Двама влюбени в нощта

сладко хубаво момиче
снощи спря до мен
каза ми че ме обича
и целуна ме
смутен
аз реших че се шегува
или загубила е бас
(би било шега жестока)
тя бе бледа черноока
и у мен роди се страст
за ръка ме хвана тя
тогава
и потънахме в забрава
- двама влюбени в нощта -

Зора и мрак

сутрин е
по листата капчици роса
утрото плакало е
безутешно
стичат се сълза подир сълза
утрото чакало е
цяла вечност
луната да целуне пак
но няма как!
луната свети в мрак
а утрото е светлина
и няма как!
зора и мрак
да допрат ръка

сутрин е - блести зора
по листата капчици роса
като утрото и аз
чакам да целуна пак
луната но съм сам
и редя сълза подир сълза
но няма как!
зора и мрак
да допрат ръка

Ток по тялото

щом докосна те
и ток потича
по пръстите
до тялото
обичано!

щом целуна те

страстта разпалва се
и устните
горят като
свещѝ запалени!

и сливаме се
като морските вълни
един във друг
преливаме

любовта не ще ни наранѝ
докато в очите я откриваме!

когато те гушна

когато те гушна
цял свят изчезва
и думи ти шушна
сякаш нетрезви
сме с тебе двама
пием от устни
колко са вкусни
по-меки няма

щом аз те целуна
във нощ сребролунна
превръща се света
в градина със цветя

докосна ли те нежно
изпълвам се с надежда
светът - скучен и сив -
става мигом красив