Куче

куче което не хапе
няма в мен зло
- нито капка -
ангел съм:
- бял и невинен -
с дух от стъкло
- взор рубинен -

хищник съм кротък
- във клетка -
няма в мен мъст
- нито клетка -
слънце съм:
- бяло и жарко -
нося аз кръст
- непокварен -

Творец

когато слънцето изгрява
готов съм да летя
и върхове да покорявам
да късам пак цветя
потънал в красота

когато слънцето залезе
духът ще усмиря
че той е извор на поезия
а светлата зора
от мрак е по-добра

тя - муза силна и могъща -
в творец безсмъртен ме превръща!

Орхидея

красива жълта орхидея
сред поля от бурен
какво ли е да бъдеш с нея
на брега лазурен?

какво ли е да бъдеш с нея
слънце щом залезе
любов когато ви огрее
в истинска поезия

любов когато ви огрее
силна и безумна
цвета ще скъсаш орхидеен
нежно и безшумно

Залязва слънцето

залязва слънцето залязва
цветовете приласкава
в свойта пазва
и нищо светло не остава
тогава
едно човече забелязва
луната бяла островърха
под нея птица черна пърха
а на земята
като язви
разположени селата
спят гората планината
някой тихичко разказва
как без слънцето израства
черно-бяла тъмнината
и изчезва всеки цвят
от този шарен светъл свят!

По реката

по реката вървѝ по реката
със сълзѝте кървѝ тя горката
по реката ходѝ по реката
но пазѝ от водите душата си

по реката гора е разлистена
събудѝ се - зора свети чиста
по реката треви зеленеят
а реката кървѝ - слънце грее!

Слънцето гасне

Слънцето гасне, Любима,
а ние го гледаме, ръцете си сплели.
Моя Прекрасна, любѝ ме,
сред камъни ледени - кристалите бели!

Сенките раснат, Любими,
а ние се гледаме, пак устните слели.
В мене захласнат, любѝ ме -
под блясъци бледи, за любов сме узрели!

Изгревът ален

щом изгревът ален запали
пожари във дворцови зали
полето от мак пак зачака
денят да излезе от мрака

щом слънцето жълто нахълта
в поле от цветя
го изгълта
и целия блясък разряза

денят нов роди се със крясък

Появиш се

Появиш се... и посветиш... и изчезнеш отново -
както слънце в облачен ден.
Стане весело и ето - да кажеш "бай" готова...
Объркващо е туй за мен!

Изчезнеш ти... и те няма... но дохождаш после пак -
както луната през нощта.
Долипсваш ми - ти си само звезден лъч във пълен мрак.
Носиш ти рядка красота!

Война

през мъглата слънцето прозира
пръска бяла светлина
всички нас хипнотизира
а е време за война

слънцето отгоре вижда всички
то е огнен часовой
който мрази кой обича
и за туй отива в бой

щом засвети слънцето в червено
над кървавата ни земя
тогава всичко е решено
еднакво завършва всяка война

Пресъхна реката

пресъхна реката на моята лирика
и сухи са листите
нецелунати от мастилото
пресъхна потока на мойта поезия
пустиня е езерото
и под слънцето в жълто блеснала

Окото на Бог

Слънцето е Окото на Бог
който взира се във земята
той е така безкрайно жесток
някой път светкавици мята

а Небето му е синина
и постоянно се подува
белег тя е от една война
от Зората е съществувала

дупки малки - звездните игли -
от изстреляните стрелички
по снагата му не го боли
даже не усеща ги всички

Ти си слънце

ти си слънце
ти си огън във вените
с тебе сън е
всеки ден
и спасение

ти си обич
ти си пламък от залеза
нежен облак
плътта на
устните алени

Музиката влива се в мене

музиката влива се във мене
като приливна вълна
чувствам вътре цялата вселена
както своя плод жена
в мен тупти и диша и живее
всичко живо на света
в мен и слънцето гори и грее
и е с него любовта

Вариации - Залязва слънцето рано

Залязва слънцето рано
подобно кървава рана,
избяга ти, аз останах...
бе твойта любов измама.


~~~


Залязва слънцето рано
подобно кървава рана.
Обичах те, но ти ножа
заби във моята кожа.


~~~


Залязва слънцето рано
подобно кървава рана -
небето в алено грее,
така в зори ще изтлея!

Искам с теб да поговоря

Искам със теб да поговоря,
и да споделям, да поспоря,
но защо ли?
Умът ти свети като Слънце,
и истината - малко зрънце -
то във пролет
расте и раждат се цветята,
а с тях и Истината свята -
птица в полет!
Врати вълшебни ще отворя
когато с тебе поговоря!

Месечината

Луната в сребърна премяна,
като девойка е засмяна.
Любимия свой тя очаква
пред тежките двери на мрака!
Те сутринта ще се отворят,
през тях ще могат да говорят...
но никога не ще се срещнат,
това в света е много грешно!
Но въпреки това щастлива е,
и грее нощем месечината,
защото сутрин рано стига й
да поговори със любимия!

Поема за Злия Магьосник

На Ц.

Някога... не толкова отдавна
живеел магьосник могъщ.
Той с магия ужасно коварна
слънцето угасил и луната
и тъмно било изведнъж!

По земята забродили твари
от ада пръкнати същ.
А магьосникът бил господаря,
император, владетел и царя,
бог силен и вездесъщ!

В мрака обаче Тя се родила,
била Тя цяла в любов.
Тя блестяла и давала сила,
светлината Тя там възродила
под тъмен, черен покров.

Щом усетил я злият магьосник,
веднага я уловил.
Не искал Светлина Тя да носи,
да поражда опасни въпроси.
На място тайно я скрил.

Скрил я в тъмницата надълбоко,
където няма живот.
Наказание толкоз жестоко
за момиче добро, светлооко -
да гние в мрака само.

Но намерил се момък безстрашен,
желаещ да я спаси.
И пробол той магьосника мразен
със кинжала магичен и пазен
зад милиони врати.

От килията щом я извадил,
заронила горки сълзи.
Бил магьосникът този баща й
и направил го с цел да я пази...
"Ах, моля, ти го спаси..."

И поспрял този момък учуден,
не вярвал той на това.
Да спаси знаел магът е лудост,
докато дълго, тихо се чудил,
Тя казала тез слова:

"Ти покай се татко и светлика
върни на този народ!
Или дъщеря ти ще извика
Светлина и Буря огнелика
под черния небосвод!"

Щом видял я в белите одежди,
горчиво заплакал той...
Била вяра, любов и надежда,
и във ней Вечността се оглеждала
в очите й - звезден рой!

Върнал им слънцето и луната,
а лек му дарила Тя...
Момъкът разкрил пред ней душата,
свързвала ги здраво веч съдбата
била в нея Любовта.

Самодива

Слънцеглава самодива
на полянка си почива,
а роклята си мека, бяла,
под себе си е тя простряла...

Когато злото

Когато Злото в главата ти шепне
мисли ужасни, коварни и зли,
ти знай, че яркото Слънце ще светне
и ще разсее тез мрачни мъгли.

Липсваш ми.

Липсваш ми.
Просто ми липсваш.
Тъй както може да липсва
водата в пустиня,
в живота светиня,
за цветето слънце,
за нивата зрънце.
Просто ми липсваш.
Без тебе е пусто.
Без теб няма чувства.
Душата ми крее.
Но огънят тлее.
Просто ми липсваш.
Липсваш ми.