нито
аз поет съм
нито ти си млада
но душата страда
и са черни дните
истината е че щом се срещнат
тези две комети
засилват се гравитационно
и се запращат на милиони
километри

със теб сме две комети
по различни орбити летящи
такъв ми е късмета
да оставям дирите кървящи

Когато гледам те

когато гледам в теб усещам
отнякъде познавам те
но зная че не сме се срещали
и много съжалявам аз

когато гледам те усмивка
разлива се по устните
ти силна си но колеблива
победа щом предвкусваш

когато гледам те обичам
с теб да се проектирам
такова прелестно момиче
от теб искри извират

Защо ме мъчиш момиче

защо ме мъчиш момиче
не виждаш ли
сълзите ми изтичат
не виждаш ли
как силно те обичам
не виждаш ли
в очите мои лъчите

защо ме мъчиш момиче
не чуваш ли
устата как те наричат
не чуваш ли
словата как аз заничам
не чуваш ли
в сърцето мое морето

защо ме мъчиш момиче
не чувстваш ли
огньове как ме изпичат
не чувстваш ли
на нищо днес не приличам
не чувстваш ли
в душата моя сланата

Момче и момиче

срещнаха се момче и момиче
никой от тях
не знаеше как да обича
несторили грях
от греха бе ги страх
душите си разсъбличаха
а сърцата се вричаха
с трепет плах
думи нежни изричаха
и това сякаш им стигаше
бе любов като в книгите

Демон

във мрака крачиш
хубаво момиче
но защо тъй плачеш
душата ти е бяла
във кърви цяла

във мрака крачиш
миличко момиче
за някой значиш
всичко

аз знам защо
тъй жално плачеш
защото демон
се крие в здрача
и е захапал

душата бяла
във кърви цяла