Може би

А може би не бива
за всекиго да пиша.
Душата ми щастлива
от мъката прелива,
но не е ли излишно?

А може би не трябва
навсъде да се меся.
Защо? Щом не отслабва
и хора чужди грабва
стихът за вас, принцеси?

Защо ли да ми дреме?
Творец съм аз всесилен -
извън пространство, време...
а вие, Музи - бреме? -
сте ангели стокрили!

Творец

когато слънцето изгрява
готов съм да летя
и върхове да покорявам
да късам пак цветя
потънал в красота

когато слънцето залезе
духът ще усмиря
че той е извор на поезия
а светлата зора
от мрак е по-добра

тя - муза силна и могъща -
в творец безсмъртен ме превръща!

Творецът

творецът е затворник на ума си
нощите му - дълги
дните му са къси

творецът е заложник на труда си
героите му - ярки
сюжетите са пъзел

творецът е свободен като птица
душата му - крилата
творбите от сълзи са

Когато твориш

когато твориш
в теб огън гори
от мрак до зори
в теб греят Искри

и аз съм творец
и в моя дворец
живее скорец

той пее добре

Творец

Какво съм аз?
Аз съм машина.
Имам си име:
Творец.
Раждам Вселени,
късат от мене
парче
по
парче.
Сам съм, самотен
в затвор доживотен
в моя Дворец.

Какво съм аз?
Аз съм машина.
Чувства оформям.
Другите хора
не знаят, че
капка
по
капка
маслото тече.
И губя власт!

Какво съм аз?
Просто машина.
Търся модели,
счупени, цели,
в тези предели,
както отвъд...
Не знае светът, че
стъпка
по
стъпка
вървя аз към края.

Къде е - не зная!

Творецът

Имало едно време един човек. Той бил Творец. На петнайсет овладял всичките изкуства съвсем сам. И започнал да описва света в стихове, песни, разкази, импресии, картини... всичко, което му хрумнело. В началото просто описвал - мелодията на потока, цвърченето на птичките, шума на гората, синьото на небето, изобщо всичко около него. Но постепенно започнал да влага по нещо от себе си в творенията и да ги променя. И един ден един славей измучал. В началото Творецът се уплашил, но после осъзнал, че чрез словото той вече владеел света. А светът не му харесвал такъв какъвто е. Отчасти затова и станал Творец. И се заел да го променя. Природата не пипал. Само добавил малко повече цветове и звуци. Но хората, хората решил да направи по-добри.
И записал:

Считано от този миг нататък
във живота - дълъг или кратък
никой няма друг да нарани
и за всеки ще има храни.

Зарадвал се Твореца и легнал да си почине. Тъй като вече бил всемогъщ, направил себе си безсмъртен и почивката му траела няколко века. Когато се събудил, не повярвал на очите си - Земята била претъпкана с хора и растения. Буквално нямало един свободен милиметър.
Замислил се Твореца. Явно това не било решението. Тогава написал:

На всеки два живота,
един се пада рожба,
храната ще е с квота
ще работи който може.

Зарадвал се още веднъж Твореца и пак легнал да си почине. Този път спал по-дълго и когато се събудил, видял още по-странна картинка.
Населението било намаляло на няколко милиона, но поради кръвосмешение имало много болести и почти никой не работел, защото това било условието. Съответно нямало производство и хората се върнали в пещерите.
Тогава Творецът се разярил и написал последните си редове:

След тези редове аз ще умра,
човека без докрай да разбера,
нека се развива както иска
но и неговият край е близко...