EVA - discord

ти беше извор
ти беше истина

ти беше избор
ти беше искана

но днеска ножа ти
заби във кожата

кърви сърцето ми
съдби преплетени

сега разкъсани
и твърде късно е

за думи нежни и
умря надеждата

сега е мъката
и рай и пъкъла

ти беше муза
ти бе богинята

сега е пустош
и рана зинала

Болка безсмислена

болка безсмислена
по листите плиснала
мъка измъчена
от пъкъла връчена

черни - каверните -
вчера очернени
в мрака разплакани
чакат те дракони

вият стихиите
пият магията
зная че раят е
край на омаята

Боли ме

боли ме
лекувам болката в стих
и бързо изчезва

да пиша искам - реших -
и малко поезия

тогава болката пак
става ми нужна

и падам в черния мрак
с болка текуща

боли ме
лекувам мъката в стих
но е тя необходима!

В дим от цигарите

в дим от цигарите мракът
шепне за радост и жал
хората глупави чакат
с дял от тъга натежал

хората мислят че могат
в чаша да дирят покой
само че други тревоги
раждат се лесно безброй

в дим от цигарите здрачът
шепне за мъка и страст
дебне у всеки палачът
част неизменна от нас

Може би

А може би не бива
за всекиго да пиша.
Душата ми щастлива
от мъката прелива,
но не е ли излишно?

А може би не трябва
навсъде да се меся.
Защо? Щом не отслабва
и хора чужди грабва
стихът за вас, принцеси?

Защо ли да ми дреме?
Творец съм аз всесилен -
извън пространство, време...
а вие, Музи - бреме? -
сте ангели стокрили!

Ще чакам

ще чакам
а живота ще минава
ще чакам
но не пари и слава
ще чакам теб
красива непозната
ще чакам теб
да ми спасиш душата
да запълниш
дупката във мене
да покълне
огненото семе
да погълне
всичко зло и мъка

стига вече пъкъл!

затова ще чакам
колкото е нужно
щом изчезне мракът
нежно ще те гушна!

Писна ми

писна ми от скръб и мъка
нито крал съм нито лъгал
с какво заслужих тази участ?
писна ми от кръв и рани
никой не протяга длани
и помощ няма да получа!

писна ми все сам да бъда
тежка е това присъда
с какво заслужих тази орис?
писна ми да съм обречен
черен - всеки стих изречен -
света описвам скрит в затвора

писна ми да съм различен
от всички други хора
да боли щом заобичам
а още повече -
когато свърши скоро!

112

сто и дванадесет
моля ви елате
демонът от ада взе
в пъкъла душата

сто и дванадесет
моля помогнете
звярът зъл разяде се
късайки сърцето

сто и дванадесет
вече стана късно
мъката ми радост е
щастието втръсва

Дай ми

дай ми болка
дай ми мъка
чувство някакво поне
твърде дълго
този пъкъл
срива ме на колене!

дай ми нежност
дай ми сила
нека се роди любов
и надежда
лекокрила
ме повика с птичи зов!

Хаос

Хаос е твоето име
и всички пред теб коленѝчат
нявга живота спаси ми
но днеска светът е различен

Хаос е твоята същност
и никой не може да схване
болка за теб е присъща
лекуваш я с кървави рани

Хаос си ти завещала
на своите мънички рожби
носят те мъката цяла
световна и много заложби

Когато на възел

когато на възел
увит си и стенеш
съдбата е пъзел
и нямаш миг време
ти път да намериш
от болка трепериш
и мъка зловеща
а рани разкъсват
плътта ти злочеста
но вече е късно
и няма надежда
отдавна си мъртъв
жив само изглеждаш

Можеш ли от нищото

можеш ли от нищото
нещо да измъкнеш
можеш ли излишното
в него да изтръгнеш
огъня да вдишаш ти
който ражда пъкъл
всичко да напишеш и
вкусил смъртна мъка

осъзнал че си се лъгал
да умреш във някой ъгъл

Опитвам се горко да плача

опитвам горко да плача
додето скрива ме здрачът
замахва с брадва палачът

и удря напразно дръвника
на демони чува се кикот
аз глътнал съм сякаш езика

не мога и дума да кажа
понявга съдбата с виражи
те храни с любовни миражи

додето се пръснеш от мъка
животът ти става на пъкъл
и свиваш се в тъмния ъгъл

разбираш ти как си се лъгал

и можеш само да плачеш
но трябва смело да крачиш
за някой всичко ти значиш!

Безсилен

но защо ли в душата ми мъка
простира сега пипала
нито крал съм аз
нито съм лъгал
защо ли в ума болка зла
като шило се е забила
и - ангел кървящ без крила -
днес се чувствам толкоз безсилен?

Всемирната мъка

на гърдите ми звяр тежък лежи
в душата - всемирната мъка -
и защо ли тъй животът тежи
защо ли са дните ми пъкъл?

от очите текат горки сълзи
кога ли ще свърши тъгата
към сърцето ми отрова пълзи
защо е тъй лоша съдбата!

Ти нямаш име

Ти нямаш име, нито лице,
моя любима, мое сърце!
Още не помниш нашия миг,
мъка огромна... Бяхме сами.
Моя любима, в мене кърви.
Ти забрави ме; мен забрави!
Още не помниш сладкия час,
радост огромна... Огън и страст.
Моя любима, моля, върви.
Ти забрави ме; мен забрави!

Ти нямаш име, нито лице -
с обич спаси ме, даде ми цел!

Стрелата

дръпваш стрелата ти от колчана

опъваш лъка

изстрел 

и следва кървава рана

и в мене мъката

влача сърцето пак наранено

и стена тихо

болка 

че става все по-студено

от всички стихове

Странно е

странно е колко много неща
стават в душите ви чужди
колко усърдно крие нощта
вашите мисли
                    вашите нужди

чудно е колко малко от вас
виждаме ний ежедневно
колко различни прави това
вашата мъка
                    вашата гневност

странно е колко много неща
вечно невидими водят
както пламъкът стапя свещта
тъй и сърцата
                    в огъня бродят

Пареща болка

пареща болка в сърцето клокочи
демонът кървав душата ми лочи
трови дните непреходна мъка
всеки миг аз пропадам във пъкъл

във гърди вулкан огнен изригва
с треперещи устни крещя стига
мракът всичко светло закрива
моят дух до гибел изстива

Какво си ти?

Какво си ти? Разкрий се, Болко!
Още колко ще ме мъчиш, КОЛКО!
Разтвори пастта си жадна, хищна,
със теб съм всичко,
без теб съм нищо!

Какво си ти? Покажи се, Мъко!
Още колко ще съм в твоя ПЪКЪЛ!
Разпери крилете жилести и остри,
имам да задавам
хиляди въпроси!
Какво си ти? Без теб ме няма!

Или всичко е измама!?