Колко хиляди

колко хиляди тайни
пази душата
малко обич ти дай ми
не чакай отплата

колко хиляди рани
пази сърцето
с две разтворени длани
помилвай лицето

колко хиляди думи
пазят устните нежни
малък плам помежду ни
и целувки копнежни

Осми март - ЖЕНИ!

Дъщеря си, майка и сестра -
тъй красива,
толкова добра!
Ти Живота носиш и крепиш.
В меки устни
нежна страст кипи!

За теб се борим, страдаме и мрем.
За теб едничка - ти да си добре!

Ти Създаваш - раждаш - и в зори
в тебе пламък
ален пак гори!
И в очите грее светлина -
тъй прекрасна...
Вечната ЖЕНА!

От вас не искам нищо

знаете ли
вие всъщност не ми трябвате
за да пиша

необходими са ми
капка от очарованието
цвета на очите ви
аленото на устните
овалът на лицето
топлотата на усмивката

нуждая се от
няколко часа присъствие
няколко думи във чата
да усетим същността си
взрели се в душите

вие всъщност не ми трябвате
за да пиша
от вас не искам нищо

но остава отворен въпросът
без диалог без среща
как да ви докосна

изглежда искам нещо?

По MAD TSAI - KILLER QUEEN

ти красива си като богиня
и оазис търсен сред пустиня
устните ти нежни алени
те огньове са заспали
а очите изумрудени
много хора са погубили

Листата са нежни и алени

ЕСЕНЕН ЕТЮД

листата са нежни и алени
горят като клади запалени
и капят в голямото езеро
и стапят се в чиста поезия

дошли са дните тук есенни
красиви и песенни
и носят мъгливите утрини
допират се устните

и птиците гонещи вятъра
и древният зов на земята ни
тук всичко е обич и ние сме
във центъра бял на магиите

Ток по тялото

щом докосна те
и ток потича
по пръстите
до тялото
обичано!

щом целуна те

страстта разпалва се
и устните
горят като
свещѝ запалени!

и сливаме се
като морските вълни
един във друг
преливаме

любовта не ще ни наранѝ
докато в очите я откриваме!

На К.

в очите ти - хитро и палаво пламъче
приличаш на дяволче малко
но колко е жалко
тъй жалко е
в обувката камъче
в живота ми няма ги
ни устните алени
ни длани за галене
няма ги...
звездите запалени

в очите ти - залези...

Слънцето гасне

Слънцето гасне, Любима,
а ние го гледаме, ръцете си сплели.
Моя Прекрасна, любѝ ме,
сред камъни ледени - кристалите бели!

Сенките раснат, Любими,
а ние се гледаме, пак устните слели.
В мене захласнат, любѝ ме -
под блясъци бледи, за любов сме узрели!

Каква ли си

каква ли си
с усмивка лисича
тъй мило момиче
с косите алени
в очи със залези
със устните кървави
това образ първи е

каква ли си
с очите лазурни
момиче културно
с коси платинени
с уста рубинени
с ръце отворени
това образ втори е

каква ли си
с коси абаносови
от битки износена
с очите лешници
с устните грешни
с ръцете ледени
това образ последен е

По Ed Sheeran - "Thinking Out Loud"

когато устните ти ме забравят
когато чужди пръсти
следи по теб оставят
когато се прекръстиш
и чужд за мен оставаш

когато тялото ти не ме помни
ума щом ме забрави
и няма за това виновни
какво във теб тогава
запалва чувствата любовни

Пръсти по плътта ти мека

пръсти по плътта ти мека
прокарвам
с устни по познатата пътека
изгарям твойта кожа

до безбожност


с длани гърдите ти бели
докосвам
с устни зърната узрели
изпивам с наслада

макар да сме в Ада

Ти си слънце

ти си слънце
ти си огън във вените
с тебе сън е
всеки ден
и спасение

ти си обич
ти си пламък от залеза
нежен облак
плътта на
устните алени

Устните да впия

искам устните да впия
в твойте
и от тях нектар да пия
сладък
искам нокти да забия
във гърба ти
и с наслада да открия
любовта ти

езика искам да прокарам
по врата ти
и с ласки аз да те закарам
в Рая много пъти

В парка сме

Есен е.

В парка сме двамата.

Лесна е

между нас измамата.

"Обичам те"

Лъжат устните.

Но очите ми...

Казват другото.

А ти ме обичаш.

Наистина!

Есен е.

Седим под дърветата.

Лесно е

да нарушиш клетвата.

"Завинаги"

Лъжат устните.

Но в ръцете ми...

Запечатано - чувството.

А ти ме обичаш.

В сърцето си!

Убиваш ме нежно

Убиваш ме нежно с целувки
раняват ме твоите устни
отвръщам ти с груби милувки
такива са нашите чувства
не искам красиви преструвки
родени в душата ти пуста

Кожата ти - бяла

Кожата ти - бяла, устните - червени,
нямаш ли си гадже - нямаш и проблеми,
хванеш ли си гадже - почват с него драми
ще излезе дявол и ще те измами!

Ледена принцеса

Влюбих се във ледена принцеса,
за беда пък тя не ме хареса...
но не беше все пак безразлична
(макар и да не ме обичаше!).
Докосвах я по ледените пръсти
в очите взирах се красиви, пъстри...
Целувах нейните студени устни,
и тъй изстиваха и мойте чувства...

Момиче от лед, със устни от мед
в снега целуни ме, така ти люби ме,
сякаш няма утрешен ден...
Ще помня завинаги твоето име!

Когато двамата вървим

когато двамата вървим
в ума ми се раждат картини
как за ръце се държим
на пейка под диви смокини
тогава сърцето кърви
изнудва ме много изкусно
във порив неудържим
разкрива ми твоите устни

Ти ли си?

сънувам сън
с някого навън
докосват се ръцете
устни като цвете
разцъфват алени
и сливат се в едно
наоколо е тъмна нощ
кожа като огледало
нежна и ужасно бяла
като черни дупки ириси
май познах те

ти ли си?

Харесваш ме?

Харесваш ме?
Та аз съм пълен с недостатъци!
Да гледам мога ли децата ти?
Навярно можем да играем с тях...
Но как да покоря сърцата им?
Харесвам те!
Но аз живея си с проблемите!
И щом се появят дилемите...
дано вече да са големи те,
да учим трима теоремите!
Харесваме се!
Но дали ще разреши съдбата,
тя дали ще разруши стената
и дали ще утеши сърцата -
да се докоснат плахо устните
и да разцъфнат тихо чувствата?